Решение № 177 от 11.07.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Провадия, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223130100910 по описа за 2022 година

Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, съдебен адрес по делото: ********* срещу „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление в ********.

В исковата молба ищецът излага, че страните са обвързани от Договор за предоставяне на кредит № 385722 от 12.05.2022г. по правилата на ЗПФУР, с уговорен ГПР от 48.3 %, както и ГЛП от 40.15 %, при срок на кредита от 720 дни.

Съгласно чл.З ал.1 от договор за предоставяне на кредит № 385722 от 12.05.2022г ищеца в срок от 5 дни от подписване на настоящия договор за кредит, следва да предостави едно от изброените обезпечения: банкова гаранция или две физически лица-поръчители.

Съгласно чл.З ал.2 от договор за предоставяне на кредит № 385722 от 12.05.2022г, ако ищеца в срок от 5 дни от подписване на договор за кредит, не предостави едно от изброените обезпечения: банкова гаранция или две физически лица-поръчители, дължи заплащането на неустойка в размер на 1451.28 лева.

Счита, че ищеца не дължи сумата от 1451.28 лева, тьрсима като неустойката по договор за предоставяне на кредит № 385722 от 12.05.2022г, 1 тъй като същата е недължима на основание чл.124 от ГПК, вр.чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Твърди, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитната ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение, неустойка, предвидена в чл.З ал.2 от договор за предоставяне на кредит № 385722 от 12.05.2022г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 1451.28 лева е в размер на над 60% от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Именно и въз основа на това, така уговорената неустойка в договор за предоставяне на кредит № 385722 от 12.05.2022г, е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, неустойката по чл.З ал.2 от договор за предоставяне на кредит № 385722 от 2

12.05.2022г според които се дължи неустойка в размер на 1451.28 лева при неосигуряване в 5-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

С процеснага неустойка от договор за предоставяне на кредит № 385722 от 12.05.2022г в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неуст ойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведът до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучагсля, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

На следващо място, така уговорена неустойка в договор за предоставяне на кредит № 385722 от 12.05.2022г , предвиждаща заплащането на сумата в размер на 140.70 лева е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.З ал.2 от договор за предоставяне на кредит № 385722 от 12.05.2022г , не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия договор за предоставяне на кредит № 385722 от 12.05.2022г, по безспорен начин се установява, че клаузата на чл.З ал.2 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

3

Иска се да приеме за установено, че ищецът не дължи сумата от 1451.28 лева, търсима като неустойката по договор за предоставяне на кредит № 385722 от 12.05.2022 г. , т.к същата е недължима на основание чл.124 от ГПК, вр.чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника В него се твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като същата е неясна. Не става ясно нито защо въпросната неустойка е недействителна, нито на какво основание. Безразборно с а цитирани разпроедби, често без връзка помежду си. В сегашния си вид исковата мобла не отговаря на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК. Моли, да се върнете исковата молба, за уточняване на това как всяка от цитираните разпоредби се отнася към оспорваната клауза.

Исковата молба е недопустима, поради следното:

Сума в размер на 1451.28 лв, не е претендирана за заплащане от страна на ответника. Липсва какъвто и да е документ от който да е видно, че някога е претендирано Г. да заплаща неустойка.

Видно от договора за кредит е, че и м а погасителен план, който не съдържа неустойка - чл. 4, ал. 3, т. 1 от Договора. Няма данни, че не е приложен именно този погасителен план. Видно от насрещният иск е че неустойка не се претендира.

Това, че има погасителен план с неустойка и клауза за неустойка не означава, че такава въобще съществува. Както чл. 86 от ЗЗД не означава, че законна лихва се начислява и претендира.

Видно от горното претендирано вземане в размер на 1451.28 лв. не е отправяно до ищеца. Поради това за него не се поражда правен интерес да предявява отрицателен установителен иск за неговото заплащане.

Исковата молба е основателна в частта си, в която се твърди, че има сключен договор за кредит между страните, както и че сумата по него е преведена. В останалата си част тя е неоснователна и недоказана, като моли да не се уважава, поради следното:

Признава сключването на договора и превода на сумата, съгласно чл.

175 от ГПК.

4

По повод твърденията з а нищожност п о р а д и противоречие с „принципа на добросъвестност“, добри нрави и цитираните в тази връзка разпоредби - същите са неоснователни, недоказани и неправилно дефинирани, неподкрепени от факти, като са голословни твърдения, поради които въобще не следва д а се разглеждат от съда, което превръща иска в неоснователен, поради следното:

Ищецът неправилно борави с термина „добросъвестност“ и „добри нрави“, като принципа на справедливост при недействителност на договора, което е неправилно. Доборсъвестността не е правен принцип. Тя се свързва с отношенията между страните при водене на преговори за сключване на договор. Това разбиране се извлича при тълкуване на чл. 12 от ЗЗД, чл. 70 и ч л . 7 8 , ал. 2 от ЗС и др., Видно е, че добросъвестността не е принцип.

Позоваването на чл. 289 от ТЗ е неправилно - разпоредбата с е прилага за сделки, при които и двете страни са търговци. В настоящия случай, ищецът е физическо лице - потребител. Поради това разпоредбата въобще н е намира приложение п о делото. Справедливостта с е определя от всеки състав при произнасяне — чл. 52 от ЗЗД. Н о т я няма общо с института на недействителност. Всяка от страните по един договор сама, за себе си оценява дали насрещната престация я устройва или не. Ако прецени, че това което ще получи е недостатъчно, то тя няма да сключи договора. Това е един вид „икономическа справедливост“, която няма общо с правните изражения на понятието. По повод добрите нрави - те се отнасят към предмета на договора.

Също така т е с е изменят с развитието на обществото. Поради това преценката, дали даден договор е съотствествие с добрите нрави се преценява от състава към датата на сключването му - чл. 145 от ЗЗП. Неравноправните клаузи са много по-висока степен на несъответствие спрямо „добрите нрави“.

Поради това тяхното „паралелно“ ползване е недопустимо. Двете категории взаимно се изключват.

Не става ясно, как принципа на справедливост залегнал в ЗЗД и ТЗ е пострадал.

Липсата на еквивалентност на престациите така и не е установена.

Нещо повече - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД в хипотезата на „еквивалентност на престации“ би се приложила, ако те се изпълняват с еднократно действие т.е. всяка от страните предава своето на другата страна. При продължително 5 действие, каквото е погасяването на кредит, подобна хипотеза н е може да намери място.

Не става ясно каква е тази оспорвана „такса“, п р и положение, че предмета н а делото е „неустойка“. Н е е ясно какъв въобще е предмета на делото.

По повод твърдението, че клауза за неустойка е неравноправна, поради обстоятелството, че размера й е една трета от главницата, същото е неоснователно, поради следното:

Една от основните функции на неустойката е обезщетителна. При размер на предмета на обезпечение от 3000.00 лв. и обезщетение в размер на 1451.28 лв. е явно, ч е „обезщетителната сума“ е несъизмеримо по-малка от обекта, който обезщетява, Съответно размерът на неустойката по никакъв начин не е пречка за нейната действителност.

Неустойката бива множество видове, сред които и санкционна. В настоящия случай този се санкционира нарушаването на договора от страна н а кредитополучателя. При това обстоятелство е нормално размера й да е висок.

Не отговаря на истината, че клаузата за неустойка нарушава препоръки на КЗП, напротив договорът отговаря на ПЕС именно със становище на КЗП:

Наред с това съгласно чл. 165, а л . 3, т. 4 о т ЗЗП, КЗП следи и за неравноправни клаузи. Доколкото няма препоръки касаещи неустойката, то е явно, че комисията не е счела клаузата за неравноправна.

Твърди се, че договорът е от 2022г. и е минал проверка на КЗП. Видно е, че договорът е съобразен с протокола. Налице са свободни тълкувания от страна на ищеца.

С оглед гореизложеното моли, да се отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.

Моли, на основание чл. 129 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК да укаже на ищеца да отстрани нередновностите в исковата молба.