Решение № 206 от 15.06.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Христина Михова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Тома Г. Комов като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200022 по описа за 2023 година

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия К. и касационнен протест срещу присъда от 26.03.2021 г., постановена по ВНОХД №169/2019 г. по описа на АСпНС в частта й, с която е отменена присъда от 25.05.2019 г. постановена по НОХД№1390/2016 г. по описа на СПНС и подсъдимият В. Р.

К. е признат за невиновен в това на 04.01.2013 г. в гр. Кърджали, на ул. „Сан Стефано“ №22, в съучастие като съизвършител с Х. М.в, С. М., Р. Д. и Я. В. да е отнел чужда движима вещпарична сума 4 000 евро от владението на Вероника Й.а Хърсева с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането е упражнил сила по отношение на М. Н.

К. и С. Г. М. и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК.

С въззивната присъда подсъдимият К. е признат за невиновен и в това, че на същата дата в гр. Кърджали в съучастие като съизвършител с Х. М.в, С. М., Р. Д. и Я. В., в условията на продължавано престъпление, с две деяния, да е унищожил противозаконно чужди движими вещи, собственост на „А.“ ООД на обща стойност 18 394, 90 лева, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.216, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК.

1

С въззивната присъда наложеното на подсъдимия К. наказание за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1 НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ НК на основание чл.55, ал.1 НК е намалено от три години на една година и единадесет месеца „лишаване от свобода“.

С въззивната присъда е отменено определеното по отношение на подсъдимия К. по реда на чл.23 НК общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години и определения първоначален „строг“ режим за изпълнението му, като на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 НК е определено едно общо най- тежко наказание в размер на една година и единадесет месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.57, ал.1, т.3 НК е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

С въззивната присъда на основание чл.25, ал.2 НК е приспаднато изтърпяното от подсъдимия К. наказание по присъда №126/2016 г. по дело №28.079.00.1-215/0026981 на първоинстанционен съд №22- Мадрид, Кралство Испания и на основание чл.59, ал.1 НК времето, през което подсъдимият К. е търпял мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.

С въззивната присъда на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият К. е осъден да заплати разноски по водене на делото общо в размер на 816, 40 лева.

Атакуваната първоинстанционна присъда е потвърдена в останалата й част.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия К. се сочат всички касационни основания.

Прави се оплакване за недоказаност на обвинението с предмет престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1 НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ НК, като се твърди, че липсват доказателства за авторството на подсъдимия и размера на отнетата парична сума. Твърди се, че неправилно са интерпретирани показанията на разпитаните свидетели, като незаконосъобразно е прието, че тези на свидетелите Й., В. и Н. установяват съпричастността на К. към извършване на престъплението.

В жалбата се предлага, след като бъдат констатирани допуснатите при анализа на доказателствата съществени процесуални нарушения, постановената въззивна присъда в потвърдителната й част да бъде отменена, а подсъдимият К. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършена кражба.

За касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК не са изложени конкретни доводи, а за това по чл.348, ал.1, т.3 НПК е посочено единствено, че отмереното наказание е несправедливо и размера му следва да бъде намален.

На тези основания се предлага атакуваната въззивна присъда в атакуваната й част да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При условията на алтернативност се моли подсъдимият да бъде изцяло оправдан или да бъде намален размера на наложеното му наказание.

2

В касационния протест и допълнението към него се сочат всички касационни основания.

Представителят на държавното обвинение поддържа, че въззивната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в неправилен анализ на доказателствените материали. Твърди, че въззивният съд незаконосъобразно е изключил от доказателствената съвкупност протокола за оглед на местопроизшествие, като неправилно е кредитирал единствено петорната съдебно- почекова експертиза на основание, че е изготвена от служители, които не работят в МВР, като незаконосъобразно не е съпоставил изводите й с тези на приетите преходни експертизи.

Моли да бъде отчетено това, че свидетелят И. (поемно лице при огледа) е категоричен, че е присъствал на мястото на извършване на престъплението, като твърдението му, че не е подписал протокола се опровергава от заключенията на тройните експертизи и от обстоятелството, че той няма изграден писмено- двигателен навик и на практика няма утвърден почерк, които може да бъде проверен и на тази основа да бъде проверена достоверността на подписа му.

Оспорват се изводите на въззивния съд, че този протокол за оглед е бил подменен от неустановено лице, като се сочат като хипотетични предположенията, че това лице е изписало ръкописния текст в документа вместо водещия разследването и е подписал протокола, след което е склонил едно от поемните лица (това с №2) да го подпише.

В протеста е отразено и недоволство от изводите на въззивния съд, че не е установено по несъмнен и категоричен начин обстоятелството, че подсъдимият К. е управлявал автомобила ***, с който са се придвижили извършителите на престъпленията по чл.198 НК и чл.216 НК. Поддържа се, че неправилно не е кредитирано заключението на приетата по делото ДНК експертиза, установила биологични следи от подсъдимия по скоростния лост на автомобила. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че е възможно този материал да не е принадлежал на лице, което последно е управлявало автомобила, а на друго, което го управлявало преди това. Моли се де бъде отчетено и това, че експертите, изготвили посочената експертиза са категорични, че изследваното вещество е принадлежало на последния водач на автомобила и няма как той да е бил управляван от Х.

М.в (както е приел въззивния съд), още повече ако се приеме, че той е осъществил продължително пътуване от гр. София до гр. Кърджали.

Оспорват се изводите на съда и за това, че показанията на свидетеля Я. М. не могат да бъдат ценени, като се твърди, че той е имал качество технически помощник (експерт) и неправилно въззивният съд е преценил, че разпоредбата на чл.118 НПК изключва възможността той да има качеството свидетел в производството.

На тези основания с протеста се оспорва решението на въззивния съд да не бъде кредитирана ДНК експертизата, установила биологични следи от подсъдимия по текстилен предмет маска, намерен при огледа на местопроизшествие и носен от един от извършителите на обсъжданите две престъпления. Твърди се, че неправилно са игнорирани и показанията на свидетелите Ч., Ч.а, Н., М., А., С., К., К., Т., Н., Д., В., Т., Х., М., Н., И., А.

3 и Д., в които се съдържа информация, установяваща авторството на подсъдимия К..

Като самостоятелно процесуално нарушение се сочи и това, че процесуалните права на държавното обвинение са били нарушени, като неправилно не е уважено искането да бъде назначена нова съдебно- почеркова експертиза на протокола за оглед, която да бъде изготвена с участието на вещите лица изследвали документа в предходните експертизи.

В протеста се поддържа, че въззивният съдебен състав е установил неправилно фактите по делото и при направените погрешни фактически изводи е приложил неправилно материалния закон.

По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК се твърди, че определеното наказание за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1 НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ НК е явно несправедливо защото не съответства на обществената опасност на подсъдимия К. и извършеното от него престъпление, като не са отчетени в достатъчна степен като отегчаващи отговорността обстоятелства подбудите и механизма на извършване на престъплението и размера на паричните средства, които са били отнети.

В протеста се поддържа, че начина на определяне на наказанието и конкретно неговата продължителност са били съобразени от въззивния съд не съобразно целите на чл.36 НК, а с оглед приложението на чл.25, ал.2 НК и чл.59, ал.1 НК.

С протеста се прави изрично искане при индивидуализацията на наказанието на К. да намери приложение нормата на чл.24 НК, като бъде увеличен размера на отмереното му общо най- тежко наказание при групиране на наказанията, наложени му в производството по настоящото дело и това развило се в Кралство Испания.

На тези основания се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В касационно съдебно заседание защитникът на подсъдимия К. поддържа касационната си жалба и възпроизвежда отразените в нея доводи. Поддържа, че още на досъдебното производство са събрани доказателства, че служители на МВР са предлагали на свидетелката Н. сумата от 500 лева, за да депозира показания, уличаващи подсъдимия.

Твърди, че това обстоятелство е било установено и от проведен разпит на свидетелката в хода на съдебното следствие. Поддържа се, че в хода на производството не са събрани доказателства, установяващи наличието на инкриминираните парични средства и се оспорва въобще извършването на кражбата.

По отношение на касационния протест защитата предлага той да не бъде уважаван.

Моли да не бъдат кредитирани изготвените от служители на МВР съдебно- почеркови експертизи, като бъде отчетено и това, че те са взаимно противоречиви- в едната е прието, че свидетеля И. е подписал протокола за оглед, а в другата, че не е.

На тези основания се предлага да бъде уважена касационната жалба, но не и касационния протест, а ако бъде преценено, че постановената осъдителна присъда по 4 обвинението за извършена кражба е законосъобразна да се приеме, че правилно наказанието на подсъдимия К. е определено по реда на чл.55 НК.

В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа протеста и възпроизвежда отразените в него оплаквания. Твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл.14 НПК, като не е изградил вътрешното си убеждение при всестранно, пълно и обективно изясняване на фактите, като в нарушение на чл.107, ал.3 НПК е игнорирал годни доказателства и доказателствени средства, които подкрепят обвинителната теза.

Като нарушение на материалния закон сочи това, че незаконосъобразно наказанието на подсъдимия К. е определено при приложението на чл.55, ал.1 НК защото не са били налице предпоставки за приложение на този законов текст. Предлага при определяне на общото наказание да се приложи нормата на чл.24 НК.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание поддържа, че при определянето му не са отчетени в достатъчна степен отрицателните характеристични данни на подсъдимия, обремененото му съдебно минало и множеството му предходни осъждания, извън това, което е обусловило квалификацията по чл.29, ал.1 б.“а“ НК.

На тези основания предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.