Решение № 217 от 17.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Варна, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев

Членове:

Камен Г. Господинов мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Камен Г. Господинов Въззивно частно наказателно дело № 20263100601013 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на М. К. С. адр. гр. В., бул. ,,Ц.О." №**, вх.*, ап.** срещу определение № 573/ 02.04.2026 год. на Районен съд Варна, по НЧХД № 20253110200970/2025 г., 37 състав. С жалбата се застъпва становище за несправедливост на оспореното определение и се иска неговата отмяна.

Определение № 573/ 02.04.2026 год. на Районен съд Варна, по НЧХД № 20253110200970/2025 г., 37 състав е било постановено по реда на член 306 ал.

1 т.4 от НПК, след като наказателното производство по него /НЧХД № 970/2025 по описа на същия съд/ е било прекратено с влязъл в сила прекратителен Акт на РС – Варна – протоколно определение в сила от 12.03.2026 г.

С оспореното определение, на основание чл. 190, ал.1, вр. с чл. 306, ал.1 т.4 от НПК, РС – Варна осъжда М. К. С. да заплати направените разноски за адвокатска защита на ответната страна в размер на 6 000,00 лева/шест хиляди лева/, платени по НЧХД 970/25 г. на РС – Варна, заведено за престъпление по член 147 ал.1 от НК. Предявената претенция за сумата от 6000 лева била 1 изчислена чрез сборуване на възнагражденията съгласно два отделни договора за процесуално представителство – 4000 лева за наказателноправната защита на подсъдимия и 2000 лева относно предявения срещу него граждански иск.

Съставът на ВОС счита, че така постановеното Определение № 573/ 02.04.2026 год. на Районен съд Варна, по НЧХД № 20253110200970/2025 г., 37 състав, постановено по реда на член 306 ал. 1 т.4 от НПК, с което на основание чл. 190 ал.1 пр.2 от НПК, РС – Варна осъжда М. К. С. да заплати направените разноски в размер на общо 6 000,00 лева/шест хиляди лева/ за адвокатската защита на С.В.С., следва да бъде изменено, тъй като намира че в нарушение на основен принцип на правото, за едно и също явяване в наказателно производство са предявени две отделни претенции за разноски, което настоящата съдебна инстанция намира за неправилно.

За да стигне до този извод съставът на ОС – Варна съобрази нормата по чл. 190 ал.1 пр.2 от НПК, където се съдържа правната уредба касаеща въпросите по настоящия казус.

Нормата по чл. 190 ал.1 пр.2 от НПК е императивна и задължителна за правоприлагащите органи. След като наказателното дело от частен характер е било прекратено, за частния тъжител М. К. С., по силата на закона, възниква задължението да заплати разноските, които е направил подсъдимия С.В.С..

Тези разноски са доказани по съответния ред/чрез писмено доказателство/, с приложения по делото договор за правна помощ за наказателноправната защита на подсъдимия - в размер на 4000 лева.

Другият договор за правна помощ, касаеш отправената срещу подсъдимия претенция по гражданския иск - в размер на 2000 лева е сключен в разрез с принципите на наказателния процес. Фактът, че по делото е бил предявен граждански иск не променя характера на производството, което е наказателно, по НПК. Гражданския иск има единствено акцесорен характер – допълва процеса без да променя основния му характер, който е наказателноправен.

Недопустимо е единствено на базата на употребената правна техника да 2 се обосновава промяна на същността на съдопроизводствените правила. Т.е. със сключването на отделен договор за правна помощ единствено що се отнася до предявения по делото граждански иск и пращането на 2000 лева хонорар по този договор, е била дублирана вече договорената и платена защита по въпросното наказателно дело. Тези 2000 лева са били недължимо платени, поради което претендирането им от подсъдимия е в противоречие със справедливостта.

От друга страна, вярно е че ГПК не следва да бъде прилаган по аналогия в наказателното производство, но в случая относно допълнителното възнаграждение на защитника договорено единствено по повод гражданския иск, недопустимостта на тази аналогия не намира достатъчна опора в правото.

Т.е. в правомощията на настоящия съдебен състав стои правната възможност да коригира така констатирана несправедливост осъществена с предявяването на допълнителна претенция за адвокатски хонорар в размер на 2000 лева вкл. и чрез прилагането по аналогия на чл. 78 ал.5 от ГПК.

В случая обаче, правилният подход с оглед постигането на законосъобразност и справедливост при произнасянето на настоящия съдебен състав, е пълната отмяна на претенцията в размер на 2000 лева касаеща защитата по гражданския иск, тъй като същата е предявена в нарушение на принципа „non bis in idem“.

Водим от горното и на основание чл. 306 ал. 3 пр.2, вр. с ал.1 т.4 от НПК, вр. с чл. 190 ал.1 пр.2 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 573/ 02.04.2026 год. на Районен съд Варна, по НЧХД № 20253110200970/2025 г., 37 състав, с което по реда на чл. 306 ал.1 т.4 от НПК частният тъжител е бил осъден да заплати на подсъдимия направените от него разноски по делото, като:

1. Отхвърля претенцията в размер на 2000 лева касаеща защитата по гражданския иск.

2. Потвърждава решението в останалата му част.

3

Връща делото на РС - Варна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4