Определение № 699 от 31.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 699 гр. Б.град, 31.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно наказателно дело № 20231200601220 по описа за 2023 година Производството пред Б.градски окръжен съд е образувано по жалба на пострадалия Ш. С. О. от гр. Сандански, чрез упълномощения от него повереник - адвокат Н. Н., срещу Определение № 256 от 29.09.2023 г. на РС – Сандански, постановено по ч.н.д. № 431/2023 г. по описа на същия съд.

В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Изтъква се, че районният съд е потвърдил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, в което прокурорът е приел, че е налице случайно деяние, като съдът противоречиво бил посочил, че от една страна били налице нарушения по ЗДП и на двамата водачи, а в същото време е прието, че не е налице извършено престъпление от Ц., като изводите били неправилни, взаимноизключващи се и в противоречие със събраните доказателства. В жалбата се прави анализ на доказателствата по досъдебното производство, които давали основание за допуснато нарушение от страна на водача Ц. на чл.

20, ал. 2 и чл. 44, ал. 1 ЗДП, като не ставало ясно от мотивите на обжалваното определение защо след като е прието, че е налице нарушение на правилата за движение по пътищата, че и двамата водачи имат вина за настъпване на произшествието, че не е осъществен състав на престъпление, като водачът А.

Ц. е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици, като не били налице предпоставките на чл. 15 НК. Според повереника на жалбоподателя дори да се приеме, че и двамата водачи имат вина, следвало да се разделят досъдебните производства, тъй като телесна повреда е причинена само на водача Ш. О..

Иска се отмяна на определението на РС – Сандански, в което не е направен задълбочен анализ на конкретната фактическа обстановка, като се дадат задължителни указания на компетентния прокурор да извърши по законосъобразен начин всички опорочени процесуално-следствени действия, респ. Досъдебното производство № 339 ЗМ - 311/2022 г. по описа на РУ – Сандански, пр. преписка № 6780/2022 г. по описа на РП – Б.град да бъде разделено и образувани две нови досъдебни производства.

Ведно с жалбата в окръжния съд са изпратени ч.н.д. № 431/2023 г. по описа на РС - Сандански и Досъдебното производство № 339 ЗМ - 311/2022 г.

1 по описа на РУ – Сандански.

Б.градски окръжен съд, след като обсъди материалите по приложеното досъдебно производство и частно наказателно дело на районния съд, изложените доводи в жалбата на повереника на пострадалия и провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира следното:

Жалбата е допустима – същата е подадена в законовия 7-дневен срок за обжалване на постановеното от районния съд определение и от легитимирано съгласно чл. 243, ал. 7 НПК лице – пострадал от престъпление, за което е било образувано прекратеното наказателно производство.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.

Атакуваното определение на районния съд е незаконосъобразно. На досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон – чл. 13 и чл. 14 НПК, които са довели до необоснованост и незаконосъобразност на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, поради което и неправилно същото е потвърдено от районния съд, като са налице предпоставки за отменяването му и връщане на делото на прокурора. Допуснатите нарушения на досъдебното производство се изразяват в следното:

В атакуваното пред районния съд постановление на РП Б.град ТО Сандански са посочени пестеливо и неясно установените според прокурора факти от събраните по досъдебното производство доказателства – че при случилото се на 21.07.2022 г., около 8 часа А. Б. Ц. управлявал собствения си лек автомобил, марка и модел „Ауди 80" с peг. № *, в гр. Сандански по околовръстен път в посока към кв. „Изгрев", като в автомобила били неговата дъщеря св. В. С. и малолетното му внуче, които седели на задната седалка с предпазни колани, описано е времето като ясно, пътната настилка, изградена от бетон и суха с надлъжен наклон на изкачване в посока към кв. „Изгрев", както и че около 8:10 часа, в гр. Сандански, на улица „Лешнишки път", в близост до дом № 4 А. Ц., се движел със скорост около 32 км/ч в дясната част на пътя поради това, че отстрани на пътя имало израснали храсти, а в същото време в насрещната посока, но в близост до средната част на пътя се движил св. Ш. О. с каруца, теглена от кон, като според прокурора непосредствено след дясна крива за лекия автомобил, Ц. забелязал насрещно движеща се срещу него каруца, веднага предприел спиране, но поради неоставянето на достатъчно място за разминаването между двете пътни превозни средства, същите се ударили в предните си леви части, като вследствие на удара пострадалият Ш. О. паднал от каруцата между стрелките зад задните крака на коня, конят също паднал и със задната си част затиснал пострадалия. В постановлението за прекратяване на наказателното производство е описано от прокурора посещението на местопроизшествието от служители на МВР, извършен оглед, завеждането с екип на „Бърза помощ“ в медицинско заведение на пострадалия Ш. С. О., получил травматични увреждания съгласно изготвената СМЕ по досъдебното производство, свързани с постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, и с трайно затрудняване движението на снагата, като травматичните увреждания на пострадалия били получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и отговаряли да са получени в резултат от падане върху терена и последвало притискане от друго тяло /тялото на кон/ в областта на снагата, при претърпяно ПТП на 21.07.2022 г. В постановлението прокурорът е посочил, че в заключението на вещото лице по назначената автотехническа 2 експертиза било посочено, че двете МПС са били технически изправни, като вещото лице подробно било описало мястото, начина и механизма на реализираното ПТП и причините за него, което съответствало на установената по делото фактическа обстановка, като било посочено, че ПТП не би настъпило ако двамата водачи се движели вдясно на платното за движение, гледано от посоките им на движение. При тази приета от прокурора фактическа обстановка в постановлението е направен извод, че наказателното производство следва да бъде прекратено – според прокурора вина за станалото пътно- транспортно произшествие имали и двамата водачи, които не са оставили място за разминаване, вследствие на което е настъпило произшествието по средата на пътното платно, което е без маркировка, поради което ПТП не може същото да бъде вменено като вина единствено на водача на МПС - А. Ц., като според прокурора в случая били налице и предпоставките на чл. 15 НК /случайно деяние/, тъй като водачът на МПС А.

Ц. не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици, че водачът на каруцата – пострадалият О., ще падне и ще бъде настъпен от коня, като получи установените телесни увреждания.

В обжалваното определение районният съд е възприел фактическите и правни изводи на прокурора в постановлението за прекратяване, като е направил изводи, че същото следва да бъде потвърдено. В мотивите на обжалваното определение съдът подробно е посочил какво се установява като обстоятелства на случилото се от събраните по досъдебното производство доказателства, допълвайки постановлението на прокурора във връзка с фактите на случилото се, като направил и други правни изводи. Така например районният съд е допълнил като факти по случилото се, непосочени от прокурора в постановлението за прекратяване - установения от доказателствата по досъдебното производство факт, че пострадалият О. не е правоспособен водач и е без образование, за това, че в посоката на движение на водача на МПС Ц. била израсла растителност, която принуждавала водачите на пътуващите в тази посока автомобили да не се движат плътно вдясно, за да избегнат наранявания по автомобила, както и че такова било движението на Ц. /различно от посоченото в постановлението на прокурора, че Ц. се е движел в дясно на пътното платно/, районният съд е обсъдил видимостта в района на ПТП, посочил е и скоростта, с която се е движила каруцата с кон, с гумени колела, управлявана от пострадалия О. - 15 км/ч, което също не е посочено като факт в постановлението на прокурора, обсъдено е подробно в мотивите на съда, че водачът Ц. забелязал движещата се насрещно каруца, предприел действия по спиране, но не отклонил автомобила, а св. О. не опитал да спре и не направил опит да отклони вдясно каруцата, за да осигури разминаване на двете превозни средства, като предвид ширината на платното от 4.75 метра и ширината на двете превозни средства – 1.7 м. за автомобила и 1.25 м. за каруцата /факти, също неописани в постановлението на прокурора/, и разположението им на пътното платно /по-близо към средата на платното/, настъпило ПТП, описано подробно къде е бил ударът, как е паднал пострадалият и какво се е случило след това във връзка с лечението на пострадалия, като е посочил, че според прокурора от събраните доказателства не е възможно да се установи вина за настъпилото ПТП и причинените увреждания на О. единствено у другия участник – свидетеля Ц.. Според районния съд задължение за спазване на правилото за движение по пътищата в чл. 20, ал. 2 ЗДП в случая са имали и двамата водачи – Ц. като водач на МПС и пострадалият О. като водач на каруцата, като от заключението на втората по ред автотехническа експертиза следвало да се приеме, че водачът Ц. е намалил скоростта, каквото е изискването на чл. 20, ал. 2 ЗДП, за да предотврати настъпването на ПТП, докато скоростта на 3 каруцата е била еднаква в момента на удара и при възникване на опасността /около 15 км/ч/, като и двамата водачи е следвало да се движат по-вдясно на платното за движение по посоката на тяхното движение, като според съда така установеното сочи на вината на двамата водачи за настъпване на вредоносния резултат, защото и двамата е трябвало да намалят или дори да спрат движението на управляваните от тях ППС, както и да се движат в десния край на платното за движение в тяхната посока, като Ц. е предприел действия по намаляване на скоростта, но нито един от двамата не е направил опит да отбие вдясно на движението, за да избегне настъпването на удар, като районният съд е приел, че се изключва отговорността на Ц. за настъпилото ПТП, доколкото не може безспорно да се твърди, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДП, като е приел, че постановлението на прокурора е законосъобразно и обосновано, и поради липса на доказателства, установяващи извършено престъпление от общ характер, правилно било прекратено наказателното производство от прокурора.

Въззивната инстанция намира за обосновани част от направените фактически изводи в постановлението на прокурора, макар и същите да са изключително пестеливо и кратко описани, и в акта на районния съд, обжалван пред настоящата инстанция, макар и в тези актове да не са обсъдени съществените противоречия, които се констатират в доказателствата, събрани по досъдебното производство, във връзка с мястото на удара между двете превозни средство, като намира за неправилен направения анализ на събраните доказателства, какъвто следва да се приеме, че липсва в постановлението на прокурора, и съответните на това правни изводи, които са неясни и противоречиви за това налице ли е извършено престъплението от общ характер, за което да се носи отговорност, което води до необоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното производство, потвърдено с обжалваното определение на районния съд.

Противоречията в събраните гласни доказателства – показанията на дамата водачи и пътуващите с тях или след тях свидетели, и изготвените по досъдебното производство автотехнически експертизи, за мястото на удара дава основание да се приемат експертните изводи за това, че ударът е в средата на платното за движение, като за това обстоятелство вещите лица по двете експертизи правят еднопосочни изводи, като показанията на свидетелите, възприели навлизане в частта за платното за движение при удара на насрещно движещото се превозно средство очевидно се дължи на субективните възприятия за това на свидетелите при възникналото ПТП, както и на факта, че същите са в близки отношения с някой от двамата водачи. С изключение на тези противоречия според въззивния съд не са налице други съществени противоречия, като макар и да са налице различни експертни изводи в двете автотехнически експертизи за някои от обстоятелствата за станалото ПТП, вещите лица по двете експертизи сочат еднакъв механизъм на ПТП, като в.л. по последната експертиза е посочило, че ударът е бил предотвратим от двамата водачи не само ако същите са се движили в дясно на платното за движение по посоката им на движение /какъвто извод е направило в.л. по първата експертиза/, но и ако водачът на лекия автомобил е бил предприел спиране с максимално спирачно усилие.