Решение № 588 от 08.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Пловдив, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330102929 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп”АД срещу Община Пловдив, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 410, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 580,38 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“, съгласно полица № **** от **** г. във връзка с щета № **** за настъпило застрахователно събитие на *** г., при което в гр. П., ул. „Г. И.“ пред № ***, при движение МПС „Т. К.“, с рег. № ****, е попаднало в необозначена и необезопасена неравност на пътното платно – пропаднала шахта, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – *** г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молбата се излагат съображения, че на **** г., управляваният от К. П. лек автомобил марка „Т. К.“, с рег. № ****, е преминал през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно – пропаднала шахта, находяща се в гр. П., ул. „Г. И.“, пред № **, вследствие на което са настъпили имуществени щети по автомобила. При настъпване на събитието, автомобилът бил застрахован при ищеца по имуществената застраховка „Каско Стандарт“, съгласно полица № **** г. За реализираното ПТП на **** г. пострадалото лице депозирало заявление за изплащане на обезщетение. След извършен оглед, били констатирани щети в дясната част на автомобила – предна и задна дясна гуми и джанти, като сумата от 580,38 лева била заплатена на сервиза, извършил ремонта, с платежно нареждане от *** г. От правна страна се посочва, че с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпва в правата на увреденото лице и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка – Община Пловдив. До последната била отправена регресна покана, връчена по пощата на ***г., но плащане не последвало. Поради изложеното се 1 предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община Пловдив, с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Възразява се, че в конкретния случай липсват кумулативните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.

Оспорва се наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, към момента на увреждането, доколкото липсва подпис за застрахован в представената по делото полица, както и данни за представляващия дружеството, собственик на автомобила.

Оспорва се и размерът на платеното застрахователно обезщетение; надлежното съставяне на опис –заключение; наличието на задължение за заплащане на застрахователно обезщетение; механизмът на произшествието и наличието на причинно-следствена връзка между него и настъпилите щети.

Възразява се за наличие на съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, доколкото не е предприел необходимите действия, за да избегне ПТП, поради което нарушил чл. 20, ал.2 ЗДвП. С оглед изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са настъпили увреди по застрахованото имущество (в случая МПС, с рег. № ЕВ 9400 АН), както и размерът на дължимото обезщетение.

От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между ЗЕАД „Булстрад В. И. Г.” ЕАД и собственика на МПС рег. № **** за застраховка „Каско Стандарт”, обективирана в полица № *****, с период на застрахователно покритие от 05.09.2021 г. до 04.09.2022 г. /л.17/. Допълнително в първото по делото съдебно заседание ищецът представи в оригинал процесната застрахователна полица, както и заверено копие на същата /л. 89/, върху което копие е наличен подпис за застраховащ.

От заключението на приетата ССчЕ, което настоящата инстанция 2 кредитира, като обективно изготвено, компетентно и обосновано, се установява, че процесната застрахователна полица № ****, сключена на **** г., е отразена в системата на застрахователя. Вноските по застрахователната премия на полицата са отразени в счетоводството на ищеца, като премията в общ размер на 494,20 лева е платена на четири вноски по банков път.

Предвид това, към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие (**** г.) е било налице осигурено покритие по силата на посоченото застрахователно правоотношение.

Между страните не е налице спор, че ул. „Г. Ик.“ пред № **, около № * се намира в административните граници на гр. П. и същото бе изрично заявено от процесуалния представител на ответника в проведеното по делото съдебно заседание на **** г., поради което и пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е Община Пловдив.

От заключението на приетата по делото САТЕ /л.97-110/, което също се кредитира като компетентно изготвено, обосновано и обективно, се установява, че най – вероятният механизъм за настъпване на описаните в исковата молба увреди, е следният: на **** г., лек автомобил марка и модел "Т. К. В.“, с рег. № ****, управляван от свидетеля К. В. П., се движи по дясната част на платното за движение на ул. „Г. И.“ до № **, в гр. П., в посока от запад на изток, като преминава с предно дясно и задно дясно колело през несигнализирана и необезопасена негативна неравност – пропаднала шахта, вследствие на което възниква ПТП с материални щети по дясната част на автомобила – предна дясна и задна дясна гума в степен за подмяна, предна дясна джанта в лека степен за ремонт и боядисване и задна дясна джанта в средна степен за ремонт и боядисване. При посочения механизъм на ПТП от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен – предна дясна и задна дясна гума в степен за подмяна, предна дясна джанта в лека степен за ремонт и боядисване и задна дясна джанта в средна степен за ремонт и боядисване. Вещото лице е посочило също така, че пазарната стойност на ремонта за възстановяване на повредите по автомобила към датата на настъпилото ПТП възлиза на 586,64 лв.

Механизмът на настъпилото ПТП се установява и от разпитания по делото свидетел К. В. П. /л. 93 – 94/. Същият, като водач на процесното МПС към момента настъпване на ПТП, се явява пряк участник в процесните 3 събития, поради което излага непосредствените си впечатления. Свидетелят изтъква, че пропадналата шахта на пътното платно е била необезопасена и необозначена. Предвид това, свидетелят поддържа, че пътната неравност не е била видима за него. Непосредствено след като управляваното от свидетеля МПС е преминало през шахтата в пътното платно, предна и задна десни гуми се спукали, а джантите им били увредени. Изтъква, че след установяване на увредата подал „Декларация за настъпване на застрахователно събитие“ /л.

13/ и автомобилът бил поправен в доверен сервиз на „Булстрад“. Услугата била заплатена именно от ищцовото дружество, доколкото същото имало сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“ по отношение на управляваното МПС.

На следващо място съгласно представена фактура № ****от **** г., издадена от „Автосервиз Ангелов“ ЕООД, общата стойност за части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в причинно – следствена връзка с изследваното ПТП възлиза на 580,38 лв. От своя страна обстоятелството, че сумата е платена от ищцовото дружество на сервиза, извършил ремонта е обявено и за безспорно между страните с протоколно определение от открито съдебно заседание по делото от *** г.

След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978г .

Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Несъмнено се изясни, че пътят, на който е реализирано произшествието, е местен (публична общинска собственост) съобразно чл. 3, ал. 3 Закон за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед 4 предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.

Община Пловдив като лице, което стопанисва пътната отсечка на ул. „Георги Икономов“ в гр. Пловдив осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя (вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им) е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна стойност възлиза на 586,64 лева. В случая доколкото се касае за частична увреда на процесното МПС, а не до пълна такава (тотална щета - чл. 390 КЗ), то меродавна за определяне размера на застрахователното обезщетението е именно възстановителната стойност (в тази връзка- Решение № 59/ 06.07.2017г. по т.д. № 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во ТО; Решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО; Решение № 141/ 18.10.2015г. по т.д. № 2140/2014г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678 11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II ТО ).

Горепосочената възстановителна стойност (586,64 лева), не съответства на изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца, което възлиза на сума в размер от 580,38 лева. Предвид това, по регресната претенция за заплатено застрахователно обезщетение ответникът дължи на ищеца сума в размер от 580,38 лева.

Относно предявеното с отговора на искова молба възражение за съпричиняване на вредите от водача на МПС, който не е съобразил пътните условия при движението си - макар и своевременно заявено, за установяване на това възражение, ответникът не е ангажирал никакви доказателства в първоинстанционното производство, въпреки указаната му доказателствена тежест за това, поради което и същото, като недоказано, се намира за неоснователно.

Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 410, 5 ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума от 580,38 лева. Върху посочената сума за главница се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /**** г./ до окончателното плащане.

Разпечатката съдържа 30 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c86b2ac4-0e9b-4b82-a9ac-6d06480c27e5