Решение № 333 от 06.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. София, 06.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110138443 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба на „Йеттел България“ ЕАД срещу Т. К. Н., с която са предявени осъдителни искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК с правно основание чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, за заплащане на сума в общ размер на 317,29 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 214,03 лева по Договор за лизинг от 20.11.2018 г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Blue, дължими за периода от месец 07/2019 г. до месец 10/2020 г. и 103,26 лева по Договор за лизинг от 11.01.2018 г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold, дължими за периода от месец 07/2019г. до месец 12/2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните са сключени Договорен абонамент от 11.01.2018 г. за ползване на мобилен номер 359896338774, към който бил сключен Договор за лизинг от същата дата - 11.01.2018 г., по силата на който на ответника било предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 15,59 лв., както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 15,59 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ; Договорен абонамент от 14.11.2017 г. за ползване на мобилен номер 359894722313, към който бил сключен Договор за лизинг от същата дата - 14.11.2017 г., по силата на който на ответника било предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 22,59 лв., както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 22,59 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ и Договорен абонамент от 20.11.2018 г. за ползване на мобилен номер 359894432344, към който бил сключен Договор за лизинг от същата дата - 14.11.2017 г., по силата на който на ответника било предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Blue за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 12,59 лв., както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу 1 заплащане на допълнителна сума от 12,59 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Твърди се, че по силата на сключените договори за лизинг, операторът е предоставил за временно и възмездно ползване мобилно устройство срещу задължение за плащане на уговорената в договора цена, която била разсрочена на 23 равни месечни вноски, всяка платима на 5-то число от месеца. Страните уговорили, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху мобилното устройство, като подпише договор за изкупуване с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока на договора, след като заплати допълнителна сума, равняваща се на месечната лизингова вноска, като при неупражняване на описаното право, устройството подлежало на връщане. Твърди, че ответникът не е върнал мобилните устройства, нито платил лизинговите вноски. Сочи, че към датата на прекратяване на абонаментите, ответникът не е заплатил цена на лизингови вноски, като следва: 214,03 лв. по Договор за лизинг от 20.11.2018 г.,представляваща сбор от 16 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 201,44 лв. за периода от месец 07/2019 г. до месец 10/2020 г., и допълнителна сума в размер на 12,59 лв. по чл. 1, ал.2 от договора;

109,13 лв. по Договор за лизинг от 11.01.2018 г., представляваща сбор от 6 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 93,54 лв. за периода от месец 07/2019 г. до месец 12/2019 г. и допълнителна сума в размер на 15,59 лв. по чл.1, ал.2 от договора; 112,95лв. по Договор за лизинг от 14.11.2017 г., представляваща сбор от 4 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 90,36 лв., дължими за периода от месец 07/2019 г. до месец 10/2019 г. и допълнителна сума в размер на 22,59 лв. по чл.1, ал.2 от договора. Твърди, че сключените договори съдържали декларация, че при подписване, лизингодателят е предал лизинговата вещ. Поддържа, че след прекратяване на договорите, операторът е издал крайна фактура № 7290999774/05.07.2019 г. на обща стойност 1 772,76 лева, от които: 804,70 неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги; 436,11 лева – незаплатени лизингови вноски и 531,95 лева - задължения от предходен период за незаплатени мобилни услуги.

След прекратяване на договорите, ответникът извършил плащане, с което погасил голяма част от задълженията си - изцяло неплатените абонаментни такси и част от лизинговите вноски. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

С молба-уточнение от 30.11.2022г. ищецът е уточнил, че претенцията му се състои от сумата от 214,03 лева по Договор за лизинг от 20.11.2018 г.,представляваща сбор от 16 бр. лизингови вноски за периода от месец 07/2019 г. до месец 10/2020 г., и допълнителна сума в размер на 12,59 лв. по чл. 1, ал.2 от договора; както и от сумата от 103,26 лв. по Договор за лизинг от 11.01.2018 г., представляваща сбор от 6 бр. лизингови вноски за периода от месец 07/2019 г. до месец 12/2019 г. и допълнителна сума в размер на 15,59 лв. по чл.1, ал.2 от договора.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпила молба, с която се оспорва начислената сума с фактурата от 2019 г. на стойност 1 772,76 лева и в тази връзка ответницата сочи, че е заявила пред ищеца, че картата й е изгубена и съответно не се ползва. Представени са доказателства за извършени плащания. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:

След извършеното уточнение, исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

На 12.01.2021г. ищецът „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. К. Н., с което е претендирал плащане на сумата от 317,29 лева, представляваща остатъчно вземане по три договора за лизинг от 14.11.2017г., от 11.01.2018г. и от 20.11.2018г.

Поради неизпълнени от ищеца-заявител указания за отстраняване нередовности на 2 заявлението, с разпореждане от 12.03.2021г., постановено по ч.гр.д. № 1582/2021г. на СРС, 175-ти състав, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено.

Разпореждането е потвърдено с Определение № 263531 от 23.05.2022г. постановено по ч.гр.д. № 5221/2021г. по описа на СГС, IV-В въззивен състав и е влязло в сила на 23.05.2022г.

След връщане на делото на СРС, с разпореждане от 01.06.2022г. съдът е указал на „Йеттел България“ ЕАД на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от получаване на съобщението и настоящият иск е предявен в рамките на указания от съда срок.

По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: че между него и ответника са сключени сочените в исковата молба договори за лизинг; че е предоставил лизинговото имущество на ответника; както и размера на договорените лизингови вноски. В доказателствена тежест на ищеца е и да докаже наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.

Страните по делото не спорят и с обявения за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между страните са били сключени договори за лизинг със соченото в исковата молба съдържание, по които ищецът в качеството си на лизингодател е предоставил лизинговото имущество на ответника. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетите и неоспорени договори за лизинг от 11.01.2018г. и от 20.11.2018г. подписани от ответницата, в чл. 4 от които се съдържа декларация, с характер на приемо-предавателен протокол, съгласно която лизингополучателят заявява, че е получил лизинговите устройства във вид, годен за употреба и съобразно уговореното в договора.

От съдържанието на приетия Договор за лизинг от 11.01.2018г. се установява, че по силата на него ищецът е предоставил на ответницата лизингово мобилно устройство – мобилен апарат, марка „Samsung”, модел „Galaxy J5 2017 Gold” срещу задължението на ответницата като лизингодател, да заплати сумата от 358,57 лева, дължима на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които по 15,59 лева, за периода от 11.02.2018г. до 11.12.2019г.

В чл. 1, ал. 2 от договора е уговорено, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с лизингополучателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока на настоящия договор за лизинг след изпълнение на условията за придобиване на собствеността, посочени в общите условия и след като заплати допълнителната сума от 15,59 лева. Тази сума ще бъде фактурирана чрез фактурата за ползвани мобилни услуги за съответния мобилен номер. Според чл. 1, ал. 3 от договора, ако лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2, устройството подлежи на връщане в срок от 1 месец след изтичане срока на договора. Ако устройството не бъде върнато или не се намира в уговореното състояние, лизингополучателят е длъжен да заплати допълнителната сума от 15,59 лева.

В настоящото производство се претендира плащане на сумата от 103,26 лева, представляваща сбор от дължимите лизингови вноски за периода от 11.07.2019г. до 11.12.2019г. /6 вноски по 15,59 лева/, както и окончателното плащане съгласно чл. 1, ал. 3 от договора в размер на 15,59 лева. Видно от съдържанието на договора, общият размер на дължимите плащания за този период е 109,13 лева, което надхвърля претендирания размер от 103,26 лева.

От съдържанието на приетия Договор за лизинг от 20.11.2018г. се установява, че по 3 силата на него ищецът е предоставил на ответницата лизингово мобилно устройство – мобилен апарат, марка „Samsung”, модел „Galaxy J5 2017 Blue” срещу задължението на ответницата като лизингодател, да заплати сумата от 289,57 лева, дължима на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които по 12,59 лева.

Според чл. 3, ал. 2 от договора, месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и общите условия на ищцовото дружество. Съгласно чл. 27 от Общите условия на ищцовото дружество за взаимоотношения с потребителите на електронно съобщителни услуги, плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Видно от приложената счетоводна справка, датата на фактуриране на сумите е 5-то число на съответния месец, следователно падежът на всяка месечна вноска настъпва на 23-то число на месеца /след изтичане 18дневния срок, уреден в ОУ/. Следователно периодът на дължимост на месечните лизингови вноски по договора е от 23.11.2018г. до 23.10.2020г.

В чл. 1, ал. 2 от договора е уговорено, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с лизингополучателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока на настоящия договор за лизинг след изпълнение на условията за придобиване на собствеността, посочени в общите условия и след като заплати допълнителната сума от 12,59 лева. Тази сума ще бъде фактурирана чрез фактурата за ползвани мобилни услуги за съответния мобилен номер. Според чл. 1, ал. 3 от договора, ако лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2, устройството подлежи на връщане в срок от 1 месец след изтичане срока на договора. Ако устройството не бъде върнато или не се намира в уговореното състояние, лизингополучателят е длъжен да заплати допълнителната сума от 12,59 лева.