Решение № 3800 от 26.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3800 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20221100113595 по описа за 2022 година

Предявен е иск от ТПК „М.“ срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, за установяване в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот, а именно:

Поземлен имот с идентификатор по КК № ***, с площ от 4731.00кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18-53 от 23.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план 5, кв. 5 по плана на гр. София, местност „Хаджи Димитър" - Малашевци, и с местонахождение: Област София, гр. София, Район Сердика, ул. „*******, с граници: имоти с идентификатори по КК №№ ***, ***, ***, *** и ***.

В исковата молба и последвалите молби уточнения ищецът твърди, че на 18.02.2020г. получил уведомление от ответника за принудително изземване на имота.

Твърди, че ответникът не е собственик на процесния имот, т.к. се легитимира като такъв по силата на актове за общинска собственост, които само констатират такава, без да сочат основание и доказателства, на които е придобита. Оспорва същите с възражението, че са неистински, т.к. невярно отразяват, че ответникът е собственик на процесният имот.

Твърди, че процесният имот е бил собственост на физическо лице – С.С., от която е отчужден по реда на ЗОЕГПНС и впоследствие възстановен на същата или наследниците и по силата на ЗОЕГПНС. Излага, че след измененията в ЗН/1992г. е разширен кръга на наследниците по закон, като от друга страна съгласно чл. 11 ЗН е изключена възможността общината да наследи имот, който не е жилищен, какъвто е процесния. Затова счита, че ответникът не е могъл да придобие процесния имот по наследяване.

Твърди, че ТПК „М.“ осъществява фактическа власт с намерение за своене върху 1 процесния имот считано от регистрацията си като самостоятелно юридическо лице през март 1992г., за период повече от 10 години, с което го е придобила по давност и възнамерява да се снабди с констативен нотариален акт за собственост, което обосновава интересът и от предявяване на иска.

Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА изразява становище за неоснователност на иска.

Възразява, че е собственик на процесния имот, който първоначално е одържавен по ЗОЕГПНС /отм./, за което е съставен АДС № 364/26.09.1949г. за завземане на недвижим имот, от който е видно, че е одържавен от 04.08.949г. на основание ЗОЕГПІНС /отм./ от бившия собственик- С.С.С., недвижим имот, а именно: имот с 4 едноетажни постройки, находящ се на ул. "*******, както и три четвърти от масивна сграда от около 150кв.м. В имота са описани следните сгради- обща едноетажна сграда от 800кв.м., масивна сграда разделена на три отделения с площ 150 кв.м., паянтова едноетажна постройка, разделена на 6 малки помещения със застроена площ от 100кв.м. Имота е предаден на СОП ,,Жилфонд" на осн. пар.51 от ПП на ЗОЕГПНС /отм./.

Видно от АДС № 2622/17.02.1958г., недвижимия имот на ул. *******, представляваш „стар общински имот“, е предаден за стопанисване и управление на СОП ,,Софжилфонд" Коларовски район /правоприемник СО- район „Сердика"/, като „стар общински имот“.

На основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от Закон за общинската собственост е съставен АЧОС № 296/04.08.1998г. за процесния имот: терен от 4 887кв.м., представляващ стар общински имот, находящ се на ул. "*******, им.пл. № 5, кв. 5, м. НЗ ,,Хаджи Димитър", стопанисван и управляван от СО- район „Сердика".

Въз основа АЧОС № 296/04.08.1998г. между ищеца, както наемател и СО- район „Сердика", като наемодател, е сключен договор за наем от 14.09.1999г. на процесния имот терен от 4887кв.м., находящ се на ул. „*******.

С влизане в сила на на кадастралната карта на територията на СО- район „Сердика" със Заповед № РД-18-53/23.11.2011г. на изп. директор на АГКК, и въз основа на скици от СГКК, са съставени АОС, както следва: AOC № 1776/08.08.2018г. за ПИ с идентификатор по КК № *** по КККР с площ от 4731.00кв.м., с номер по предходен план 5, кв. 5, м.

НПЗ „Хаджи Димитър-Малашевци, с отбелязване в графа: „Номер и дата на съставени по рано актове“ . АОС № 296/04.08.1998г., както и АОС за находящите се в процесния имот сгради.

Възразява, че ищецът не е могъл да придобие процесния имот по давност, т.к. за твърденият период имотът е бил държавна собственост, при което при придобиването му по давност е недопустимо. Възразява и, че не е могъл да придобие имота по давност и, т.к. е установил фактическа власт върху него считано от сключване на Договора за наем с ответника на 14.09.1999г., със срок до 31.03.2000г., продължен и изтекъл на 08.04.2003г., до който момент го е ползвал в качеството на държател, като наемател. За периода от 08.04.2003г., до 31.05.2006г., когато е влязъл в сила мораториумът за придобиване на имоти 2 частна общинска собственост с Пар. 1, ЗР към ЗД ЗС, предвиденият 10 годишен давностен срок не е изтекъл.

Претендира искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира следните правни изводи:

Предявеният иск е отрицателен установителен, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В тежест на ищеца по предявеният иск е да обоснове интерес от предявяването му.

В тежест на ответника е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, че е собственик на заявеното основание.

Със ЗДС и ЗОС се определят и прецизират основанията за придобиване от Държавата и общината на право на собственост. Тези закони определят правното основание на което държавата, респективно общината придобива правото на собственост. То следва да бъде посочено в акта за държавна или общинска собственост. Когато това основание изисква настъпването на конкретен юридически факт или реализиране на сложен фактически състав - завещание, дарение, отчуждаване, реституция, които не настъпват по силата на закона, в акта следва да се посочи и фактическото основание освен правното. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОС, Общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост с акта за общинска собственост Последователна е съдебната практика, че актовете за държавна и общинска собственост се ползват с доказателствена сила, съгл. чл. 5, ал. 2 от ЗОС и ЗДС, но тя при оспорване може да бъде опровергана, защото самия акт не създава права за държавата, респективно за общината - чл. 5, ал. 3 от ЗОС. Правото на собственост за тях възниква с реализиране на фактическото и правно основание за придобиване правото на собственост, което при оспорване, подлежи на доказване от държавата, респективно от общината. / Р № 541 от 6.07.2010 г. по гр. д. № 661/2009 г. II гр. о. по чл. 290 от ГПК/.

Съгласно чл. 6 от ЗС в първоначалната му редакция /ДВ бр. 92/1951 г. държавата става собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик. С чл. 2, ал. 2, т. 5 от Закон за общинската собственост в първоначалната му редакция ДВ бр. 44/1996г./ общинска собственост стават и "недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен". Т.к. общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна, респективно за общинска собственост е да установи, че към момента на актуването, имота е имал собственик. Ако успее да докаже това, имота не се придобива от държавата, респективно от общината и за него не действа забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС във всичките й редакции и не се прилага Пар.

1 от Закона за допълнене на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46/2006 г., в сила от 3

1.06.2006г., изм., бр. 105/2006 г., бр. 113/2007 г., в сила от 31.12.2007г., бр. 109/2008г., в сила от 31.12.2008г, изм. ДВ, бр. 105 от 2006, бр. 113/2007 г., бр. 109/2008 г., в сила от 31.12.2008г.).

Безспорно е и от АДС № 364/26.09.1949г. за завземане на недвижим имот се установява, че е одържавен от 04.08.949г. на основание ЗОЕГПНС /отм./ ,от бившия собственик - С.С.С., недвижим имот идентичен с процесния, а именно: имот с 4 едноетажни постройки, находящ се на ул. "*******, както и три четвърти от масивна сграда от около 150кв.м., ведно с находящите с в него сгради: обща едноетажна сграда от 800кв.м., масивна сграда разделена на три отделения с площ 150 кв.м., паянтова едноетажна постройка, разделена на 6 малки помещения със застроена площ от 100кв.м. Имота е предаден на СОП ,,Жилфонд" на осн. пар.51 от ПП на ЗОЕГПНС /отм./.

Видно от АДС № 2622/17.02.1958г. съставен за процесният недвижим имот на ул.

*******, в графата – основание за одържвяване, е посочено: „Стар общински имот“. С АДС имота е предаден за стопанисване и управление на СОП ,,Софжилфонд" - Коларовски район /правоприемник СО- район „Сердика"/, като „стар общински имот“.

В съставения АДС № 2622/17.02.1958г. процесния имот е актуван като държавен, като „Стар общински имот“. Доколкото не е посочено нарочно придобивно основание следва да се приеме, че акта е съставен на основание чл. 6 от ЗС, в първоначалната му редакция, т.е. поради това, че имота няма друг собственик.

Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил главно и пълно, че към момента на съставяне на АДС № 2622/17.02.1958г. е придобил имота по давност или, че същият е бил собственост на друго лице. При това положение следва да се приеме, че доказателствената сила на АДС № 2622/17.02.1958г. не е оборена, респ. не е оборена доказателствената сила и на след това съставените на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от Закон за общинската собственост АЧОС № 296/04.08.1998г. за процесния имот: терен от 4 887кв.м., представляващ стар общински имот, находящ се на ул. "*******, им.пл. № 5, кв. 5, м. НЗ ,,Хаджи Димитър", стопанисван и управляван от СО- район „Сердика" и AOC № 1776/08.08.2018г. за ПИ с идентификатор по КК № *** по КККР с площ от 4731.00кв.м., с номер по предходен план 5, кв. 5, м. НПЗ „Хаджи Димитър-Малашевци, с отбелязване в графа: „Номер и дата на съставени по рано актове“ . АОС № 296/04.08.1998г.

С чл. 2, ал. 2, т. 5 от Закон за общинската собственост, в първоначалната му редакция, общинска собственост стават и недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен. Съобразно вече изложените мотиви, т.к. общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, то в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна собственост, е да установи, че към момента на актуването имотът е имал собственик. Ако успее да докаже това, имотът не се придобива от държавата, респ. от общината, и за него не действа забраната за придобиване по давност, установена в чл. 86 ЗС в редакцията й към релевантния момент. В случая тази забрана е действала, тъй като към датите на издаване на нотариалните актове от 1949г. и 1958г. имотът е бил държавен. За 4 периода, когато имотът вече е придобит от общината и е общинска частна собственост, за него действа мораториумът по Пар. 1, ал. 1 от ЗР на ЗС.

Ищецът не е установил главно и пълно и, че е променил намерението си и за периода, в който е упражнявал фактическа власт върху имота по силата на сключения договор за наем с ответника, е упражнявал такава не като държател, а с намерение за своене. Дори да се приеме, че след прекратяване на договора за наем, изтекъл на 08.04.2003г., до 31.05.2006г., когато е влязъл в сила мораториумът за придобиване на имоти частна общинска собственост с Пар. 1, ЗР към ЗД ЗС, предвиденият 10 годишен давностен срок не е изтекъл.

Следователно ищецът не е могъл да придобие имота по давност.

Съобразно изложеното съдът приема, че ответникът е собственик на процесния имот на заявеното основание - чл. 2, ал. 2, т. 5 от Закон за общинската собственост. Следователно предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.