Решение № 1130 от 19.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1130 гр. София, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110159279 по описа за 2021 година и при участието на прокурор Въжаров, за да се произнесе съобрази следното.

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е по искова молба на Ч. Б. С. с ЕГН **********, адрес ., адрес за връчване на книжа . (ищец) чрез упълномощения процесуален представител адвокат М. Х. срещу П.Р.Б.. Ищецът твърди, че Софийската районна прокуратура е образувала срещу него досъдебно производство, по което той бил привлечен като обвиняем за извършването на престъпление по чл. 157, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). По това обвинение бил внесен обвинителен акт и било образувано наказателно дело от общ характер. С първоинстанционната присъда ищецът бил признат за виновен по това обвинение и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което било отложено за срок от пет години. С първоинстанционната присъда ищецът също така бил осъден и да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в полза на гражданския ищец в размер на 8 000 лева. След това въззивната инстанция постановила нова присъда по обвинението по чл. 157, ал. 1 НК, като оправдала ищеца по това обвинение, а също така отменила и частта от първоинстанционната присъда, с която ищецът бил осъден да заплати обезщетение в размер на 8 000 лева. Ответникът подал касационен протест срещу новата оправдателна присъда. Касационната инстанция оставила в сила протестираната присъда. Ищецът излага доводи, че до деня на повдигането на обвинението по чл. 157, ал. 1 НК е заемал длъжността на преподавател в престижен университет, че е бил в добро здравословно състояние, психически и емоционално балансиран, трудоспособен, с добро самочувствие, спокоен живот, добри взаимоотношения с колеги, студенти и членове на семейството, че е имал изграден безупречен авторитет, че не е бил осъждан и разследван за престъпления. Твърди, че наказателното производство срещу него по това обвинение продължило повече от три години и половина, че в хода му на ищеца била извършена криминална регистрация, че обвинението по чл. 157, ал. 1 НК получило широко медийно оповестяване и във връзка с него личната му и професионалната му репутация са били накърнени и му е било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Освен това заявява, че наказателното производство по обвинението по чл. 157, ал. 1 НК се 1 отразило неблагоприятно на здравословното му състояние (както физическото, така и психическото). По-точно ищецът твърди, че през време на наказателното производство преживял тежко повдигането на обвинението, изпитал силен стрес и паника, че ще бъде признат за виновен за нещо, което не е извършил, изпаднал в социална изолация, бил апатичен, загубил желание да извършва елементарни ежедневни дейности, загубил апетит, започнал да страда от безсъние, усещал дискомфорт, тревожност, притеснение, страх, безпокойство, потиснатост и срам от това, че е обвинен в извършването на подобно престъпление, изпитвал чувство на безнадеждност, станал изнервен, чувствал изтощение, бил отпаднал, имал сърцебиене и главоболие, получил болки в гърба и кръста и световъртеж. Твърди, че търпи описаните неимуществени вреди от момента на образуването на досъдебното производство до предявяването на исковата молба, макар и напоследък интензивността им да е намаляла. Иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обвинението по чл. 157, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от деня на предявяването на иска до окончателното изплащане, както и сумата 2 583 лева и 33 стотинки, представляваща мораторна лихва за периода 08. 07. 2020 г. – 15. 10. 2021 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П.Р.Б.. Излага доводи във връзка с представителството на Прокуратурата по право, позовавайки се на Тълкувателно решение № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. Отрича ищецът да е представил годни доказателства от кой момент е бил привлечен като обвиняем, както и за това, че новата оправдателна присъда е влязла в законна сила. Изтъква, че пределите на отговорността на Прокуратурата обхващат само вредите, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Отрича да са представени и доказателства, които да установяват твърдените от ищеца неимуществени вреди. Позовава се на съдебна психиатрична и психологична експертиза, изготвена в хода на съответното наказателно производство, от която се установява, че ищецът е склонен към тревожно-депресивно поведение. Прокуратурата отрича да е оповестявала чрез средствата за масова информация данни за случая и заявява, че „злепоставянето“ на ищеца в обществото не е в резултат на нейни действия. Изтъква, че липсват доказателства за здравословното състояние и репутацията на ищеца преди повдигането на обвинението, поради което не може да бъде направена обективна оценка как инициираното наказателно производство им се е отразило.

Отрича също така наложеното на ищеца най-тежко дисциплинарно наказание да е в резултат на наказателното производство. Евентуално оспорва иска като недоказан по размер. Излага доводи във връзка с определянето на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съгласно критерия на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Твърди, че наказателното производство се е развило в разумен срок, по-голямата част от която в съдебна фаза, в която фаза прокурорът няма ръководно-решаваща функция.

Освен това в наказателното производство са били конституирани също така и граждански ищец и частен обвинител, чиито процесуални действия също са могли да причинят на ищеца твърдените от него вреди. Изтъква, че няма доказателства спрямо ищеца да е била взета мярка за неотклонение и че са били предприети сравнително малко на брой следствени действия, изискващи присъствието му. Поддържа, че по отношение на ищеца се е прилагала презумпцията за невиновност, както и че оправдателната присъда сама по себе си компенсира до известна степен изтърпените страдания. Заявява, че макар и ищецът да е бил оправдан по обвинението по чл. 157, ал. 1 НК, в рамките на същото наказателно производство спрямо него е било повдигнато и поддържано и второ обвинение по чл. 143, ал. 1, предл. трето във връзка с чл. 18, ал. 1 НК, по което обвинени ищецът е бил осъден.

Позовава се на т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. Допълва, че срещу ищеца са налице и други неприключили наказателни производства. Намира, че следва да бъдат отчетени и икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на 2 увреждането. Стига до извода, че претендираното от ищеца обезщетение е в завишен размер. Иска от съда да отхвърли предявените искове, а евентуално – да присъди обезщетение в значително по-нисък размер. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия размер, поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Съдът е сезиран с два кумулативно съединени осъдителни иска. Първият е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване по този иск, че Прокуратурата го е обвинила в извършването на престъпление по чл. 157, ал. 1 НК, за което той е бил оправдан; че е претърпял твърдените неимуществени вреди през съответния период и със съответната интензивност, които обосновават справедливо обезщетение в размер на 20 000 лева; както и наличието на пряка причинна връзка между обвинението по чл. 157, ал. 1 НК и съответните неимуществени вреди. Вторият иск е акцесорен и е с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца по този иск е да установи при условията на пълно и главно доказване точният момент, в който оправдателната присъда е влязла в законна сила, както и размера на обезщетението за забава, наричано още лихва за забава.

От събраните по делото доказателствени материали първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка. Ищецът Ч. Б. С. завършил специалността „право“, след което на 08. 07. 2004 г. постъпил на работа като асистент в Юридическия факултет на Софийския университет. Академичната му кариера се развивала успешно, като на 01. 12. 2006 г. той бил повишен в старши асистент, а след публична защита на докторска дисертация на 17. 03. 2008 г. придобил и научната степен „доктор“. На 22. 04. 2009 г. отново бил повишен на академичната длъжност главен асистент. В изпълнение на академичните си длъжности ищецът водел упражнения на студенти и ги изпитвал. Ищецът се ползувал с добро име в академичните среди и Прокуратурата, като през 2009 г. получил препоръка от Борис Велчев, по това време доцент по наказателно право и международно наказателно право в Юридическия факултет на Софийския университет и главен прокурор, а през 2014 г. и 2015 г. получил благодарствено писмо и препоръка и от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Ползувал се с добро име и поддържал дружелюбни отношения с професор д. ю. н. Маргарита Чинова и доцент д-р Траян Конов, който приятелски се обръщал към него (по данни на свидетеля В.Г.Д.). Освен основното си трудово правоотношение със Софийския университет, ищецът започнал да преподава и в други висши учебни заведения, сред които Академията на Министерството на вътрешните работи, Пловдивския университет, Югозападния университет и Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите. В последното висше училище дори спечелил конкурс за академичната длъжност доцент. На 25. 01. 2016 г. ищецът бил дисциплинарно уволнен от Софийския университет по причини, които ще бъдат обсъдени по-нататък.

На 13. 09. 2013 г. К.С.Л., охранител на ищеца, подал сигнал до Върховната касационна прокуратура срещу ищеца за това, че през септември 2012 г. ищецът го завел в жилище в град София, в което организирал игра на предизвикателства, свързана с правене на лицеви опори, при което му налагал удари с камшик по гърба и удари с пръчка по ходилата, докато през това време ищецът мастурбирал. По този сигнал, след препращането му, била образувана преписка № 55410 по описа на 06 РУ – СДВР за 2013 г., прокурорска преписка № 11822 по описа на СРП за 2013 г. По тази преписка на 20. 01. 2014 г.

3 прокурорът постановил отказ да бъде образувано досъдебно производство, защото приел, че няма достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 157, ал. 1 НК.

На 04. 12. 2015 г. в Държавната агенция „Национална сигурност“ постъпил сигнал и от Г.Л.Г., също охранител на ищеца, който бил препратен на Прокуратурата. Така в крайна сметка на 29. 01. 2016 г. с постановление на прокурор към Софийската районна прокуратура било образувано досъдебно производство срещу ищеца по сигнал на Г.Л.Г., негов охранител, за това, че на 30. 11. 2015 г. в град София ищецът направил опит да принуди Г.Л.Г. да извърши нещо противно на волята му, като употребил за това заплашване – престъпление по чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 НК (досъдебно производство ЗМ-391 по описа на 05 РУ – СДВР за 2016 г., прокурорска преписа № 78 по описа на СРП за 2016 г.).

Първоначално определеният наблюдаващ прокурор по тази преписка се отвел на 25. 01.

2016 г. с мотиви, че Ч. Б. С. се намира в преки служебни отношения със Софийския университет и майката на прокурора – професор д-р Евгения Коцева-Владимирова.