Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 224 от 14.06.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 519/2022
Вид
Решение № 224
Подписан
14.06.2023
В сила
14.06.2023
Състав
Ваня Драганова Богоева, Веселина Димитрова Джонева, Евгения Христова Стамова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Кюстендил, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Галина Г. К.ова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500519 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадена въззивна жалба с вх. № 4950/20.06.2022 г. от „Юробанк България“ АД, ЕИК ***, чрез процесуалния представител по пълномощие адв.

Д. М., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 54, офис 9, насочена против Решение № 207 от 05.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 1875/2021 г. по описа на Районен съд - Дупница.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е отхвърлил предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД срещу Г. В. С. и В. Н. К., иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сключения договор за цесия на 10.09.2021 г. между Г. В. С. и В. Н. К., по силата на който Г. В. С. прехвърля на В. Н. К. своите вземания от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД в размер на 3123, 75 лева, възникнали на основание изпълнителен лист от 13.08.2021г., издаден от Софийски градски съд, Гражданско отделение, 1-6 състав в изпълнение на Определение № 60651/02.08.2021 г. по гр.д № 3735/2020 г. на ВКС, ГК, III отделение, Решение № 11767/04.08.2020 г., в.гр.д. № 6030/2019 г. САС, 7 състав и Решение № 5207/10.07.2019 г. гр.д. № 6447/2017 г. по описа на Софийски градски съд, 1-6 състав за сумата от 1 200 лева, като неоснователен; отхвърлил е предявения при условие на евентуалност иск за прогласяване за нищожен на договор за цесия от 10.09.2021 г. между Г. В. С. и В. Н. К., по силата на който Г. В. С. прехвърля на В. Н. К. своите вземания от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД в размер на 3123, 75 лева, възникнали на основание изпълнителен лист от 13.08.2021г., издаден от Софийски градски съд, Гражданско отделение, 1-6 състав в 1 изпълнение на Определение № 60651/02.08.2021 год. по гр.д № 3735/2020г. на ВКС, ГК, III отделение, Решение № 11767/04.08.2020 г., в.гр.д. № 6030/2019 г. САС, 7 състав и Решение № 5207/10.07.2019 г. гр.д. № 6447/2017 г. по описа на Софийски градски съд, 1-6 състав за сумата от 1 200 лева, поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 и алтернативно противоречие на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради симулативността му, като неоснователен; намалил е на основание чл. 78, ал. 5 ГПК размерите на адвокатските възнаграждения на пълномощниците на ответниците както следва: от 1 200 на 450, 00 лева относно адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника Г. В. С.и и от 800, 00 на 450, 00 лева относно адвокатското възнаграждение на процесуалния представител по пълномощие на ответника В. Н. К.. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД да заплати на Г. В. С. сумата в размер на 450, 00 лева, представляващи сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и на В. Н. К. сумата в размер на 450, 00 лева, представляващи сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивникът обжалва така постановения съдебен акт с доводи за неговата неправилност. Възразява като неправилни срещу аргументите на съда за отхвърляне на предявения иск по чл. 135 ЗЗД , с които съдът приел, че не било доказано знанието на цесионера за увредата на кредитора. Подчертава, че в случая цедираното вземане произтича от изпълнителен лист, издаден по съдебни производства между С. и „Юробанк България“ АД, които са посочени в него, и в който са описани всички съдебни актове, от които произтичат вземанията на цедента, като страните по договора за цесия били физически лица, твърдящи, че сделката е възмездна, с оглед на което излага становище, че житейски невъзможно е новият приобретател на вземането да не знае произхода на вземането. Смята, че решаващият състав следвало да обсъди въпроса относно действителната възмездност на договора, което не било направено. Сочи очевидната разлика между размера на цедираното вземане и продажната му цена като индикация за действителното намерение на двете страни, а именно да прикрият реалните уговорки помежду им във вреда на банката.

Твърди, че първоинстанционният съд неправилно приел, че ищецът не е ангажирал преки и косвени доказателства за установяване наличието на знание на В. К.. Акцентира върху направеното искане с правно основание чл. 176 ГПК за призоваване на ответника С. да отговори на поставените въпроси относно знанието за увреждане на банката от страна на третото лице, което било допуснато от съда, а ответникът – задължен да се яви лично в с.з., като му било указани последиците по смисъла на чл. 176, ал. 3 от ГПК. Предвид последващото процесуално поведение на ответника С. и неявяването му в с.з. въззивникът твърди, че съдът е следвало да изпълни санкцията, за която била предупредена страната и да приложи чл. 176 ал. 3, и чл. 161 ГПК като приеме за установени фактите, за които страната е създала пречка за събиране на доказателства, а именно – знанието за увредата, което счита за косвено, респективно пряко доказателство за знанието. Твърди, че районният съд неправилно не е обсъдил поведението на ответника, като е постановил решение, с което е дал възможност на ответника да черпи права от неправомерното си поведение.

2

Възразява като неправилни срещу изводите на районния съд и по отношение на евентуално заявените основания за нищожност на сключения договор за цесия.

Акцентирайки върху процесуалното поведение на ответниците твърди, че сключването на договора за прехвърляне на вземания осъществява елементите на абсолютна симулация, доколкото истинската цел е да се възпрепятства ищцовата банка да събере вземането си по договора за кредит, като се осуети възможността да се направи прихващане, както и да получи обратно събраната от третото лице сума.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск.

Претендират се разноските в производството.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна В. Н.

К. чрез пълномощника адв. К. Г. от САК, с който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея възражения като неоснователни и недоказани, а първоинстанционното решение се приема за правилно, обосновано и законосъобразно.

Въззиваемата оспорва твърденията на въззивната банка, че тя като трето лице е знаела за увреждането на кредитора като неподкрепени от събраните по делото доказателства и основани на догадки и предположения и твърди, че е действала добросъвестно без знание за наличие на непогасени задължения на С. към банката и за увреждането. Аргументира се, че изпълнителният лист е издаден в полза на С., което сочело, че не той, а банката е неизрядната страна по договора.

Изразява становище, че доказателственото искане по чл. 176 ГПК не следвало да бъде уважено от съда, тъй като поставените въпроси били нелегитимно и некоректно зададени, като от тях не ставало ясно кои факти и обстоятелства ще се приемат за установени, ако С. не се яви да даде обяснения. Посочва, че във формулирания към ответника въпрос дори не се споменавал въпроса за знанието у цесионера за увреда на кредитора. Допълва, че с обяснения на едната страна по сделката не би могло да се доказва знанието на другата страна, доколкото става въпрос за субективни възприятия и знания.

Възразява срещу твърденията на въззивника за привидност на уговореното в договора за цесия възнаграждение, като счита за доказано по делото на база приетите писмени доказателства заплащането на договорената продажна цена. Обосновава наличието на разлика между размер на вземането и продажна цена с практиката при сключване на такъв вид сделки с оглед наличието на риск от несъбиране на вземането.

Аргументира се в насока неоснователност на предявения при условия на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.2 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.

Иска се оставянето на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил втори писмен отговор от насрещната страна Г. В. С. чрез пълномощника адв. В. В. от САК, с който се оспорва като неоснователна и немотивирана депозираната въззивна жалба. Въззиваемият оспорва като неоснователни и 3 недоказани твърденията, че ответницата К. като трето лице е знаела за увредата на кредитора-ищец. Смята, че доказателственото искане по чл. 176 ГПК не следвало да бъде уважено от съда, доколкото е некоректно поставено и нарушава правото му на защита.

Твърди, че формулираният от съда въпрос не притежава характеристиките на въпрос по чл.

176 ГПК, поради което и неявяването му не може да обоснове приложение на санкцията на чл. 176, ал. 3 ГПК. Допълва, че процесуален пропуск на ищеца е това, че не е поискал В. К. да се яви да даде обяснения по чл. 176 ГПК по въпроса за нейни субективни възприятия – знание. Оспорва и твърденията за привидност на уговореното в договора за цесия възнаграждение по аргументи, сходни с отговора на въззиваемата К.. Навежда пространни съображения в подкрепа на твърдението си, че ищецът не притежава качеството кредитор спрямо него по смисъла на чл. 135, ГПК, като твърди, че първоинстанционният съд неоснователно не уважил възражението му в тази насока. Аргументира се, че с извършеното от него прехвърляне на вземането към банката на третото лице, не се осуетяват и затрудняват осъществяването на правата на кредитора спрямо него, доколкото разполагал със средства и друго имущество, достатъчно да удовлетвори банката-ищец, и счита, че районният съд неоснователно и немотивирано не е приел това негово възражение. Сочи доводи за неоснователност и на предявения при условие на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.2 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.

Иска се оставянето на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението. Претендира се разноските за въззивната инстанция.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно 4 решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, депозирана от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш. и П.Д. Изпълнителни директори, представлявано от адв. Д. М. срещу Г. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *** и В. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***.

Ищецът твърди, че на 08.11.2012 г., между „ЮРОБАНК И ЕФДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД / сега с фирма „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ ” АД/ и кредитополучателя Г. В. С., ЕГН **********, е сключен Договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредити № H L 59398/08.11.2012 г., по силата на който Банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 203 000 лева за рефинансиране на кредит HL 43387 в „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД, произтичащ от сключен между Г. В. С. и Банката договор за кредит, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. Разрешеният кредит или част от него в размер, равняващ се на задължението по договора 200 962,09 лева се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя, като средствата се превалутират безкасово от лева в швейцарски франк по официално обявения курс на Централната банка за швейцарския франк към лева в деня на превалутирането, с цел цялостно издължаване на кредит НL 43387, задълженията по който към датата на усвояване на текущия кредит са в размер на 123 732, 18 швейцарски франка, в това число: 170, 45 швейцарски франка - редовна лихва; 135, 78 швейцарски франка - просрочена главница; 893, 59 швейцарски франка - просрочена лихва; 50, 40 швейцарски франка - просрочени такси и 122 481, 96 швейцарски франка - редовна главница. Срокът за усвояване на суми по кредита е 24.11.2012г., след изтичането на който задължението на Банката се предоставяне на средства по кредита отпада, като ищецът описва подробно параметрите на договора и твърди, че с нотариална покана с per. № 197, акт № 21, том I от 24.01.2017г. на нотариус С.С. с per. № 293 в регистъра на 1 Нотариалната камара и район на действие Районен съд - гр. Дупница, връчена лично на длъжника на 26.02.2017г., „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД уведомило длъжника, че поради неплащане на дължимите погасителни вноски съгласно чл. 18 от договора обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем. C поканата „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД поканило длъжника в седемдневен срок от получаване й да погаси изцяло задълженията си към Банката и го уведомило, че в противен случай Банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора. Във връзка със задълженията на кредитополучателя, и факта, че след 03.05.2016г. не са постъпили никакви плащания, както и не е осъществен контакт от страна на длъжника, за „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД възникнал правен интерес от образуване на заповедно производство срещу длъжника на основание чл. 417, т. 2 ГПК пред Районен съд гр. Дупница. Към момента на подаване на заявлението непогасените вноски са както следва 5