Решение № 189 от 13.05.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Перник, 13.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Роза М. Ризова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20231720200266 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №8012/13.01.2023г., издадено от началник на отдел „Контрол по Р eпубликанската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция “Пътна инфраструктура” София, оправомощен със заповед №РД-11-246/31.03.2022г. на председателя на УС на АПИ, на П. Х. М., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата, вр. чл.53 от ЗАНН за това, че на 29.12.2022 г., в 11.29 часа, на АМ Струма, км. 30+500, пътен възел Боснек, движейки се в посока от с. Студена към град София, като водач на МПС с четири оси с две управляеми оси марка „Рено“, модел К с рег. №****, извършва превоз на товар без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.2, вр. ал.1 от Наредба № 1 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.а, предл.2 от Закона за пътищата във вр. с чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 на Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от П. М., с която моли наказателното постановление да бъде отменено.

Твърди, че нарушението не е извършено, че установената фактическа обстановка не съответства на действителната, както и че при съставянето на акта и наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Обосновава се и маловажност на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е представляван и от пълномощник. Депозирал е писмено изложение, с което 1 допълване доводите в жалбата.

Административнонаказващият орган - началник отдел „Контрол по Рeпубликанската пътна мрежа“, дирекция „АРОК“ към Агенция “Пътна инфраструктура”, чрез процесуалния си представител – ю.к. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намери за установено следното:

На 29.12.2022г., в 11.29 часа П. Х. М. се движел по автомагистрала Струма, в посока с. Боснек - град София, управлявайки МПС с четири оси с две управляеми оси марка „Рено“, модел К с рег. №****,, превозвайки фракция. На км.30+500 на посочения път, на територията на Община Перник, бил спрян за проверка от инспектори в отдел „Контрол по РПМ“, Д “АРОК” при А “ПИ“, София – свидетелите А. А. А. и Л. Е. М.. След преглед на представените от водача документи /кантарна бележка, пътен лист, свидетелство за регистрация на МПС/ било извършено измерване с техническо средство – ролетка 1302/18/5м/ на разстоянието между осите на превозното средство, както и измерване на натоварването на ос на двойната задвижваща ос с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR, №118844. При измерването контролните органи установили, че натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 26.370 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.в от Наредба №11/2001г. на МРРБ.

Водачът не представил разрешение /разрешително/ за превоз на товар при превишение на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя – А“ПИ“.

Въз основа на това, на място срещу водача на товарния автомобил било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №0009280/29.12.2022г., като актосъставителят приел, че са нарушени разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.а от Закона за пътищата, във вр. с вр. чл.8, ал.1 и 2 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/2011 г. на МРРБ. При съставяне на акта соченият като нарушител вписал, че няма възражения. На същия бил връчен препис от акта срещу разписка.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения.

На 13.01.2023г. след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, извършена въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на П. М. за нарушението по-горе.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите А. А. А. и Л. Е.

М., както и приетите писмени доказателства: съставеният АУАН 2

№0009280/29.12.2022г., разпечатка от измерването на превозното средство, заверени копия на лична карта и свидетелство за регистрация част II, кантарна бележка №42199 от 29.12.2022г., пътен лист №008719/29.12.2022г., заповеди №РД-11-246 от 31.03.2022г. и №РД-11-247/31.03.2022г. на Председател на УС на А”ПИ”, декларация за съответствие и сертификат, свидетелство за калибриране №839А-Д-15/17.09.2015г., протокол за обучение – относно ролетка 1302/18/5м/, заявление за последваща периодична проверка №0000029-21852/21.04.2022г. и приложение към него, удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване - за везна модел DFW-KR, №118844, пълномощни.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, установена чрез събраните доказателсттвени материали, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява частично основателна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила. Съставител на АУАН в случая е инспектор А. А., който е включен сред длъжностните лица, определени със заповед № РД-11-247/31.03.2022г., на Председател на УС на А”ПИ” да съставят актове за установяване на административни нарушения, съгласно чл.56, ал.2, т.1 от Закона за пътищата.

Компетентността на наказващия орган произтича от Заповед №РД-11246/31.03.2022г. на Председател на УС на А”ПИ”, издадена в съответствие с правомощията на председателя на управителния съвет на агенцията по чл.21г, т.1 и т.8 и чл. 56, ал.3, т.1 от Закона за пътищата.

Обвинението е формулирано ясно и разбираемо, а отразените фактически обстоятелства са достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя, както за формиране на извод, че правното му квалифициране е извършено прецизно.

В обстоятелствената част на акта и постановлението ясно са записани датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на МПС, посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата, въз основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба №11/2011 г. на МРРБ и за него са приложими нормите на този нормативен акт. Формулирана е и ясна констатация за това, че с оглед установените параметри на МПС

/натоварването на задвижващата ос/, надвишаващи максимално допустимите норми по чл.7, същото е тежко по смила на чл.3, т.2 от Наредбата и движението му е забранено без валидно разрешение дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, издадено по реда на същата наредба от администрацията, управляваща пътя, каквото водачът не е 3 имал .

Описанието на нарушението в наказателното постановление е напълно идентично с това в обстоятелствената част на АУАН, където са изложени същите фактически обстоятелства, включително констатация, че водачът не е представил разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата.

В този смисъл съдът приема, че описанието на нарушението е достатъчно не само с оглед адекватното упражняване правото на защита от страна на нарушителя, но и с оглед извършване на съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост на извода за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.а, предл.2 от Закона за пътищата, във връзка с чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/20201г. на МРРБ.

Правилно е приложена и административнонаказателната норма - чл.53, ал.1 от ЗП, тъй като именно тя е относима към описаното нарушение, доколкото предвижда наказване на физически лица, нарушили визираните в нормата разпоредби, в т.ч. тази на чл. 26, ал.2 от Закона за пътищата, за нарушаването на която е привлечен към административнонаказателна отговорност и жалбоподателя.

Неоснователно е възражението и изложените в негова подкрепа доводи за незаконосъобразно квалифициране на установените факти като нарушение по Закона за пътищата /ЗП/, вместо по Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, в който

/чл.177, ал.3, т.1/ също са предвидени административнонаказателни състави за управление на ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ, без да е спазен установения за това ред.. Съдебният състав приема, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя законосъобразно е реализирана по реда и на основание Закона за пътищата, тъй като именно този нормативен акт регламентира обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Съгласно чл.19, ал.2, т.5 и 6 от ЗП управлението на пътищата включва и осигуряване на общественото ползване на същите чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата, както и упражняване на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Т.е., отговорността в случая е ангажирана за нарушение на правни норми от ЗП, установени в насока защита на пътищата като обект на инфраструктурата, предвид констатацията за движение на тежко МПС без разрешение /Разрешително/ за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя. Нормите от ЗДвП защитават други обществени отношения – по опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване на имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства, като тези норми се прилагат от други длъжностни лица, каквито при конкретната проверка не са участвали.

Правната регламентация на визираните обществени отношения дава основание за заключение, че фактическите състави на нарушенията по чл.26, 4 ал. 2, т. 1, б.а от ЗП и чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП не са напълно идентични и поради това съществуват самостоятелно и паралелно един от друг.

Преценката за квалификацията на нарушението се прави конкретно за всеки отделен случай въз основа установените фактически обстоятелства. Тези в процесния казус обосновават приложимост именно на нормите от Закона за пътищата.

По същество:

Жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че на посочените дата и час, в съответния пътен участък, е управлявал тежко МПС съгласно чл.3, ал.2 от Наредба №11/2001г. на МРРБ, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.2, вр. ал.1 от Наредбата и без да има право на това, съгласно същите разпоредби. Тези факти са доказани и не са спорни. Установено е, че при извършеното от контролните органи измерване на управляваното от жалбоподателя МПС натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 26.370 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.в от Наредба №11/2001г. на МРРБ