Определение № 232 от 26.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 232 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500159 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 538 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от М. Г. К., ЕГН **********, в качеството на настойник на Д. С. К., ЕГН **********,чрез адв.

Р. П., против определение №16247/17.12.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№16983/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIХ граждански състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателката за разрешаване издаването/подновяването на дебитна карта по банкова сметка на запретеното лице в „ЦКБ“ АД, по която ежемесечно постъпва пенсията му.

С частната жалба се иска определението да се отмени в атакуваната част като незаконосъобразно и неправилно. Излагат се съображения, че съдът не е съобразил, че в разпоредбите относно банков влог между страни не е уредена хипотезата за банков влог със запретено лице, като на това основание банките отказвали издаване на банкова карта. Твърди се, че е налице дискриминация по чл.21 от Хартата на основните права на ЕС, основана на признака увреждане. Твърди се и, че нормата на чл.130, ал.3 СК е архаична и не е съобразена със съвременната действителност. Тежкото здравословно състояние на запретения затруднява настойника да иска разрешение от съда за теглене на средства.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна.

Частно гражданско дело №16983/2025 г. по описа на РС Пловдив, 1

ХIХ гр.с., е образувано по постъпила от М. К., в качеството на настойник на поставения под пълно запрещение Д. С. К., молба, с искане съдът да разреши изтегляне на сума от сметка на запретения, както и за издаване на банкова карта.

С разпореждане №31513/12.12.2025 г. е указано на молителката да представи становище на настойническия съвет, което е и направено от нея в определения срок.

С определение №16247/17.12.2025 г. съдът е разрешил да се изтегли сумата, но е приел по отношение искането за разрешаване издаване на дебитна карта към банковата сметка на запретеното лице, че същото касае намеса на съда в породени гражданско правни облигационни отношения между страните по договора за банков влог, каквато не е предвидена в чл. 165, ал. 4 от СК и чл. 130 от СК, което го е и мотивирало да остави искането без уважение.

Съдебният акт, постановен от състава на районния съд, е правилен и законосъобразен като краен резултат, макар и съображенията на въззивния съд да са по - различни.

С определение №615/26.10.2011 г., постановено по ч.гр.д.

№584/2011 г. на ВКС, IV г.о., е прието, че с определение №302/11.06.2010 г. по частно гр. дело №310/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е даден изричен отговор, че имуществените права, за разпореждане с които се изисква разрешение от районния съд, са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.

130, ал. 3 СК. Това определение е постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което представлява практика на ВКС, която е задължителна за първоинстанционните и за въззивните съдилища (в този смисъл – и т. 2 от тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както и тълкувателно решение №2/2010 г. от 28.09.2011 г. по тълк. дело №2/2010 г. на ОСГТК на ВКС).

Издаване на банкова карта не е сред посочените в текста на закона правомощия на настойника, които се разрешават от съда, като искането е неоснователно. В този смисъл не се възприемат доводите на жалбоподателката за архаичност на цитираните норми.

Отделно от това, чл.164, ал.3 СК постановява, че настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. Разпоредителните действия на настойника с имуществото на поднастойния могат да се извършват с разрешение на съда, като се прилагат правилата на чл.130, ал.3 и ал.4 СК. Чл.130, ал.3 СК изисква предварително разрешение на районния съд за извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на поднастойния. Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет. Издаването на банкова карта би осигурило безпрепятствен достъп на настойника до средствата в банката на 2 поднастойния и игнориране на законовите забрани за разпореждане с влогове на поставения под пълно запрещение. Настойникът ще е в състояние да се разпорежда със средствата без мнение на настойническия съвет и без разрешение на съда, което е недопустимо. Ето защо не се възприемат доводите на жалбоподателката, че се ограничават правата на запретения.

„Разумните улеснения“ по смисъла на чл. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания касае улеснения за лицата, а не заобикаляне на императивни норми на закона, въведени в интерес на запретения.

Въз основа на гореизложеното частната жалба е неоснователна, определението – правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №16247/17.12.2025 г., постановено по частно гражданско дело №16983/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIХ граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от жалбоподателя с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3