Решение № 146 от 04.09.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Ямбол, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.А.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20232330200455 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД, ЕИК *** против Наказателно постановление № *** от 17.02.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Ямбол, с което на жалбоподателят на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лв. за нарушение на чл.275, ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.181 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Със жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се сочи, че наказателното постановление е издадено поради липса на компетентност, противоречие с материалноправните разпоредби и съществени нарушения на административнопроизводствените правила по съображения, изложени в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като жалбата му се поддържа от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Св.

И . от АК-София. Пледира се за отмяна на издаденото наказателно постановление. С представена писмена защита се иска отмяна на наказателното постановление или изменянето, като се намали размера на наложената имуществена санкция към минималния размер.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, като чрез 1 процесуалния си представител – юриск. К. се изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и се пледира за потвърждаване на издаденото наказателно постановление, като жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 27.09.2022 г. във времето от 09.25 часа до 14.00 часа е извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда” Ямбол на обект: „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса”, намиращ се в гр.Я., местност „***“ по повод настъпила трудова смъртна злополука на лицето Р.Р. – непалски гражданин в цех „Влакна“, участък „Предене“, на работно място „Кристализация“ до кристализатор № 4, намиращ се на трети етаж в „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса”, намиращ се в гр.Ямбол, местност „Чатал могила“, при която е установено, че на работното оборудване – кристализатори с № 1 до № 8 няма осигурено устройство за аварийно спиране. Проверяващите инспектори констатирали, че „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД, в качеството му на работодател не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника и служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като не осигурил на работното оборудване – кристализатор № 4, находящ се в цех „Влакна“, участък „Предене“, на трети етаж в „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса” устройство за аварийно спиране. За констатациите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка изх. № ПР *** г. , който бил връчен на упълномощеното от изпълнителния директор на дружеството-жалбоподател лице – К.Д.. На 22.12.2022 г. на жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение №*** за нарушение на чл.275, ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.181 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя – жалбоподателя, тъй като същият не се явил след отправена покана с изх. № *** г. за съставяне на АУАН. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, което било връчено на упълномощеното от представляващия жалбоподателя лице – К.Д. на 12.04.2023 г.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя Н. и на свидетелите Х. и П., дадени в съдебно заседание, както и от приложените материали по административно наказателната преписка. Показанията на свидетелите са убедителни и непротиворечиви, като освен това кореспондират изцяло с 2 останалите приложени към делото писмени доказателства, поради и което съдът им дава вяра.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо интерес от обжалване и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, тъй като НП е връчено на 12.04.2023 г., а жалбата е подадена пред АНО на 26.04.2023 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Разгледана съображения: по същество същата се явява неоснователна по следните

След извършената цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и на обжалваното наказателно постановление не се установи наличието на допуснати нарушения на процесуалния закон при неговото издаване, които да са съществени такива по смисъла на закона и да водят до отмяна на постановлението на процесуално основание. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Относно възражението, изложено в жалбата, че НП е издадено от некомпетентен орган, същото намира същото за неоснователно, тъй като видно от самото НП е че същото е издадено и подписано от Н. К., на който е било възложено със Заповед № ЧР-104/16.01.2023 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Ямбол да изпълнява всички служебни задължения на длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Ямбол.

При така установена фактическа обстановка настоящият съд намира, че жалбоподателят „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД е осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение, за което е санкциониран по административен ред.

От обективна страна, на 27.09.2022 г. в „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса”, намиращ се в гр.Я., местност ***, жалбоподателят, в качеството му на работодател не е осигурил на работното оборудване – кристализатор № 4, находящ се в цех „Влакна“, участък „Предене“, на трети етаж в „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса” устройство за аварийно спиране, като по този начин не се е съобразил с вида и характера на работното оборудване, от съществуващите опасности при неговата експлоатация и от необходимото време за нормалното спиране на въпросния катализатор, като не е осигурил устройство за аварийно спиране на същия.

От субективна страна деянието е извършено виновно.

Съобразно санкционната норма на чл.413, ал.2 от КТ, за извършеното от 3 жалбоподателя административно нарушение се предвижда наказание имуществена санкция от 1500 до 15 000 лв. В конкретния случай съдът счита, че нарушената правна норма е отнесена правилно към санкционната такава, тъй като неправомерното поведение на жалбоподателя попада именно в тази хипотеза на закона. Наложено наказание е над минималния размер, предвиден в закона, като съдът счете, че наложеното административно наказание е справедливо с оглед тежестта на нарушението, като е отчетено обстоятелството за настъпилата смъртна трудова злополука, както и големия брой констатирани нарушения, извършени от страна на жалбоподателя, обективизирани в протокола за извършена проверка, и правилно е определено в размер над минимално предвидената в закона санкция.

Съдът намира, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, като както правилно е отразил АНО в издаденото НП, в случая степента на обществена опасност на деянието е висока, тъй като се засяга правото на работниците за обезпечаване и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и са настъпили вредни последици за работниците, и в този смисъл правилно е било прието, че жалбоподателят следва да бъде санкциониран за извършеното административно нарушение.

При този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от 17.02.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Ямбол, с което на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: обл.С., общ.С., гр.С., район „М., бул.А. М.*** в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева) за нарушение на чл.275, ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.181 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

ОСЪЖДА „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” Ямбол направените по делото разноски в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Я. в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

4

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5