Решение № 1210 от 29.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1210 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20231100502654 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 14893 от 20.12.2022 г., постановено по гр. дело № 20221110137204 по описа за 2022 г. на СРС, 32 състав, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Лозенец, ул.

*******, представлявано от Т.М. срещу „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 7, ет. 2, представлявано от Янко Станчев иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент /Е0/ 261/2004, че „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ******* дължи на „К.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22008/2022 г., а именно: сумата 250 евро, представляваща обезщетение на основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (EO) 261/2004 за закъснение на полет №BGH7702 от 18.10.2021 г. по маршрут Невшехир-София, ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 26.4.2022 г. до изплащане на вземането. С решението съдът е осъдил „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ******* да плати на „К.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата 770 лв. – разноски по делото.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК *******. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение 1 на материалния и процесуалния закон. Излага, че по делото липсвали доказателства за облигационна връзка между него и сочения пътник, не бил представен самолетен билет и не били ангажирани доказателства за потвърдена резервация. Сочи, че видно от представения от ищеца договор за пакетно туристическо пътуване, в него никъде не фигурира ответникът като авиопревозвач. Поддържа, че в случая Регламент (EO) 261/2004 не е приложим, тъй като се касае за мултимодално пътуване. Счита, че закъснението на полета се дължи на доказани по делото извънредни обстоятелства, които не могат да му се вменят във вина.Излага, че неправилно съдът е приел, че в случая не е приложимо рекламационно производство по ЗГВ. Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „К.“ ЕООД, ЕИК ******* счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че Регламентът не въвежда изискване за директен договор между пътника и превозвача, а от приложената кореспонденция се установява наличието на потвърдена резервация. Счита, че в процесния случай е налице пакетна туристическа услуга, а не мултимодално пътуване. Тълкувателните насоки за Регламент /Е0/ 261/2004 на Европейската комисия –т. 2.2.6 разграничавали мултимодалното пътуване и пакетната туристическа услуга. В чл. 3, пар. 6 и съображение 16 от регламента било посочено, че той се прилага за полети в рамките на пакетна екскурзия, освен когато тя се отменя по причини, различни от отмяната на полета. Съответно пътниците имали права както във връзка с организатора на пакетното пътуване, така и във връзка с опериращия въздушен превозвач съгласно регламента. Поддържа, че ответникът не е доказал наличието на извънредни обстоятелства, както и че не е приложимо рекламационното производство по ЗГВ. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Неоснователен е доводът на въззивника за недопустимост на иска поради непровеждане на рекламационно производство по ЗГВ. Това е така, тъй като приложното му поле е ограничено до исковете за отговорност при липси и повреди на багаж и 2 товари, поради което не е задължителна предпоставка за допустимост на иска за обезщетение за закъснял полет. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент /Е0/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИ0/ № 295/91 (в сила от 17.02.2005 г. ).

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно чл. 1 и 19 от същия. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна летище на територията на Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че ответното дружество се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

Неоснователно е и възражението, поддържано с въззивната жалба за недоказаност на облигационната връзка между ищеца и ответника, както и за наличие на мултимодално пътуване, в който случай регламентът не бил приложим. По делото не са представени доказателства, че процесният полет е част от мултимодално пътуване, а чартърният му характер, сам по себе си, не обуславя различен извод. Ищецът няма задължение да доказва наличието на договор с туристическа агенция и неговото съдържание. В случая обаче по делото е представен договор за туристически пакет от 2.9.2021 г., от който се установява, че И.З. е сключила договор за туристически пакет с „Бохемия“ ООД по програма „Кападокия със самолет“, като превозът със самолет е по маршрут СофияНевшехир- София с разписание - отиване на 15.10.2021 г. с полет №BGH7701 с излитане в 10,00 ч. и кацане в 11,50 ч. и връщане на 18.10.2021 г. с полет №BGH7702 с излитане в 17,00 ч. и кацане в 18,40 ч.

Видно от представената от ищеца имейл кореспонденция, „Бохемия“ ООД се установява, че И.З. е участвала в посочената туристическа програма, за което е представен и договорът от 2.9.2021 г. Полетите с посочените полетни номера №BGH7701 и №BGH7702 са вписани и в представената имейл кореспонденция между ответника и турските авиационни власти във връзка с поисканите разрешения за извършването им (л. 68 от делото на СРС).

Предвид изложеното, настоящият състав на въззивния съд намира, че ищецът е доказал, че е сключил договор за превоз със самолет като част от предложения от туроператора „Бохемия“ ООД туристически пакет. Ето защо, възражението на ответника за липса облигационно отношение по договор за 3 превоз между него и пътника е неоснователно. Отделно от това следва да се посочи, че с Решение от 26.03.2020 год. по дело С-215/2018 год. на СЕС, т. 1 е дадено задължително тълкуване, че Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът на полет, закъснял с три часа или повече, има право да предяви иск за обезщетение на основание на членове 6 и 7 от този регламент срещу опериращия въздушен превозвач дори ако между пътника и този въздушен превозвач няма сключен договор, а полетът е част от пакетно туристическо пътуване, което попада в обхвата на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки. В случая от ищеца не се твърди отмяна на туристическото пътуване, а само закъснение на полета, за което се носи отговорност съгласно чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 от въздушния превозвач. Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът е доказал, че е сключен договор за превоз със самолет като част от предложения от туроператора „Бохемия“ ООД туристически пакет.

Ето защо, възражението на ответника за липса облигационно отношение по договор за превоз между него и пътника, както и за неприложимост на Регламента са неоснователни.

В нормата на чл. 6, § 1, б. „а“, „б“ и „в“ са дефинирани хипотезите на закъснение на полетите за целите на регламента, а именно – когато опериращ въздушен превозвач очаква по разумни причини даден полет да закъснее повече от времето за излитане по разписание 1) за два или повече часа при полети до 1500 километра, 2) за три или повече часа при всички полети на територията на Общността над 1500 километра и при всички други полети между 1500 и 3500 километра или 3) за четири часа или повече при всички полети, непосочени по – горе.

С решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г.

Съдът на ЕС се е произнесъл по отправено преюдициално запитване относно приложението на Регламент (ЕО) № 261/2004. С решението си съдът е дал задължително тълкуване по отношение на приложимия към спора Регламент (ЕО) № 261/2004, като е приел, че чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламента следва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение, с оглед на което разполагат с правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, респективно, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.

В случая по делото няма спор, че полетът е закъснял с повече от три часа от спрямо обявеното разписание (обстоятелството е отделено като безспорно от първоинстанционния съд), както и относно разстоянието между двете летища в каквато насока са представени писмени доказателства – 4 извлечение от интернет страница за изчисление на разстоянието между двете летища.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя-ответника, че по делото не е доказана потвърдена резервация, по следните съображения:

Списъкът на имената на пътниците и означение на местата – от къде и за къде пътуват, е документ, който трябва да се намира на борда на всяко въздухоплавателното средство, изпълняващо международни полети (виж чл.

29, б. "f" от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 07.12.1944 г., ратифицирана с Указ № 596 от 04.08.1966 г. на Президиума на НС за присъединяване – ДВ, бр. 62 от 09.08.1966 г., както и чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за гражданското въздухоплаване). В частност липсват твърдения, че не е бил съставен списък на пътниците в самолета, с който е бил осъществен процесния полет. При това положение и след като въздушният превозвач е качил на борда на самолета си пътници с потвърдена резервация за процесния полет и ги е превозил до крайния пункт на пристигане, какъвто е и настоящия случай, то тези пътници са се съобразили с изискването да се представят на гишето за регистрация преди този полет. Следователно и като е достигнал крайния пункт на пристигане със закъснение от три или повече часа, пътникът има право на обезщетение за това закъснение по силата на Регламент № 261/2004, без да трябва за тази цел да представя бордната си карта или други документи, удостоверяващи нейното представяне в определения срок на гишето за регистрация на закъснелия полет. Ответникът нито твърди, нито установява в частност, че пътник с посочените имена не е бил превозван чрез процесния полет, а доказателствената тежест в тази насока е била негова – в този смисъл е задължителното тълкуване на СЕС по дело С-756/18.