Решение № 11737 от 05.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11737 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20231110101341 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова молба насочена против В. М. Д. и Л. К. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците дължат солидарно, на основание чл. 32 СК, на ищеца сумите както следва: 634.50лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.02.2020г., до обект с абонатен № 348890, представляващ ап. 37, находящ се в гр. София, /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 146.31лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 03.10.2022г., 8.94лв. – дялово разпределение за периода м.09.2019г. – м.02.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 2.28лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2019г. – 03.10.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57764/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57764/2022г., по по описа на СРС,IIIГО, 180-ти състав, срещу която е подадено възражение по чл. 414 ГПК, поради което е депозирана исковата молба, инициирала настоящото производство. Твърди се, че между страните са налични облигационни отношения, породени от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на договора се твърди топлоснабдителното дружество да е доставило за исковия период, топлинна енергия, ползвана от ответника, която не е заплатена в 45 – дневен срок от публикуване на фактурите в интернет страницата на дружеството. Сочи се, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия е извършено от фирма „Т.с.“ ЕООД, Навеждат се доводи, за основателност и на акцесорната претенция за мораторна лихва върху 1 претендираната стойност на доставена топлинна енергия и дялово разпределение.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който не се оспорва твърдението, че през исковия период ответниците са били носители на правото на собственост върху процесния обект с абонатен № 348890, представляващ ап. 37, находящ се в гр. София, /адрес/, но не сочи, че апартаментът е бил отдаден под наем и задължено да заплати претендираните суми е лицето ползвало жилището, което лице се твърди, че през исковия период е притежавало качеството потребител на топлинна енергия. Прави се искане заявените претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на давността.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на 2 ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че през исковия период ответниците са били носители са правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ ап. 37, находящ се в гр. София, /адрес/, в режим на СИО, че сградата, в която се намира процесния апартамент е била присъединена към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот е бил топлофициран, че е доставена топлинна енергия в количество, качество и на стойност индивидуализирани в исковата молба, че е извършена услуга дялово разпределение за посочения период на претендираната стойност, както и че евентуално дължимите се акцесорни претенции за мораторна лихва върху доставената топлинна енергия и дялово разпределение за индивидуализираните периода са в размера индивидуализиран с исковата молба.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответниците, че през исковия период процесният апартамент е бил отдаден под наем, респективно, че за задълженията към ищцовото дружество отговаря наемателя.

Действително от страна на ответниците като писмено доказателство по делото е приложено и копие на договор за наем с предмет процесният ап. 37, находящ се в гр.

София, /адрес/.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 229, ал. 1 ЗЗД договорът за наем не може да бъде сключен за срок по-дълъг от десет години, освен ако е търговска сделка.

Видно от приложеното копие на договора за наем /л.115/същият е сключен на 01.11.2007г., респективно десетгодишният срок по чл. 229, ал. 1 ЗЗД е изтекъл на 01.11.2017г.

Исковите претенции, предмет на настоящото производство са заявени за задължения с начална дата след 01.11.2017г., респективно за претендираните суми отговарят ответниците, в качеството им на собственици на жилището.

По изложената аргументация следва извода за основателност на заявените претенции за топлинна енергия и дялово разпределение, като доколкото ответниците са придобили процесния апартамент в режим на СИО, същите, на основание чл. 32, ал. 2 СК, отговарят солидарно за задължения, предмет на настоящото производство.

С оглед извода за основателност на претенциите, съдът следва да се разгледа релевираното от ответниците възражение, че част от претенциите на ищеца са погасени по давност.

Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.

3

За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД. По отношение на вземанията предмет на настоящото производство давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен срок.

Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 25.10.2022г., респективно вземанията станали изискуеми преди 25.10.2019г., са погасени по давност, в случая погасени по давност са вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.

08.2019г., вкл. За останалата част от периода, видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, стойността на доставената топлинна енергия е 452.24лв., за която част искът се явява основателен. Над тази сума до максимално предявения размер от 634.50лв. или за разликата от 182.26лв. – претенцията се явява неоснователна.

Няма погасена по давност част от претендираните суми за дялово разпределение, респективно искът се явява изцяло основателен за сумата от 8.94лв.

По исковите претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия, както се изложи по-горе, приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице дължимата се мораторна лихва върху задължението за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода, за който вземанията не са погасени по давност е 94.09лв., за която част акцесорната претенция се явява основателна. Над тази сума до максимално предявения размер от 146.31лв. или за разликата от 52.22лв., акцесорната претенция се явява неоснователна.