Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 951 от 05.06.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 92/2026
Вид
Определение № 951
Подписан
05.06.2026
В сила
05.06.2026
Състав
Пламен Атанасов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140а, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.365 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.125, ал.1, т.1 · Търговски закон
  • чл.125, ал.3 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 951 гр. Варна, 05.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20263100900092 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от Н. Г. С., с ЕГН ********** и И. Г. С., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***********, , със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Македония“ №72, офис 2, чрез от адв.Т. П., против “Сириус-Ринг“ ООД, с ЕИК 103583954, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Младост“, търговски комплекс “Младост“, магазин №22, до супермаркет 59, представлявано от Росица Кунчева Русева, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №61, ет.3, офис 33, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки от ищците, в качеството им на наследници на Ганчо Г. С., с ЕГН **********, бивш съдружник в “Сириус-Ринг“ ООД, сумата от по 300 евро, представляваща припадащата им се част от парична равностойност на дружествения дял на наследодателя, в размер на 10% от основния капитал на дружеството, определен към 30.04.2021г. /края на месеца, в който е прекратено членството на съдружника/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-13.02.2026г. до окончателно погасяване на задължението.

На основание чл.127, ал.4 от ГПК, ищците са посочили Б.а сметка за доброволно плащане на претендираните суми, а именно сметка с IBAN BG************, която има статут на адвокатска с титуляр адв.П..

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът по делото е подал отговор на искова молба, с който оспорва допустимостта и основателността на иска. Изразява становище по отношение на доказателствените искания на насрещната страна.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват направените с отговора възражения.

В предоставения срок по чл.373 от ГПК, ответникът депозира становище, с което поддържа твърденията и възраженията, изложени в отговора на исковата молба и прави 1 нови.

По допустимостта на предявения иск:

Предявеният иск е допустим, доколкото се твърди, че ищците имат качеството на неудовлетворени наследници на починал съдружник в търговското дружество-ответник, което обуславя активната им процесуалноправна легитимация да предявят настоящия осъдителен иск по чл.125, ал.3 от ТЗ.

Сезиран е местно и родово компетентният съд, поради което производството по делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК, съдът счита, че искът следва да се разгледа по реда на Глава XXXII от ГПК- „Производство по търговски спорове“. Възражение срещу характера на спора не е предявено.

Съобразявайки, че спорът не е сред изрично предвидените в чл.140а, ал.1 от ГПК, както и обстоятелството, че основните факти от които произтичат претендираните права и възражения са спорни, съдът не задължава страните към провеждане на информационна среща по медиация, съответно към медиация.

По доказателствените искания:

Съдът намира представените от страните по делото-писмени доказателства за допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което същите следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Ищците са отправили искане на основание чл.190 от ГПК да бъде задължен ответника да представи посочените в допълнителната искова молба книжа, което искане съдът счита, за неоснователно, тъй като сатаната не е посочила значението на въпросните книжа за спора. Дори да се предположи, че целта на искането е ползването на книжата за целите на експертиза, то същото отново се явява неотносимо, тъй като в компетентността на вещите лица е съобразно техните специални знания да изискат необходимата им информация, за да отговорят на зададените им въпроси. Ето защо доказателственото искане следва да бъде оставено без уважение.

С оглед предмета на правния спор, съдът намира, че следва да бъде допусната поисканата от ищците с допълнителната искова молба комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза, чиято задача следва да се допълни служебно от съда, с възлагане да се изготви баланс, съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ към края на месеца, през който е починал съдружника, въз основа на данните за чистия актив на дружеството, който да се изчисли като разлика между активите и пасивите по баланса без отчитане на собственият капитал, резервите и финансовия резултат, при спазване нормативните разпоредби на счетоводното законодателство и съответните приложими счетоводни стандарти, действащи по това време.

В тази връзка съдът намира, че отправените от ответника възражения по повод допускането на експертизата, са неоснователни, доколкото същите касаят същество на спора и преценка на доказателствената стойност на заключението, а не допустимостта на доказателственото искане.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на

ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на

Глава

ХХХII от

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад по делото на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от Н. Г. С., с ЕГН ********** и И. Г. С., с ЕГН **********, против “Сириус-Ринг“ ООД, с ЕИК 103583954, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки от ищците, в качеството им на наследници на Ганчо Г. С., с ЕГН **********, бивш съдружник в “Сириус-Ринг“ ООД, сумата от по 300 евро, представляваща припадащата им се част от парична равностойност на дружествения дял на наследодателя, в размер на 10% от основния капитал на дружеството, определен към 30.04.2021г. /края на месеца, в който е прекратено членството на съдружника/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба13.02.2026г. до окончателно погасяване на задължението.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Ганчо Г. С., починал на 09.04.2021г., който до смъртта си е имал качеството на съдружник в ответното дружество.

Сочи се, че съгласно дружественият договор от 04.07.2019г., капиталът на дружеството е в размер на 5000лв. или 2556 евро, разпределен на 50 дружествени дяла с номинална стойност от 100лв. всеки. Твърди се, че наследодателят е притежавал 5 дружествени дяла, представляващи 10 % от общия капитал, а останалите 45 дружествени дяла са притежавани от съдружника Росица Кунева Русева. Поддържа се, че на основание чл.125, ал.1, т.1 от ТЗ участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност се прекратява при неговата смърт, за което не е необходимо решение на Общото събрание, а е последица по закон.

Излага се, че търговското дружество е задължено да уреди имуществените последици с наследниците по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ, който следва да получат дължимата равностойност на дружествения дял на покойния. Соча се, че ищците имат равни наследствени права, поради което им се дължи изплащането на равна стойност. Твърди се, че ищците са направили опит да уредят отношенията с ответното дружеството извънсъдебно, чрез изпращане на телепоща до Росица Русева, в качеството й на съдружник и управител, но това не дало резултат. Поддържа се, че съгласно л.125, ал.3 от ТЗ ответното търговското дружество дължи изплащането на паричната равностойност на дружествения дял на починалия съдружник, определена въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието му и пазарната оценка на притежаваните активи /04.2021г./. Поддържа се, че при определяне на дължимата парична равностойност, следва да се изходи от действителната стойност на активите към релевантния момент, тъй като формалното придържане към счетоводната балансова стойност би могло да доведе до занижаване на реално дължимата стойност. Твърди се, че към 30.04.2021г., търговското 3 дружество е притежавало самостоятелен обект-Магазин №22 в гр.Варна, ж.к.“Младост“, търговски комплекс “Младост II“, до Супермаркет 59, с площ 30 кв.м., съгласно вписан в имотния регистър КНА за собственост от 2003г.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответното дружеството е депозирало отговор на искова молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Не се оспорва правото на ищците в хипотезата на чл.125, ал.3 от ТЗ за уреждане на имуществените последици с дружеството, възникнали със смъртта на наследодателят им-съдружник в дружеството. В този смисъл се поддържа, че следва да бъде съобразен изготвения междинен баланс в края на месец април 2021г.Оспорва се като неправилно становището застъпено в исковата молба, че изчисляването на размера на дружествения дял, следва да бъде въз основа на пазарната цена на активите. Поддържа се, че този метод е приложим при ликвидация на дружеството, като се излагат доводи за разликата между дружествен и ликвидационен дял-по размер и по начина на определяне. Поддържа се още, че към края на месец април 2021г., ответното дружество не е на печалба, тъй като стойността на активите и пасивите е една и съща, респективно дружеството е с нулев баланс. С оглед на това се твърди, че отвятото дружество не дължи изплащане на претендираните от ищците суми. Твърди се, че счетоводството на “Сириус-Ринг“ ООД е редовно водено, поради което съставения въз основа на него баланс отразява вярно извършените стопански операции, съобразно принципите на счетоводно отчитане за всеобхватност, удостоверяване и своевременно начисляване. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

С подадената в срок допълнителна искова молба, се оспорват доводите и възражения на насрещната страна, включително твърдението за “нулев“ баланс на търговското дружество, тъй като същото притежава реални активи, сред които вече посочения недвижим имот. Твърди се, че търговското дружество осъществява търговска дейност и разполага със стокови наличности и дълготрайни активи. Излага се, че е възможно “нулевия баланс“ да се дължи на формално счетоводно отразяване на активите по историческа цена (цена на придобиване), на изкуствено завишени пасиви към свързани лица или на свръхзадълженост, макар данни за последното да липсват. Твърди се, че ако счетоводните записвания в дружеството не съответстват на обективната действителност, то в хода на делото следва да се установи реалния чист актив, чрез експертиза.

В срока по чл.373 от ГПК ответното дружеството е депозирало отговор, с който се оспорват твърденията и възраженията, изложени в допълнителната искова молба. Поддържа се, че нормата на чл.125, ал.3 от ТЗ не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да става по пазарната цена на активите. Твърди се, че равностойността на дела се определя, съгласно баланса към момента на прекратяване на участието на съдружника.

Твърди се още, че от страна на ответника по делото е представен относимия междинен баланс, в който са отразени вярно извършените стопански операции съобразно принципите на счетоводно отчитане. Поддържа се, че доколкото ищците са пропуснали срока по чл.193 от ГПК за оспорване на представеният баланс и не са навели твърдения за нередовност на воденото счетоводство, то именно въпросният баланс е основата, на която следва да се уредят отношенията на страните.

4

Предявените искове са с правно основание чл. 125, ал.3 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

С оглед становищата на страните на страните, съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: до датата на смъртта си Ганчо Г. С., с ЕГН **********, починал на 09.04.2021г., е имал качеството на съдружник в “Сириус-Ринг“ ООД с дялово участие от 10%; ищците Н. Г. С., с ЕГН ********** и И. Г. С., с ЕГН **********, са наследници на Ганчо Г. С., с разни права;