Решение № 42 от 20.02.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1087/2022
- Вид
- Решение № 42
- Подписан
- 20.02.2023
- В сила
- 20.02.2023
- Състав
- Татяна Андонова, Росица Бункова, Божана Манасиева
Цитирани разпоредби
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.119 , ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.47 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1 б."б"пр.2 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал.1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.66,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 42 гр. Благоевград, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Андонова
Членове:
Росица Бункова
Божана Манасиева при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора А. Ст. А. като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221200601087 по описа за 2022 година Производството по делото пред Окръжен съд е образувано по въззивната жалба /и допълнение към нея/ на адв. И. Г. и адв.П. Д., двамата в качеството им на защитници на С. С. К. с ЕГН- ********** от с.Г., общ. П., и е за проверка на невлязлата в сила присъда №8031 от 21.06.2022 год., постановена по нохд №32/21 год. по описа на РС гр.П..
С цитираната присъда подсъдимия С. С. К. е признат за виновен в това, че на 30.04.2020г., около 09.00 часа в гр.П., на ул.“Р.“ в района пред МБАЛ “Ю.“, като правоспособен водач на МПС, кат.“В“, при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка „М.“ с рег.№ Е ***, при движение към кръговото кръстовище на ул.“Р.“ и ул.“П. Д.“, е нарушил правилата за движение, установени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл.119 , ал.1 от ЗДвП като при приближаване към пешеходна пътека не е намалил скоростта и спрял, за да пропусне преминаващите през нея пешеходци, които имат предимство, в резултат на което блъснал пресичащата пътното платно по пешеходната пътека тип „зебра“ пешеходка ТТ. Т. П.-на 63 г. от гр.П. и по непредпазливост й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение в движението на долен десен 1 крайник за срок по-голям от един месец /около четири-пет месеца/, като деянието е извършено в пияно състояние- К. е управлявал лекия си автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 0.89 на хиляда , установено по надлежния ред съгласно Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и /или употребата на наркотични вещества или техни аналози/- с протокол за химическа експертиза №109/08.05.2020г. на СНТЛ при ОД МВР-Благоевград, поради което и на основание чл. 343, ал.3, пр.първо и пр.последно, б.“а“, пр.2 от НК във вр. с чл.343, ал.1 б.“б“пр.2 от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.5, ал.3, т.1 и чл.119 , ал.1 от ЗДвП и във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 НК, решаващият съд го е осъдил да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца, като на основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. С атакуваната присъда подсъдимия К. е признат за невиновен в извършване на нарушения на чл.5, ал.2, т.1, пр.1; чл.20, ал.2, изр.1-во, пр.предпоследно и последно и изречение 2-ро; чл.47 и чл.116 от ЗДвП. На основание чл. 343г от НК , съдът е лишил подсъдимия К. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 1 /една/ година. С присъдата РС се е произнесъл и по отношение на сторените по делото разноски, като на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е присъдил същите в тежест на подсъдимия.
Недоволни от така постановената присъда в осъдителната й част, защитниците твърдят във въззивната си жалба, както и в допълнението към нея, че същата е неправилна, незаконосъобразна, неоснователна и немотивирана в частта относно нарушението по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Подробните съображения са свързани с твърдение за извършен неправилен доказателствен анализ от РС и неоснователно некредитиране на показанията на свидетеля Костов, за който защитниците твърдят, че е единствения очевидец. Намират също така, че установените факти по делото, касаещи механизма на ПТП са, че пострадалата неправилно е пресичала пешеходната пътека, излизайки зад паркирали коли и при вида на автомобила на подсъдимия е залитнала и паднала, в резултат на което е и причиненото телесното й увреждане. Изразяват и несъгласие с изводите на комплексната експертиза- авто-техническа и медицинска, както и намират, че употребата на алкохол от страна на подсъдимия, вечерта преди деянието не е в причинна връзка с ПТП.
Правят искане подсъдимия К. да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение и въззивната инстанция да му наложи административно наказание по ЗДвП за нарушение на чл.5,ал.3. Нямат доказателствени искания.
В съдебно заседание се явяват и двамата защитници и поддържат въззивната жалба и допълнението към нея, както и направеното искане.
Подсъдимия К. в право на последна дума заявява, че съжалява за случилото се и твърди, че то е резултат на стечение на обстоятелствата.
Представителят на Окръжна прокуратура оспорва жалбата. Намира, че решаващия съд е изяснил в пълнота фактите по делото и е постановил верни 2 правни изводи за виновно поведение на подсъдимия. Намира, че всички възражения, направени във въззивната жалба от защитниците са изложени от тях и в пледоарията им пред РС и последния задълбочено е отговорил на всички тях. Прави искане атакуваната присъда да бъде потвърдена от въззивната инстанция.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното във въззивната жалба и допълнението й, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:
Районният съд е приел за установена фактическа обстановка, която е изяснил правилно въз основа на събрани по предвидения процесуален ред доказателства, която се споделя и от настоящия състав и е следната:
Подсъдимият С. С. К. е от с.Г., община П., където живее със семейството си и изпълнява длъжността кметски наместник. На 68 години е. Не е осъждан.
Същият е и правоспособен водач на моторно превозно средство с категории “В“, „М“ и „АМ“, с придобита правоспособност от 1989 год. и валидно свидетелство за управление до 2028 год. Като водач на МПС е санкциониран по административен ред с два акта и две наказателни постановления.
На 29.04.2020 г., имало погребение на близък на семейството на подсъдимия, поради което и той бил силно разстроен и вечерта в присъствието на близките си, измежду които и свидетеля Е. П., употребил алкохол. Поради обстоятелството, че подсъдимия приемал различни медикаменти, вкл. такива за високо кръвно налягане, сутринта на 30.04.2020 год. почувствал неразположение и решил да отиде при личният си лекар в МБАЛ в гр.П..
Сторил това, управлявайки личния си автомобил марка „М.“ с рег.№Е ***, като около 09.00 часа се движил по ул.“Р.“ в гр.П., посока към кръговото кръстовище на ул.“Р.“ и ул.“П. Д.“. Времето било слънчево и видимостта била добра. Участъкът на пътя в тази посока бил прав с гладка и суха асфалтова настилка, двупосочно пътно платно с непрекъсната разделителна линия. Непосредствено срещу входа на спешния център при болницата по широчина на пътя има изградена пешеходна пътека тип „зебра“ с широчина 4.10 м, с оцветени ярки на цвят ивици в червен и жълт цвят. Самата пешеходна пътека е изградена върху овално и гладко образувание върху пътя, известно още като “легнал полицай“. Приближавайки пешеходната пътека , К. управлявал автомобила си със скорост 26-27 км. в час. Движил се в дясната лента за движение гледано в посока към описаното по-горе кръстовище. В района на пешеходната пътека нямало спрели автомобили и имало добра видимост. В този момент- когато К. доближавал пешеходната пътека, от посока спешния център излизала от болницата пострадалата ТТ. Т. П., на 63 години. Същата се огледала и след като не възприела автомобили в близост, предприела пресичане на пешеходната пътека, като сторила това от дясно на ляво спрямо местонахождението на автомобила на подсъдимия. Когато пострадалата П. изминала около 1,5 метра по пешеходната пътека, подсъдимия К., със закъснение в реакцията, в резултат на количеството 3 алкохол в кръвта му, предприел спиране и отклоняване на посоката на движение на автомобила му на ляво, с цел предотвратяване на ПТП.
Независимо от тези му действия, последвал удар между автомобила и пешеходката П., като последната била блъсната с предния десен ръб на автомобила /със скорост от 22,8 км/час/ в лява подбедрица, в резултат на което и инерционните сила на автомобила, тялото й било извадено от равновесие, последвала ротация и тъй като в този момент опорен бил десният й крак, настъпило усукване в глезенна става и последвало двуглезенно счупване на дясна подбедрица. Ударът бил на 3.50 метра напречно от бордюра към пътното платно за движение и в резултат на него пострадалата паднала на пътното платно. На помощ й се притекли медицински работници, които я отвели в болницата, където й била оказана първоначална медицинска помощ, а впоследствие била настанена на лечение.
Веднага след ПТП, в предвид близостта на полицейското управление, на място пристигнали свидетелите- И. Н. и А. Г., полицейски служители, които запазили местопроизшествието. Същевременно тествали подсъдимия за употреба на алкохол и след като техническото средство отчело резултат от 0л76 промила на хиляда, издали и талон за медицинско изследване №0057833.
Изследването на кръвта на К. отчело наличието на 0,89 промила на хиляда количество алкохол.
В хода на ДП е назначена съдебно- медицинска експертиза на пострадалата Т.
П.. От заключението на вещото лице д-р Х. се установява, че пострадалата П. е получила двуглезенно счупване на дясна подбедрица , което се получава при индиректен механизъм при усукване в глезенната става, което може да се обясни с ПТП. Това увреждане е причинила трайно затруднение в движението на десния долен крайник повече от един месец, с възстановяване от 4-5 месеца. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че това увреждане може да се получи и при предварително зададена енергия, т.е. блъскане и без нея, достатъчно е да се наруши баланса в глезенната става и сочи, че изясняването на механизма в най- пълна степен може да стане чрез назначаване на комплексна авто-техническа и съдебно медицинска експертиза. Такава е назначена в хода на съдебното следствие и изготвена от вещите лица- инж.Р. С. и д-р Л.. От заключението на същите, се установява посочената по-горе скорост на движение на автомобила, управлявал от подсъдимия преди и по време на ПТП; мястото на същото /спрямо пътя/; механизма и причините за ПТП. И според тези вещи лица увреждането на П. е получено в резултат на загубата на равновесие на тялото, поради удара с автомобила. В съдебно заседание тези вещи лица изясняват и мотивират допълнително заключението си, като сочат, че счупванията са в резултат на извеждане от равновесие, при опорен десен крак, като приемат, че повероятно това да е станало в резултат на удара, а не от стъпване на пострадалата на неравност. Сочат също така, че причина за ПТП-то не е от технически характер, а от субективно естество- забавена реакция на подсъдимия. Изложили са и варианти за възприемане на пострадалата от подсъдимия – и при спрели автомобили в района на пешеходната пътека и без тях, като и в двата случая извода е един- забавена реакция по спиране на 4 автомобила от страна на К.. Такива са и изводите на вещото лице Ш., изготвил авто-техническа експертиза в хода на ДП.
В хода на съдебното следствие е назначена и съдебна химикотоксикологична експертиза, изготвена от вещото лице- д-р М.. Същата е дала заключение, че приеманите от подсъдимия лекарствени средства /подробно описани/ не съдържат в състава си етилов алкохол и не повлияват фармакокинетичното поведение на етиловия алкохол в организма и съвместният прием на тези лекарства с алкохол не води до промяна на концентрацията на етиловия алкохол в кръвта на К.. Вещото лице заключва, че установените от изследването на в.л.Ц. наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия с концентрация от 0.89 промила на хиляда е в резултат единствено от прием на алкохол.
След ПТП подсъдимия К. се е грижил за пострадалата, като поел разходи по лечението й, както и осигурил помощ за нея.