Решение № 234 от 24.07.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. С., 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20232200100419 по описа за 2023 година

Предявен е пряк частичен иск на увредено лице срещу застрахователя на прекия причинител на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация: чл. 432 ал.1 КЗ , вр. чл. 45 ЗЗД и цена – 30 000лв. от общо 40 000лв.

В исковата молба ищцата твърди, че на 17.03.2023г, около 11.40ч., в гр.К., на ул.“Проф.Павлов“ 41, пред офиса на „Спиди“ бил спрян лек автомобил „Хюндай Акцент“ с рег. № ********, управляван от В. И. М..

На отсрещния тротоар се движила ищцата като пешеходец, която решила да пресече пътното платно в посока на спрелия автомобил, като видяла, че същият е спряло положение. В този момент водачът предприел маневра на заден ход и тъй като пътят бил с наклон, той не запалил двигателя, а пуснал по инерция автомобила назад. В резултат на тази маневра, блъснал преминаващата ищца със задната част на автомобила, при което тя паднала на земята и претърпяла телесни увреждания.

По случая бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица и образувано ДП № 112/2023г. по описа на РУ-К., а с одобрено от съда споразумение по НАХД № 13/2024г на РС -К., водачът на автомобила бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.

343а ал.1 б.А“ предл.2, вр. с чл. 343а ал.1 в.“б“ предл.2, вр. с чл. 342 ал.1 предл. 3 НК и наложено административно наказание „глоба“.

Твърди, че след инцидента отишла в болница с оплаквания от болки в ляво рамо и дясна лакетна става. От извършените изследвания се установило счупване на горния край на лява раменна кост и контузия в областта на десния лакът, охлузвания в ляво около устата и по предните повърхности на двете колене. На 21.03.2023г. била освидетелствана от съдебен 1 лекар, който констатирал счупването на горния край на лятата раменна кост, отоци, кръвонасядания, охлузвания по дясна предмишница, двете колена, дясна предмишница в горна трета и лакетната става, която била с масивен оток и моравосин цвят.

Твърди, че възстановяването й било в домашни условия, като счупения крайник бил обездвижен, поради което за дълъг период от време не можела да си служи с него и сама да се грижи за битовите си нужди. Налагало се нейни близки да й помагат в ежедневните дейности. Изпитвала силни болки в областта на счупването и пиела болкоуспокояващи, а в резултат на получения стрес от процесния инцидент, се оплаквала от тревожност, загуба на сън, сънуване на кошмари, свързани с ПТП, страхувала се, че няма да може пълноценно да използва ръката си и това ще се отрази на начина й на живот.

По отношение на увреждащия автомобил била сключена с ответника застраховка „гражданска отговорност“, валидна от 24.08.2022г. до 23.08.2023г.

Твърди, че на 11.05.2023г. предявила пред него своята писмена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от същия пътен инцидент, като й било обезщетение в размер на 14 000 лв., с което размер не е съгласна, тъй като бил занижен.

Моли за съдебно решение, с което ответника бъде осъден да й заплати сумата 30 000лв- частичен иск от общо 40 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпилите при ПТП на 17.03.2023г. телесни увреждания, ведно със законната лихва от 11.05.2023г. до окончателното изплащане.

Ответникът е подал отговора на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК. Счита иска за допустим, но неоснователен и моли да бъде отхвърлен .

Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за процесния автомобил „Хюндай Акцент“ с рег. № ********.

Не оспорва, че на посочената дата и място е настъпило ПТП с участието на застрахования лек автомобил. С оглед на влязлата в сила присъда по НАХД № 13/2024г. на РС-К., не оспорва вината на водача на застрахования автомобил.

Оспорва иска и по размер, твърдейки, че не е съобразен с твърдените неимуществени вреди, принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД, неблагоприятните последици от ПТП и съдебната практика.

Оспорва, че в резултат на ПТП са причинени описаните в ИМ телесни увреждания.

Оспорва техния вид, естество и продължителност на лечебния процес. Описва следния механизъм на настъпване на ПТП, а именно, че пред офиса на „Спиди“ в гр.К. бил спрян застрахования при ответника автомобил, но зад него е бил спрян друг автомобил, който тръгнал и освободил мястото, което е заемал. Тогава водачът на процесния автомобил решил да заеме неговото място, като пуснал назад автомобила по инерция, без да пали двигателя, за да ползва естествения наклон на платното за движение.

2

В този момент, на отсрещния тротоар се е намирала ищцата, която е започнала да пресича платното за движение на нерегламентиран участък, без пешеходна пътека. Тя не е видяла движещия се назад автомобил и се блъснала странично в задната му дясна част. С това допуснала нарушение на чл. 113 ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП.

В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, която като нарушила цитираната разпоредба на ЗДвП, с което спомогна за собственото си увреждане.

Същата не положила достатъчна грижа за съхранение на своя живот и здраве и сама поставила себе си в опасност, блъскайки се в задната част на автомобила поради недоглеждане, тъй като носила шал на главата си, наподобяващ качулка и не е видяла, че автомобилът пред нея се движи бавно назад, с което създала предпоставка за настъпване на ПТП. Затова счита, че обезщетението следва да бъде намалено на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД.

С определение № 55/16.01.2024г съдът се е произнесъл по всички предварителни въпроси и е конституирал водача на застрахования лек автомобил по риска „гражданска отговорност“ като трето лица-помагач на страната на ответника.

В с.з. ищецът чрез процесуален представител, поддържа иска и моли да бъде уважен в пълен размер. Претендира разноски съгласно списък.

В с.з. ответното дружество се представлява от пълномощник, който поддържа възраженията в отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска изцяло като неоснователен и недоказан. Алтернативно, за частичното му уважаване с оглед направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца.

Претендира разноски съгласно списък.

В с.з. третото лице-помагач В. И. М., ред.призован, се явява лично и не оспорва иска по основание. Не оспорва вината си за настъпване на ПТП и че е осъден с влязла в сила присъда за това, че е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на ищцата.

Предоставя на съда да определи по справедливост обезщетението за неимуществени вреди.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 17.03.2021г., в гр.К., ищцата като пешеходка била блъсната от лек автомобил “Хюндай Акцент“, с per. № ********, управляван на заден ход от третото лице- помагач В.

И. М..

В същия автомобил пътувал и св. И. З., който стоял на предната дясна седалка.

По случая е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 337/17.03.2023г и образувано ДП № 112/2023г по описа на РУ - К. , приключило с внасяне в съда на обвинителен акт срещу водача В. И. М..

С одобрено от съда споразумение в с.з. на 01.02.2024г по НАХД № 13/2024г на РС-К., подс. В. И. М. е признат за виновен и осъден за това ,че на 17.03.2023г, в гр.К., при управление на лек автомобил“Хюндай Акцент“, с per. № ******** , нарушил правила за 3 движение по пътищата- чл. 40 ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл. 94 ал.1 и ал.2 ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищцата, изразява в счупване на горния край на лявата раменна кост, довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата- престъпление по чл.343а, ал.1 б.“А“, предл.2, вр с чл. 343 ал.1 б. „Б“ вр. с чл.342 ал.1 предл. трето от НК, за което му е наложено административно наказание „глоба“ по реда на чл. 78а НК

Съгласно заключението на СТЕ, механизмът на настъпване на ПТП е следният :

Водачът на лек автомобил „Хюндай“- В. И. М. предприел маневра за движение на заден ход на платното за движение пред офис на „Спиди“ в гр. К., като намерението му било да премести автомобила назад пред офиса.

При потегляне от място и без да привежда двигателя в работен режим, използвайки наклона на пътя, скоростта му на движение достигнала до около 7,2 km/h. Той предприел и извършвал маневрата, като не наблюдавал непрекъснато цялата зона зад лекия автомобила.

Лекият автомобилът потеглил от място при извършване на маневра на заден ход.

В същото време, зад автомобила и на ниво 4,5 m зад задната му част, напречно предприела пресичане ищцата. Движението й било напречно спрямо маневрата на водача на автомобила.

Водачът В. И. М. не възприел движещата се пешеходка. Според техническото оборудване на лекия автомобила той имал техническата възможност да наблюдава зоната вдясно и зад автомобила в огледалата за обратно виждане. При предприетата маневра, водачът застигнал и ударил ищцата със задния си габарит съответно в зоната на дясната повърхност на тялото. При удара тя паднала върху терена и върху лявата си странична повърхност и получила телесни увреждания.

Автомобилът потеглил от място, когато ищцата е била извън коридора на движение на автомобила и на 0,7 m от десния бордюр. Към този момент тя е била видима за водача в огледалото за обратно виждане.

Ищцата също е имала възможността да възприеме автомобила и извършената маневра от водача на автомобила преди да достигне до коридора му на движение.

Мястото на удара между автомобила и пешеходеца е върху платното за движение и на около 4,5 m от задния габарит преди потегляне на автомобила.

Скоростта на лек автомобила „Хюндай“ към момента на удара е била около 7,2 km/h., а скоростта на движение на ищцата преди ПТП и към момента на удара е била около 3,6 km/h, отговаряща на спокоен ход на движение.

Съгласно експертното заключение, техническите причини, довели до възникването на ПТП са две:

1/ технически неправилното поведение на водача на автомобила при предприетата маневра за движение на заден ход. Технически правилно било водачът непрекъснато да 4 наблюдава платното зад автомобила и да спре при възникване на опасност.

2/ неправилното поведение от гледна точка на безопасността от пешеходката, която е предприела пресичане на платното извън зоната на действие на пешеходна пътека. Освен това, същата е навлязла в коридора на движение на автомобила без да се съобрази с положението и скоростта на приближаващия автомобил в процес на извършване на технически неправилна маневра за движение на заден ход.

Водачът на автомобила „Хюндай“ е имал техническата възможност да наблюдава непрекъснато зоната непосредствено зад автомобила. Ищцата е попадала във видимата за водача зона при навлизането й на платното за движение.

Той е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като непрекъснато наблюдава платното зад автомобила.

Ищцата от своя страна е имала възможността да възприеме предприетата маневра от водача на автомобила и преди да достигне коридора на движение на автомобила.

В резултат на настъпилото ПТП, тя получила фрактура в горния край на лавата раменна кост, охлузване в лявата периорална област /в ляво около устата/, контузия с болезнен оток и кръвонасядане на десния лакът и охлузване по предните повърхности на двете колене.

Тези телесни повреди добре отговарят да са получени при процесното ПТП.

Същите са причинени от удари върху твърдия терен след падането, като съобразено с увредите, най- вероятно удара от лекия автомобил е бил в дясната телесна половина, с последващо падане върху лявата телесна половина, като удара се поема основно от лявата раменна област, където е и основното увреждане - счупването на лявата раменна кост.