Решение № 821 от 16.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. Пловдив, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330205626 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 11215485, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Л. В. П., ЕГН **********, от гр.

П., ул. „К.Р.“ № **,ет.*, ап.** на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 800 лева за нарушение на чл.

21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката, по съображения изложени в жалбата си и такива , изложени в съдебно заседание, моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.Не се претендират разноски.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на ЕФ. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно 1 и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Електронен фиш (ЕФ) серия К № 11215485 е издаден от ОД на МВР Пловдив,на името на жалб.Л. В. П. затова, че на

07.08.2025 г. в

09:04 ч. в гр. Пловдив, на бул. „Менделеев“ до № 2а, посока север, същиата като водач на лек автомобил „Шевролет каптива“, рег. № ** **** **, при въведено ограничение на скоростта в населено место от 50 км.ч, се е движила с установена скорост от 82 км/ч, с 32 км/ч над разрешената скорост за извън населено място. Нарушението е било заснето с АТСС САМ S1. Първоначално измерената скорост била 85км/ч, но e бил отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача.

В атакувания ел. фиш също така е отбелязано , че констатираното нарушение е било осъшществени в условията на повторност, а именно след влизане в законна сила на ЕФ К/9532948 от 05.09.2024г., издаден на името на жалб. П..

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, протокол за последваща проверка на АТСС, справка за собственици на превозното средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, списък с намерени фишове, справка за нарушител/водач. Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

На базата на всички представени и събрани по делото доказателства, съдът намира за за безспорноустановено, че на 07.08.2025 г. в 09:04 ч. в гр.

Пловдив, на бул. „Менделеев“ до № 2а, посока север, същиата като водач на лек автомобил „Шевролет каптива“, рег. № ** **** **, при въведено ограничение на скоростта в населено место от 50 км.ч, се е движила с установена скорост от 82 км/ч, с 32 км/ч над разрешената скорост за извън населено място. Нарушението е било заснето с АТСС САМ S1, е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Настоящият съд констатира, че правилно е била ангажирана отговорността именно на Л. В. П.. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или този на когото е предоставено МПС отговаря 2 за извършеното нарушение. По делото няма ангажирани доказателства досежно това въпросният автомобил да е управляван от трето лице на въпросната дата, поради което и правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, а именно жалб.Л. П.. В този смисъл безспорно установено е, че процесният автомобил, управляван от я е бил в нарушение, като е превишил с 32 км/ч разрешената в населено място скорост от 50 км/ч.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство АТСС САМ S1, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно до 07.09.2027 г. Видно от представения Протокол № 135-СГ-ИСИС/25.09.2024г. от проверка на мобилната система за видеоконтрол се установява, че на уреда е била извършена последваща проверка на, тоест уредът е бил валиден според заповедта на председателя на ДАМТН до 07.09.2027 г., а процесното нарушението е било установено на 07.08.2025 г. Следователно уредът е съответствал на одобрения тип към момента на нарушението. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство. В този смисъл /Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167/ 2020 г. на XX състав на Административен съд- Пловдив.

Неоснователно е възражението, че по делото не може да бъде установено мастоположението на системата за видеоконтрол.От приложения по преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система се установява точното местоположение на АТСС САМ S1, а именно бул. „Менделеев“ до № 2а. Не е основателно и възражението, че липсвало описание на фактическата обстановка. Нарушението е описано по място и време на извършване, което напълно се припокрива от посоченото в протокола по чл. 10 от Наредбата и в статичното изображение. Правилно е записано в ЕФ, че същият е за извършено нарушение за скорост, каквато именно е редакцията на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е описано в пълнота извършеното нарушение и с каква скорост над ограничението се е движел жалбоподателят. В тази връзка закона сочи, в чл.189, ал.4 ЗДвП, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Непълнотите в законодателството не са от компетенциите на съда, който не е нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по законодателен път.

За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал.1,.4 от ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, а за повторно 3 нарушаване на тази разпоредбав чл.182,ал.4 законодателят е предвидил двоен размер на тази глоба . Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 32 км/ч, поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване от 31 до 40 км/ч на разрешената максимална скорост за извън населено място.

Размерът на приложимото наказание е определен от законодателя във фиксиран размер, който не подлежи на ревизиране от страна на съда.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателката е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.

По разноските:

В писменото становище по делото, въззиваемата страна прави искане за присъждане на направените разноски по делото за юрисконсулстко възнаграждение. Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.

Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Съдът, като съобрази извършените следствени действия в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, направените доказателствени искания, проведените открити съдебни заседания и материалния интерес по делото, намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева. Размерът е съобразен с правилата за определяне на възнаграждението. За заплащане на тези разноски следва да бъде осъден жалбоподателата Л. В. П., ЕГН **********. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР-Пловдив.

Мотивиран от гореизложеното, съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш (ЕФ) серия К № 11215485, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Л. В. П., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. „Кръстю Раковски“ № 11,ет.4, ап.12 на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 800 лева за нарушение на чл.

21, ал.1 от ЗДвП.

4

ОСЪЖДА Л. В. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5