Решение № 808 от 03.05.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 808 гр. Бургас, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20212120102682 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Д. Г. Г., ЕГН:

**********, с адрес: гр. С., ***, чрез адв. М.М., със съдебен адрес: гр. П., *** против „Микро Кредит“ АД,л ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от В. В. и Г. А., чрез адв. Г.М. - САК, със съдебен адрес: гр. С., *** за прогласяване нищожността на договор за допълнителни услуги от 29.05.2020г. към договор за заем Microcredit № 9012-00024458 от 29.05.2020г. на основание чл.26 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. ЗПК, вр.с. чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Твърди се от ищцата, че на 29.05.2020г. в качеството си на кредитополучател потребител е сключила договор за заем Microcredit № 9012-00024458 със заемодателя “МИКРО КРЕДИТ“ АД за сумата от 2 500 лева /две хиляди и петстотин лева/ със срок на договора 18 месеца, платим на 18 равни погасителни вноски. Съгласно така подписания договор лихвата по същия е в размер на 40.48 %, а ГПР е 48.90 %. Общата сума, която се дължи съобразно договора за кредит, включваща главница и лихва при описаните по-горе показатели е в размер на 3 376.08 лева /три хиляди триста седемдесет и шест лева и осем стотинки/. Към описания договор за заем ищцата е сключила и договор за допълнителни услуги в размер на 2 439 лева /две хиляди четиристотин тридесет и девет лева/ за срок от 18 месеца, платими на 18 месечни вноски от по 135.50 лева всяка, като по този начин задължението й по кредита възлизало на 5 815.08 лева. Исковата претенция се основава на нищожност на така сключения договор за допълнителни услуги към договора за заем. Изложени са подробни съображения. Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави. Счита, че поради 1 накърняване принципа на добрите нрави се достига до нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение. Излагат се доводи, че процесният договор е нищожен и на основание чл. 21, ал.1 ЗПК, който предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Договорът за допълнителни услуги е неравноправен по смисъла на чл. 143, ат.5 ЗЗП, защото същият предвижда заплащането на необосновано висока сума, тъй като в полза на кредитора се уговаря заплащането на още едно допълнително възнаграждение в размер равен на размера на отпуснатия кредит. Договорът за допълнителни услуги заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК като с уговорките за заплащане на разходите за допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и евро. Твърди се, че процесният договор е недействителен поради неспазване на изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като в него е посочена само абсолютната стойност на ГПР, без да става ясно по какъв начин е формирано годишното оскъпяване на кредита. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява становище за недопустимост на иска поради липса на процесуална легитимация на ищеца. Твърди, че представените с исковата молба договор за правна защита и пълномощно са неавтентични, че не са подписани от ищеца, поради което на основание чл. 193, ал. 1 ГПК оспорва тяхната истинност. На следващо място счита иска за недопустим поради липса на правен интерес у ищцата, тъй като последната не е сключвала процесния договор с ответното дружество и такъв договор не съществува.

В допълнително становище твърди, че договорът за допълнителни услуги е напълно самостоятелен спрямо договора за заем и няма характер на договор за потребителски кредит, тъй като има за предмет предоставяне на услуги, поради което спрямо него не са приложими разпоредбите на ЗПК, а общите разпоредби на ЗЗД.

Оспорва твърдението, че договорът противоречи на добрите нрави. Твърди, че допълнителните услуги не са нещо абстрактно, а носят реална полза за кредитополучателя и цената на тези услуги е реално измерима. Посочва примери в тази насока, изхождайки от цените на услугите, вписани в Тарифата за допълнителни услуги на "Микро Кредит" АД. Твърди, че ищецът реално се е възползвал от допълнителните услуги от пакета "Комфорт", а именно: "Разглеждане до минути" и "Безплатно внасяне на вноска директно в офис на "Микро Кредит" АД", с което е спестила време и парични средства. Позовавайки се на съдебна практика, заявява, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. Твърди, че договорът за допълнителни услуги не е неравноправен по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същият не съдържа уговорки за заплащане на обезщетение или 2 неустойка, нито е неравноправен по смисъла на останалите хипотези на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП. Твърди, че клаузите на договора са индивидуално уговорени с ищеца и той по своя воля се е обвързал с тях. Това твърдение извежда от искането за допълнителни услуги, в което ищецът сам е заявил допълнителните услуги, които желае да ползва.

Сочи, че ищецът е бил наясно с цената на всяка една от услугите по пакет "Комфорт", определена в Тарифата за допълнителни услуги на "Микро Кредит" АД.

Намира за несъстоятелно твърдението на ищеца, че предоставянето на допълнителни услуги представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Счита, че дори и ищецът да е бил заблуден по някакъв начин, то това не означава, че друг потребител или потребителите в по-голямата си част биха сторили същото. Сочи, също така, че за да бъде развален договорът, следва подобна търговска практика да бъде установена с акт на КЗП и да бъде забранена със заповед на председателя й. Оспорва допълнителните услуги, предмет на договора за допълнителни услуги, да са свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи, че липсва легална дефиниция на това понятие и не е ясно съдържанието му. Освен това твърди, че видът, размерът и действието, за което се събират такси, са ясно посочени в Приложение № 1 – Описание на допълнителните услуги към договора за допълнителни услуги към заем и в Тарифата за допълнителни услуги на "Микро Кредит" АД. Твърди, че допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договора з а кредит, както и че те нямат нищо общо с управлението и усвояването на кредита.

Дори и да се приеме, че те са свързани с договора за кредит, счита, че съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът има право да събира от кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Твърди, че допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които кредиторът не е длъжен да предоставя безвъзмездно и за своя сметка на кредитополучателя, каквито услуги в случая са били предоставени на ищеца. Позовава се на по-високия риск за кредитора при отпускане на кредити от финансови институции в сравнение с банките. Твърди, че възнаграждението за допълнителни услуги не следва да се включва в ГПР по кредита, тъй като се основана на отделно облигационно отношение, което няма връзка с договора за кредит. Въпреки това посочва, че в договора за заем е посочен фиксиран ГПР и общата сума за погасяване по договора. Посочва кои от допусканията съгласно т. 3 от Приложение № 1 са взети предвид при изчисляване на ГПР по договора, а по отношение на останалите сочи, че не са относими, тъй като договорът не друга предвижда възможност за изменение на размера на ГПР и на лихвата, освен при изцяло или частично предсрочно погасяване н а кредита. Счита, че тъй като ГПР се изчислява по формула, съдържаща се в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, няма законово задължение същата да бъде посочена в договора за кредит. По изложените съображения моли за прекратяване на 3 производството по делото като недопустимо, а при условията на евентуалност – за отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

Предмет на делото е установителен иск за нищожност на договор за допълнителни услуги към договор за заем поради противоречие със закона, който е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал.

4 от ЗПК, поради накърняване на добрите нрави – с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и поради неравноправност – с правно основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства – договор за заем, погасителен план, договор за допълнителни услуги към договора за заем, искане за заем, искане за допълнителни услуги към заем, общи условия към договор за заем и тарифа за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД към договора за заем, че на 29.05.2020 г. между тях е сключен договор за заем Microcredit № 9012-00024458, по силата на който ответникът "Микро Кредит" АД в качеството на заемодател се е задължил да предостави на Д.Г., в качеството на заемател, заем в размер на 2500 лв., а ищцата се е задължила да върне заетата сума на 18 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 187,56 лв., при фиксиран лихвен процент в размер на 40.48 %, ГПР в размер на 48.90 % и обща сума за погасяване в размер на 3376,08 лева.

На същата дата между страните е сключен и договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9012-00024458 от 29.05.2020 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя пакет от допълнителни услуги "Комфорт", включващ: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2.

Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на "Микро Кредит" АД; 3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на "Микро Кредит" АД; 4. Безплатно внасяне на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; 5.

Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 6. Разглеждане до минути; 7.

Преференциално обслужване; 8. Право за участие в специални промоции срещу заплащане, платим на 18 месечни вноски, всяка от които в размер на 135,50 лв.

Съгласно приетото по делото без възражения от страните заключение на съдебно - икономическата експертиза, което съдът кредитира, тъй като е изготвено компетентно и безпристрастно и кореспондира с останалия събран по делото доказателствен материал, ищцата е използвала следните услуги от пакет „Комфорт“ към Договора за заем: „Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска“;

„Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро кредит“ АД“; „Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро 4 кредит“ АД“ и „Разглеждане до минути“. Услугите „Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, „Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро кредит“ АД“ и „Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро кредит“ АД“ са използвани при погасяване на месечните вноски от ищцата, като вноските са събирани от консултант на ответника и внасяни по банковата сметка на ответното дружество или директно в негов офис. Експертът предоставя информация в табличен вид, от която е видно, че ищцата е направила 5 месечни вноски по кредита: на 09.07.2020г. – 323,06 лева, на 04.08.2020 – 325 лева, на 15.09.2020г. – 330 лева, на 16.10.2020г. – 100 лева и на 27.10.2020г. - 50 лева. Първата вноска от 323,06 лева е платена по електронен път чрез системата „ePay” , а следващите четири вноски са платени чрез консултант на ответника. Вещото лице констатира, че за извършените плащания от страна на ищцата не са начислени такси или възнаграждения. Според експерта, в случай, че ищцата не беше закупила пакет Комфорт, би следвало да плати такса в размер на 10 лева всяка за осъществено събиране на вноски чрез посещение от страна на кредитен консултант на ответника или общо 40 лева, съгласно т. 12 от Тарифата на „Микро Кредит“ АД.

Разпечатката съдържа 24 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c86dfe17-ff89-4e52-a1bc-816fb4691172