Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17000 от 01.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 64878/2024
Вид
Решение № 17000
Подписан
01.09.2026
Състав
МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17000 гр. С., 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20241110164878 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 2 000 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. август 2024г., както и сумата от 2 608 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. септември 2024г., чл. 213, ал. 2 КТ за сумата от 4 850 лева, представляваща обезщетение за недопускане на работа, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение за периода от 06.08.2024г. до 30.09.2024г., чл. 219, ал. 2 КТ за сумата от 4 850 лева, представляваща обезщетение при отказ за изпълнение на работа при едностранна промяна на мястото и характера на работата за периода от 06.08.2024г. до 30.09.2024г., чл. 221 КТ за заплащане на сумата от 5 200 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие и чл.

224 КТ за заплащане на сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2024г.- 3 работни дни.

Ищцата-И. Г. М. твърди, че по силата на трудов договор от 27.11.2023г. е заемала длъжността „Оператор, център и обаждания” в ответното дружество „Т.Е.М.Б.“ ООД, като е изпълнявала трудовите си задължения от разстояние. Сочи, че на 06.08.2024г., в къщата си в с. Н., е била посетена от двама служители на ответника, които са й предоставили за подпис множество документи, с чието съдържание не се е запознала, като не са й връчени преписи от същите. Твърди, че служителите са иззели служебния й компютър с обяснения, че последният следва да бъде препрограмиран и ще й бъде върнат след 2-3 дни. Поддържа, че впоследствие е уверена от административния ръководител на дружеството, че всичко е наред, а времето, през което била лишена от възможността да упражнява трудовите си функции, ще бъде 1 зачетено за отработено. Твърди, че на 08.08.2024 год. е провела телефонен разговор с А.К.-административен ръководител, която я е уведомила, че от 09.08.2024 год. трябва да работи в офиса на дружеството в гр. С., в противен случай неявяването й ще се счита за „самоотлъчка“. Излага, че е обяснила, че уговорката й с работодателя към момента на сключване на договора, е била да работи от дома си в с. Н., но й било отговорено, че щом не я устройва има право да подаде молба за прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа, че на 15.08.2024 год., чрез куриерска фирма, й е връчено искане за даване на писмени обяснения за неявяването й на работа. Сочи, че неколкократно е подавала молби до управителя на ответното дружество, в които е заявявала желанието си да продължи да изпълнява трудовите си задължения от разстояние, които не са удовлетворени, поради което е подала сигнал до Главна инспекция по труда, от чиято проверка е установено, че ответникът й е предоставил възможност за работа от разстояние, без обаче да са уговорени конкретните условия и реда за организация на работата. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да й заплати сумата от 2 000 лева, представляваща трудово възнаграждение за м. август 2024г., сумата от 2 608 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. септември 2024г., сумата от 4 850 лева, представляваща обезщетение за недопускане на работа, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение за периода от 06.08.2024г. до 30.09.2024г., сумата от 4 850 лева, представляваща обезщетение при отказ за изпълнение на работа при едностранна промяна на мястото и характера на работата за периода от 06.08.2024г. до 30.09.2024г., сумата от 5 200 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, както и сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2024г. за три 3 работни дни, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба-31.10.2024г. до окончателното плащане. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът-„Т.Е.М.Б.“ ООД оспорва по основание и размер предявените искове.

Възразява срещу твърденията, че страните са уговорили работата да се извършва от разстояние, съответно местоработата не е променяна. Релевира възражение, че от 06.08.2024г. до 01.10.2024г. ищцата не се е явила на работното си място без уважителни причини и не е престирала труд, поради което в нейна полза не е възникнало право на трудово възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.11.2023г. между „Т.Е.М.Б.“ ООД и И. Г. М. е сключен трудов договор, по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността „Оператор, център обаждания“ с месторабота гр. С., административните помещения на работодателя, на пълно работно време от 8 часа при сумирано изчисляване на работното време, което работно време се 2 определя съобразно график от работодателя. В чл. 11 е предвидено основно месечно трудово възнаграждение от 2 577,38 лв., дължимо до 10-то число на месеца, и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,60 % за всяка година трудов стаж при работодателя. Видно от отбелязването направено в трудовия договор ищцата е постъпила на работа на 11.12.2023г.

От приетата като писмено доказателство длъжностна характеристика се установява, че основните задължения на ищцата включват приемане на входящи обаждания, обслужване на клиенти, въвеждане на данни и справки от базата данни на компютърната система, предоставяне и получаване на информация от клиента, обработване на въвежданата информация, оформяне на информацията, въведена в компютъра в съответствие с изискванията на съответните програми, получаване на информация от клиента по елетронен път и нейната обработка, извършване на корекции на въведените данни.

Установява се, че на 10.08.2024г. И. М. е депозирала жалба до управителя на „Т.Е.М.Б.“ ООД, съдържаща оплакване за оказан психически тормоз от служители на дружеството, които на 06.08.2024г. са посетили къщата в с. Н., иззели са работния компютър с обяснения, че следва да бъде преинсталиран и ще бъде върнат след 2-3 дни, както и че същите са я заставали да подпише фирмени документи, с чието съдържание не е била запозната. В жалбата е посочено, че въпреки , че е била уверена от А.К., че всичко е наред и че времето, през което не може да изпълнява задълженията си поради липсата на работния компютър щяло да бъде зачетено за отработено, на 08.08.2024г. последната указала, че от 09.08 следва да се явява и да полага труд в офиса в гр. С..

На 15.08.2024г. на И. М. е връчена покана за предоставяне на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, в тридневен срок, във връзка с извършено дисциплинарно нарушение – неявяване на работа на 09.08 и 10.08.2024г.

На 16.08.2024г. са предоставени писмени обяснения от ищцата, в които е посочено, че страните изначално са уговорили работата да се осъществява от разстояние. Отправена е и молба за връщане на работния компютър с цел изпълнението на трудовите задължения.

На 25.08.2024г. с копие до Главна инспекция по труда е отправено искане за предоставяне на работния компютър и допускането до работа.

На 05.09.2024г. и на 26.09.2024г. от ищцата отново са изискани писмени обяснения за неявяването на работа за периода от 12.08.2024г. до момента на получаване на искането, както и изрично уведомяване от работодателя, че в трудовия договор не е уговаряна работа от разстояние, както и че в дружеството липсва практика за полагане на труд от разстояние.

3

От писмо с изх. № 24080031 от 23.08.2024г. от Дирекция „И.П.Т.“ – гр. С. се установява, че по повод сигнал на И.М.. е извършена проверка в ответното дружество, в резултат на която контролните органи са констатирани, че работодателят е предоставил на ищцата възможност за работа от разстояние, като условията и редът за работа от разстояние не са били уговорени съгласно 107з, ал. 3 КТ.

Установява се, че на 30.09.2024г. И.М.. е отправила изявление за едностранно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ поради промяна на мястото на работата. Със Заповед от 01.10.2024г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, независимо че в нейното съдържанието работодателят е посочил, че не е налице това прекратително основание. Отказано е изплащането на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ и е определено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2023г. за 1 работен ден и 12 за 2024г.

От свидетелските показания на Ю.Б.Х. се установява, че дружеството което той представлява-„Х.А.“ ООД предоставя услуга по абонаментно счетоводно обслужване на „Т.Е.М.Б.“ ООД от март 2022г. Установява се, че не познава лично ищцата, но през август 2024г. е провел с нея няколко разговора във връзка с неявяването й да полага труд в офиса на ответното дружество в периода от август до септември. Твърди, че един от разговорите касаел прекратяването на трудовия договор между страните по взаимно съгласие, но ищцата е отказала прекратяване на това основание. Установява се, че работодателят е имал желание трудовото правоотношение да продължи, но И.

М. не се явявала на работа. В показанията си свидетелят твърди, че е предложил на ищцата трудовоправната връзка да се прекрати по взаимно съгласие, като „Т.Е.М.Б.“ ООД й изплати 4 брутни заплати обезщетение, но предложението било отклонено поради желанието на ищцата да получи максимално обезщетение за безработица.

Свидетелят твърди, че не е виждал служителите на ответника да полагат труд на място различно от неговия офис в гр. С., бул. „/адрес/“ №****. Установява се, че е посещавал офиса веднъж месечно по повод на срещи с немското дружество, притежаващо 71 % от капитала му, в хода на които били изготвяни прогнозни бюджети, както и отчети за резултатите от предходния месец. Твърди, че на ответника са извършени две проверки от Дирекция „И.П.Т.“, в резултат на които с „Т.Е.М.Б.“ ООД са уговорили, че при промени в мястото на работата документите следвало да се съгласуват с адвокати. Твърди, че не му е известно ищцата да е работила от разстояние.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл.128, т. 2 от КТ

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов 4 договор от 27.11.2023г., въз основа на който ищцата е заемала длъжността „Оператор, център за обаждания“, като и че същото е прекратено със Заповед от 01.10.2024 год., считано от 01.10.2024 год.

По своя характер трудовото правоотношение е възмездно, тъй като срещу престираната от работника или служителя работна сила се поражда задължението на работодателя да заплаща трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в законоустановените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Точното изпълнение на това задължение предполага възнаграждението да се заплаща в срок и изцяло.

Задължението за заплащане на трудовото възнаграждение възниква ако работникът или служителят е полагал труд. От значение е и къде ще бъде престирана работната сила, тъй като КТ повелява изпълнението на трудовите функции да се извършва на уговореното работно място – арг. от чл. 66, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 126, т. 1 КТ. В този смисъл мястото на работа е елемент от същественото съдържание на трудовия договор.

Спорно в производството е именно уговореното между страните място, на което ищцата да полага труд.

От приетия като писмено доказателство трудов договор се установява, че страните са постигнали съгласие местоработата на ищцата да е в гр. С., в административните помещения на работодателя. С разпоредбата на чл. 107з и сл. КТ е регламентирана правна възможност за работа от разстояние, при която организацията на работата е изнесена извън помещенията на работодателя чрез използване на информационни технологии в случаите, когато преди изнасянето работата е била или е била могла да бъде извършвана от помещенията. По аргумент от чл. 107з, ал. 4 и ал. 5 КТ предложението за преминаване към работа от разстояние може да бъде отправено от всяка една от страните по трудовото правоотношение, като условията и редът за работа от разстояние се уговарят в колективния или индивидуалния трудов договор, съответно чрез допълнително споразумение. От съдържанието на процесния трудов договор не може да се направи обоснован извод за постигнато между страните съгласие ищцата да изпълнява трудовите си функции от разстояние, не само заради изричното вписване на мястото на работата, но и поради отсъствието на каквито и да било уговорки относно условията на дистанционната работата – за изпълнението, за възлагането и за отчитането на работата. Не са ангажирани и писмени доказателства, в които да е обективирано изменение на трудовия договор в частта, касаеща първоначално уговореното местоизпълнение на трудовите функции съгласно изискването на чл. 119, ал. 1 КТ. Предвид изложеното съдът приема, че мястото на полагане на труд е именно административните помещения на „Т.Е.М.Б.“ ООД в гр. С..