Решение № 173 от 21.02.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, ……………2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, VIII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИНА МУМДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря Татяна Шуманова и прокурора Митко Димитров, като разгледа докладваното от съдия Костадинова

ВНОХД № 4940/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от

26.06.2018г., постановена по Н.О.Х.Д. № 19521/2017г. по описа на СРС, НО,132 състав, подс. Д.Б. е признат за виновен в това, че на 21.05.2017 г., около 11:35 ч., в гр. София, при управление моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло” с per. № *******, по бул. Вардар, с посока на движение от бул. Александър Стамболийски към бул.

Възкресение, на пешеходната пътека на около 20 метра преди пазар „Росица”, обозначена е пътен знак Д17 и с пътна маркировка М-8.1, нарушил правилата за движението по пътищата, като при приближаването си към пешеходната пътека не пропуснал стъпилия на нея пешеходец, пресичащ от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, като намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинил на Д.И.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лявата акромиоклавикуларна става, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека, но след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „а” пр. 2, вр. ал. 1,6. „б”, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 119, ал. 1 ЗДвП, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим, като е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.

343, ал. 3, пр. 6, б. „а” пр. 2, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 116 ЗДвП. На основание чл. 343г на подсъдимия Д.Б. е наложено наказание лишаване право да управлява МПС за срок от шест месеца. С оглед изхода на делото разноските са възложени в тежест на подсъдимото лице.

Срещу присъдата в законоустановения срок е подадена жалба от адв. М.М. – защитник на подсъдимия Д.Б.. В жалбата се излага становище, че не са събрани достатъчно доказателства за да бъде безспорно установено, че подс. Б. е осъществил деянието, по начина, по който е описано в обвинителния акт. Според защитника поведението на подсъдимия е било изцяло съобразено с правилата за движение по пътищата, като единствената вина за настъпване на инцидента има пострадалия. Намира, че не са налице достатъчно доказателства, въз основа на които да се заключи, че ПТП-то е станало на пешеходна пътека, както и че е причинена средна телесна повреда на пострадалото лице. В тази насока твърди, че затруднението в движението на ръката му е минимално, като същото се компенсира без проблем от движение на други стави и по никакъв начин не пречи на нормалния му ежедневен живот. Намира наказанието за явно несправедливо и иска приложение на чл. 55 от НК. Поради всичко изложено моли за отмяна на осъдителната присъда като неправилна и незаконосъобразна и постановяване на нова, с която осъдения подсъдим да бъде оправдан.

В закрито заседание на 07.12.2018 г. въззивният съдебен състав, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови доказателства. Впоследствие е проведено въззивно съдебно следствие на 10.01.2019г., в което са приети писмени доказателства – удостоверение за раждане от *** г., издадено по отношение на малолетното дете Ив Ивайлова Михайлова и 4 броя характеристики.

В дадения ход по същество защитникът на подсъдимия – адв. М., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените в нея доводи. Счита, че са налице предпоставките за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, тъй като са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства: подсъдимият е гражданин, който изпълнява съвестно обществените си задължения, полага обществено полезен труд, грижи се за заварената си дъщеря, вписва се чудесно в обществената среда, в която живее, по всякакъв възможен начин оказва помощ на близките и околните си, като изваждането му от обществото чрез изтърпяване наказание „Лишаване от свобода“, дори и за кратък срок от време няма да доведе до изпълнение целите на наказанието, предвидени в закона. Защитникът пледира, в случай на потвърждаване на първоинстанционната осъдителна присъда, за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, като предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода“ бъде заменено с „Пробация“.

Представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и като такава подлежаща на отхвърляне. Изтъква, че със същата не са представени нови факти и доказателства, които да не са били известни на първоинстанционния съд при постановяване на атакувания съдебен акт.

Счита, че при определяне на наказанието първоинстанционният съд се е съобразил, както с извършеното деяние, така и с личността на дееца, като намира същото за справедливо и моли да бъде потвърдено.

Повереникът на частния обвинител – адв. О., счита че жалбата е частично основателна. Изразява становище, че правилно първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б „В“ НК, като е приел че въпреки, че деянието е настъпило на пешеходна пътека, подсъдимият е оказал помощ на пострадалия, но са налице всички основания за приложението на разпоредбата на чл. 55 НК. Повереникът прави обстоен анализ на доказателствата по делото, от който извежда, че подсъдимият е направил всичко по силите си, за да помогне на пострадалия. Преценявайки действията на подсъдимия след настъпване на ПТП, повереникът намира наложеното от първоинстанционния съд наказание за прекалено тежко, като счита въззивната жалба за основателна единствено относно вида и размера на наказанието и моли съда да я уважи в частта, касаеща приложението на чл. 55 от НК, като измени първоинстанционната присъда. Добавя, че становището му е изцяло съгласувано с ЧО Т..

Частният обвинител Д.Т., редовно призован, не се явява.

По същество подсъдимият Д.Б. моли за изменение на наказанието в „пробация“, за да се грижи за децата си. В предоставеното му право на последна дума изразява готовност за посрещане на последиците от деянието си, като моли същото да е „Пробация“.

Софийски градски съд,

VIII-ми въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства.

Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност, събрана от първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на СРС.

Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.Б., с ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. *******, Република Сърбия, живущ ***, живее във фактическо съжителство със св. В.А., със средно образование, работи като шофьор, правоспособен водач на МПС.

От справката му за съдимост и бюлетините към нея се установява, че е осъждан с влязла в сила на 12.09.2013г. присъда по НОХД № 15896/13 г. на СРС за престъпление по чл. 339 НК, извършено на 22.06.2012 г., за което му е наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години.

На 21.05.2017 г., около

11,00 ч., в гр. София, подс. Б. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № *******, със скорост около 30 км/ч по бул. Вардар, с посока на движение от бул. Александър Стамболийски към бул. Възкресение.

Пътното платно било еднопосочно, с две ленти за движение, но в района на пазар „Росица” в дясната имало паркирани автомобили. Валял дъжд и пътната настилка, която била асфалтова и без неравности, била мокра.

По същото време свидетелят Д.Т.,

87-годишен, предприел пресичане на бул. Вардар с бърз ход по пешеходната пътека, която била обозначена с пътен знак Д17 и е пътна маркировка М 8.1, леко изтрита, но видима. Навлязъл на платното зад миниван от дясно на ляво за посоката на движение на подсъдимия, от пазар „Росица” към насрещни будки, под козирката на една от които била св. Л.И.. Видимостта на Б. към тротоара била ограничена от паркираните автомобили и той не забелязал пресичащия пешеходец, докато той не излязъл във видимата част на платното зад минивана. Тогава подс. Б. се намирал на отстояние около 14 метра от пешеходната пътека, но опасната му зона за спиране при конкретната пътна обстановка била около 17 метра и затова ударил св. Т. с предната дясна част на автомобила си. Възрастният мъж се превъртял през капака на автомобила и ударил главата си, от което получил разкъсноконтузна рана на челото. Тялото му се извъртяло и паднал от дясно на колата между гумите, при което си ударил лявото рамо. Водачът веднага спрял, като задните гуми на автомобила му били върху пешеходната пътека, а по него нямало следи от съприкосновението с пешеходеца. Помогнал на св. Т. да се изправи, качил го в колата си и го закарал в МБАЛСМ „Пирогов”, като го придружавал докато му извършили всички необходими прегледи. Там съобщил на дежурния полицай, че е участвал в ПТП, от което има пострадал човек и бил изготвен констативен протокол № К- 329/21.05.2017 г.

Междувременно св. Л.И. била подала сигнал за настъпилото произшествие на телефон 112 и така бил издирен сина на пострадалия - св. К.Т., който също отишъл в Пирогов, за да се информира за състоянието на баща си. Там се срещнал с подсъдимия, разговарял с него и разбрал, че е помогнал на Д.Т. след инцидента.

В болничното заведение пострадалият се оплакал от болка в рамото. Били извършени хирургична обработка на раната на главата му и рентгенови снимки, от които се установило, че има луксация на лявата акромиоклавикуларна става. Бил настанен в отделението по Неврохирургия за наблюдение, а на лявата му ръка била поставена превръзка за обездвижването й, тъй като предвид възрастта и полученото мозъчно сътресение предприемането на операция за наместване на ставата било много рисково. След четири дни бил изписан от болницата поради липса на усложнения, но рамото продължило да го боли, поради което впоследствие била извършена консултация на св. Т. във ВМА, но там също не му препоръчали операция. Болковият синдром преминал за около две седмици, но двигателната функция на лявата ръка била трайно увредена.

В деня на инцидента били извършени огледи на автомобила на подсъдимия, още докато бил паркиран пред Пирогов, и на местопроизшествието, но не били открити никакви следи нито по колата, нито на мястото на инцидента. Впоследствие бил изискан видеозапис от намиращ се срещу местопроизшествието търговски обект, на който бил заснет пострадалият непосредствено преди настъпване на удара и било видно точното място на пресичането му.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена след анализ на събраните по делото от първата инстанция доказателства и доказателствени средства: обясненията на подс. Д.Б., показанията на свидетелите Д.Т., Л.И., събрани непосредствено и приобщени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК (л. 24 от ДП), К.Т. и В.А.; констативен протокол № К-329/21.05.2017 г. (л. 6 от ДП), протокол за оглед на МПС и фотоалбум към него (л. 12-13, л. 14-16 от ДП), протокол за оглед местопроизшествието от 21.05.2017 г. и изготвените при извършването му скица и фотоалбум (л. 17-18, л. 19 и л. 20-21 от ДП), епикриза от МБАЛСМ „Пирогов” и история на заболяването на Д.Т. с приложен диск с направените му рентгенографии (л. 33 от ДП и л. 77-117 от делото), протокол за доброволно предаване на диск с видеозапис от датата на произшествието (л. 47 от ДП), удостоверение от дирекция „Национална система 112” за полученото съобщение за инцидента, с което е предаден диск със записа на разговора с телефон 112 (л. 50-51 от ДП), изследвания с ЯМР на св. Д.Т. (л. 37-38 от делото), справка за съдимост и бюлетини; съдебномедицинска експертиза (л. 31 от ДП), повторна съдебномедицинска експертиза (л. 125-129 от делото) и автотехническа експертиза (л. 35-40 от ДП), както и на приложените от настоящата инстанция писмени доказателства.