Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1059 от 30.07.2020, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 6592/2019
Вид
Решение № 1059
Подписан
30.07.2020
В сила
02.09.2020
Състав
ВАСИЛ МАРИНОВ ПЕТКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.125 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127а · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ гр.Русе, 30.07.2020 Г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

Районен съдия: ВАСИЛ

ПЕТКОВ при секретаря

Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6592 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

С.П.П. твърди, че заедно с ответника К.Д.Х. са родители на детето

М. К.Х., родена на ***г. С влязло в сила съдебно решение от 2016 година на Софийски районен съд е утвърдено споразумение по чл. 51 от

Семейния кодекс съгласно което родителските права спрямо детето се предоставят на майката, като местоживеенето на детето се определя при нея, а на бащата се определя режим на лични отношения с детето. Към момента на постановяване на решението страните са живели и работили в гр. София, като семейното жилище е било предоставено за ползване на майката и детето. Майката записала детето на училище обаче в гр. Русе, тъй като не могла да го запише в гр. София. През лятото на

2019 година С.П. получила добро предложение за работа в Германия и на 29.09.2019г. с детето се установили в гр. Б., Германия. Детето веднага било записано в местното училище, тъй като владее немски език, а от 01.10.2019г. С.П. започнала работа. Във връзка с тези обстоятелства П. иска от съда да бъде променено местоживеенето на детето, като бъде определено такова в Германия, а на бащата да се определи подходящ режим на личи отношения между него и детето. Иска се увеличаване на издръжката на детето от

300 на 400 лева, както и постановяване на решение, което да замести съгласието на бащата за издаване на международен паспорт на детето и за пътуването му в чужбина.

Ответникът К.Д.Х. прави възражение за местна подсъдност и иска делото да се гледа от Софийски районен съд. Възражението е отхвърлено с влязъл в сила съдебен акт.

Х. твърди, че постигнатите договорки между него и ищцата не се спазвали от последната и излага различна фактическа обстановка. Твърди, че майката еднолично е вземала решенията за промяна на местоживеенето на детето, както и всички други значими решения свързани с живота на детето. Твърди, че преместването на детето първоначално в гр. Русе, а след това и в Германия му пречи да контактува с него и навежда доводи, че това не е в интерес на детето. Заявява, че е съгласен местоживеенето на детето да бъде в Германия, но възразява срещу предлагания режим на лични отношения между него и детето, като иска да бъде определен по разширен режим.

Исковете за промяна на мерките спрямо детето са с правно основание чл. 59 ал.9 във връзка с чл.

127 от Семейния кодекс. Иска за издръжка е с правно основание чл.143 от СК. Иска за разрешаване на спора между родителите свързан с издаване на документ за самоличност и с пътуване на детето в чужбина е с правно основание чл. 127а от СК.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане (л.6) се установява, че С.П.П. и К.Д.Х. са родители на детето М. К.Х., родена на ***г.

С решение по гр. дело № 39569/2015г. на Софийски районен съд постановено на 09.05.2016г. е прекратен с развод по взаимно съгласие бракът между С.П.П. и К.Д.Х. и е утвърдено споразумение, с което страните са се съгласили, че родителските права по отношение на детето М. К.Х. ще се упражняват от майката, както и че местоживеенето на детето ще бъде „при майката“. Според настоящия състав местоживеенето на детето (по смисъла на чл.51, чл.126, чл.127 и др. от Семейния кодекс) е място, а не родител при който детето ще живее. Така определеното място дава яснота и предвидимост по отношение на упражняването на режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, но също така има и важни правни последици- местоживеенето на детето може да е определящо за това, кой съд е компетентен да разгледа някои спорове свързани с детето, а може и да е определящо за приложимото право, ако делото има международен елемент.

Последните две последици всъщност се свързват с „настоящ адрес“ и „обичайно местопребиваване“, които често съвпадат с „местоживеенето“ по смисъла на Семейния кодекс, като анализа на съотношението между изброените три понятия излиза извън необходимото за целите на настоящото дело.

С решението по гр. дело № 39569/2015г. на Софийски районен съд не е определено местоживеенето на детето като място, поради което би следвало да се приеме, че волята на страните е била местоживеенето на детето да бъде на мястото, където фактически е живеела майката към момента на сключване на споразумението, което най-общо е било в България, като в настоящото производство се иска това да се промени и местоживеенето на детето да бъде определено в Германия.

Св. П. П.- баща на С.П.- твърди, че детето е живяло при тях в гр. Русе от възраст две години и половина, като на три годишна възраст е било записано в детска градина, а след това и в начално училище. Преди развода на родителите бащата много рядко идвал да види детето. Дошъл за първия учебен ден на детето, но не отишъл на училищното мероприятие. Честотата на контактите на бащата с детето се описва от свидетеля с думите: „Един път в годината я дойде, я не. Не всяка година е вземал детето през лятото. Вземал я е за по 4-5 дни“. С.П. си намерила работа в Германия и се преместила да живее там, където се устроила и наела четиристайно жилище. Малко след това взела и детето при себе си, което много лесно приело промяната в средата.

Детето М.

К.Х. е изслушана лично съгласно разпоредбата на чл.15 от Закона за закрила на детето. Същото заявява, че се чувства много добре с майка си в Германия, свикнала е с училището и със средата и е научила езика. Желае да може да си идва в България през лятната и коледната ваканции за да се среща с роднини и приятели, но за целта трябва да може и да се връща безпрепятствено в Германия.

От приложените по делото документи „Потвърждение на адресна регистрация“(л.13-17) се установява, че от 17.09.2019г. С.П.П. и М. К.Х. са адресно регистрирани в Германия, гр. Б. ул. А.43. На 26.08.2019г. С.П.П. е сключила договор за наем на жилище в Германия, гр. Б. ул. А.43, етаж 1, като договорът влиза в сила от 17.09.2019г.

На 30.07.2019г. С.П.П. е сключила трудов договор с

„Консултантско дружество за разработване на системи“ в гр. Б., Германия, с начало на изпълнение на договора от 01.10.2019г. П. е наета за работа като разработчик на софтуер с работно време от 40 часа седмично без почивките, като трудът се полага от понеделник до петък и служителят може да определя началото и края на работното време в интервала между 6 часа сутринта и 20 часа вечерта.

Договорено е трудово възнаграждение в размер на 3150 евро на месец плюс 20 евро на час за извънреден труд.

При така събраните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 127 от Семейния кодекс

(1)

Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59,

142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.

Т.е. въпросът с местоживеенето на детето следва да бъде решен по съгласие на двамата родители, а при липса на такова съгласие решението следва да се вземе от съда. Въпросът за местоживеенето е тясно свързан с въпросът за упражняването на родителските права и следва да се решава изключително от гледна точка на интересите на детето.

Искането за определянето на местоживеенето на детето в Германия е основателно. Майката се е установила да живее и работи в Германия, където има добре платена работа, наела е подходящо жилище и е подсигурила училище за детето. Бащата не предлага никакъв друг алтернативен вариант във връзка с отглеждането на детето. Той не предявява иск за родителски права и не прави конкретно искане за определяне на местоживеенето на детето, което да бъде преценявано с оглед интересите на детето. Така единствения възможен начин детето да бъде отглеждано от някой от родителите (съгласно разпоредбата на чл.125 от ГПК и съгласно трайно установените в обществото и природата положения) е ако местоживеенето на детето бъде определено в Германия, където майката живее и работи. Това е в интерес на детето, тъй като по този начин то ще живее с майка си, а предвид възрастта и пола му това за детето е от особена важност. Детето започва да се приспособява към средата в Германия, научило е езика, посещава училище и извънкласни занимания и е доволно от живота си там. Това разрешение освен, че е в интерес на детето е и единствено възможното, защото други възможности свързани с отглеждането на детето няма. Бащата въпреки, че е задължен от съда да се яви лично за да бъде изслушан, не се явява, което е индикация за незаинтересованост. В отговора на исковата молба бащата заявява съгласие детето да живее при майката в Германия, но не се достига до споразумение относно режима на лични отношения между бащата и детето и относно съгласието на бащата да бъде издаден на детето международен паспорт и детето да може да пътува в чужбина.

Новото местоживеене на детето е достатъчно да бъде определено най-общо в Германия, без да се определя конкретно населено място или адрес, тъй като при промяна на адреса или населеното място, на които живеят майката с детето, би се стигнало до необходимост от ново съдебно дело за определяне на новото местоживеене. Обвързването на местоживеенето на детето с конкретно населено място не е свързано нито с интересите на детето, нито с тези на родителите, доколкото режимът на лични отношения между бащата и детето няма да се осъществява в Германия, а в България.

Промяната на местоживеенето на детето влече след себе си необходимост за промяна и на друга част от мерките относно детето- а именно, промяна в режима на лични отношения между бащата и детето. Местоживеенето на детето в Германия е пречка да се изпълнява режимът на лични отношения с бащата определен със споразумението на родителите по чл. 51 от Семейния кодекс одобрено с решение по гр. дело № 39569/2015г. на Софийски районен съд. За съдът няма затруднения при определянето на този режим, тъй като има пълно съвпадение в становището по този въпрос на всички заинтересовани- двамата родители и детето. Всеки от тях сочи, като подходящ режим на лични отношения- през лятната ваканция на детето и през коледната ваканция. Съответните ваканции в Германия не са известни за съда, нито е известно дали съвпадат като време през различните години, но режимът на лични отношения може да бъде определен по този начин, като конкретните периоди са лесно установими при изпълнението на решението. По изложените съображения режимът на лични отношения между бащата и детето следва да бъде определен на 30 дни през лятната ваканция на детето и 7 дни през коледната ваканция на детето. Тези периоди могат да бъдат и увеличавани при обективна възможност и съгласие на всички заинтересовани лица. Така определените периоди са по-големи от периодите, в които бащата реално е осъществявал лични отношения с детето, докато същото е живеело в България (които периоди се установяват от показанията на св. Петков). Предвид заявеното от ищцата в съдебно заседание и за избягване на евентуални последващи спорове между родителите, задължение на майката е да организира и заплати пътуването на детето от Германия до България и обратно. Това следва и от обстоятелството, че установяването на местоживеенето на детето в Германия става по решение на майката и не следва да се възлага в тежест на бащата разходите, които възникват като последица от това решение, във връзка с личните отношения на бащата с детето.

По иска за даване на разрешение за издаване на международен паспорт на детето и разрешение детето да пътува в чужбина: