Акт № 396 от 04.11.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Пазарджик, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Елисавета Й. Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Й. Радина Административно наказателно дело № 20265220201162 по описа за 2026 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ТРАКИЯ СОФТ“ ЕООД, С ЕИК *********. представлявано от управителя Г. С. С., със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, ул. Строител, № 1, чрез адв. Л. К. против Наказателно постановление № 13-2400721/28.01.2025 г., издадено от директора на Д "ИТ" – Пазарджик, с което на дружеството в качеството му на работодател на основание чл.416 ал.5 КТ вр. с чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.

С жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон, подробни обосновани със становището по същество.

Това становище се поддържа и в с.з. от процесуалния представител на жалбоподателя на базата на оспорвани факти по нарушението чрез ангажираните доказателства. Претендира разноски ( л. 103 и 68) Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, настоява да се потвърди НП.Претендира разноски за юристконсулско възнаграждение.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:

Дружеството- жалбоподател сключило на 10,06,2024г. договор с ОУ“Христо Ботев“ с Калугерово за изпълнение на строително-ремонтни дейности ( СРД) .

На 10,09,24г. дружеството –жалбоподател сключило договор за част от 1

СРД с „Алберт про груп“ ЕООД .

Изпълнението на дейностите започнало и това Г. С. – тогава пълномощник на управителя на дружеството-жалбоподателя, а понастоящем управител на същото, ангажирал св. Д., който събрал бригада от работници - свидетелите М., М. Д. и Ем. Д.. С всеки от тях на 09,10,24г. дружеството-жалбоподател сключило трудов договор.

На същата дата на строителния обект пристигнали гл. инспектори от ДИТ за проверка - Радослав Марков и св. Т. Д.. Те заварили в процес на работа свидетелите Д., М., М., Д. и Ем. Д.. Предоставили им декларации по образец досежно обстоятелствата, при които полагат труд и всеки от тях попълнил, че работи „при Жоро“ , като посочил от кога и срещу какво парично възнаграждение.

Инспекторите поискали документи относно трудовите правоотношения със заварените да полагат труд лица и били представени такива от 09,10,24г. за Д., М., Д. и Ем. Д.. Представени били и застрахователна полица №109Е0000008080/07.03.2024г., добавък №1 /10.10.2024г. и добавък №2 /16.10.2024 .

След като прегледала и тези документи , св. Д. приела, че към 09.10.2024г. работниците А. М. Д. на длъжност „шпакловчик", М. А. Д. на длъжност „шпакловчик", М. А. М. на длъжност „общ работник", Е. Т. Д. на длъжност „Работник подови облицовки и настилки" и И. А. М. на длъжност „Бояджия сгради" не са били застраховани от работодателя си – дружеството-жалбоподател със задължителната застраховка за риска „Трудова злополука" .

Поради това и за нарушение по чл. 52, ал. 1 от ЗБУТ вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука" във връзка с т. 13 от Заповед № РД-06-12 /15.11.2023г. за определяне коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2024г. ( л.10) съставила на 21,11,24г. процесния АУАН против дружеството-жалбоподател в присъствието на негов пълномощник – настоящия управител и представител Г. С., който го подписал и получил препис (л.9).

Претенциите против атакуваното НП са общи- в процесуално - правен и конкретни - материално -правен аспект и са заявени с жалбата и в становището по същество.

Всички са неоснователни.

Двата административни акта са издадени от материално и териториално компетентни органи ( виж заповед на л. 33 и нормите на раздел І, гл.ХІХ КТ).

В описателната част на двата акта се съдържат достатъчно по обем и яснота обстоятелства по извършеното чрез описаното бездействие нарушение, което е получило и своята съответна правна квалификация, като и двата акта отговарят на изискванията за тяхното съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Спазени са били нормативно- установените процедури по съставянето, 2 предявяването и връчването им.

В хода на цялостния съдебен контрол не се установиха никакви нарушения на процедурата по образуване на административно-наказателното производство със съставянето на АУАН, предявяването му и връчването на препис.

Безспорни между страните и следващи от всички доказателствени източници са следните факти: извършван ремонт на ОУ в с. Калугерово, за фактическо изпълнение на който дружеството- жалбоподател сключило на 10,06,2024г. договор с училището, а на 10,09,24г. - и за част от СРД с „Алберт про груп“ ЕООД, като подизпълнител. Няма данни по делото подизпълнителят да отговаря на условията по т.-8, чл.10 от договора и респ. да е извън обхвата на забраната за подизпълнител, но в случая тази липса не обуславя невъзможност за установяване на правно-релевантни факти. Така, предвид събрани обяснения от настоящия управител на дружеството-жалбоподател Г.

С., опровержението на които лиши от доказателствена основа една от защитните тези – тази, с която се твърди, че работниците Д., М., М.,Д. и Ем. Д. всъщност до 09,10,26 бил работници на подизпълнителя, но тъй от там не поличавали заплащане напускали обекта и с цел да ги запази на него и продължи изпълнението но договора за СМР С. предприел инициативи за сключване на трудови договори с дружеството-жалбоподателя, на което към 2025г. бил пълномощник ( л. 9 ). Според конкретните му твърдения в съдебно заседание тази лица контактували със служител на подизпълнителя, който се наричал Жоро и тъкмо него имали предвид като заявили в декларациите си , че „работят за Жоро“ . Видно от съдържанието на декларациите, всяко от тези лица е заявило в попълнената от него декларация ( за Д. попълнена от св.

Тошева, така и в самото с.з. ), че работи „за Жоро“, но разпитани в съдебно заседание Д., М., М.,Д. потвърдиха, че е са имали предвид Г. С., за когото единствено са работили на обекта и който е плащал. Така категорично се опровергаха както обясненията на С., така и защитната за представляваното от него дружество теза, че тези лица всъщност работили за друг работодател.

Освен, че трудовите договори с тези лица са от 09,10,25 ( л. 15 и сл.), М. и Д. са декларирали, че работят от четири дни, а Д. ( в декларацията погрешна фамилия, „Т“ вм. „Д“ , с оглед попълването й от Тошева по съобщени от декларатора данни) - от две седмици, всеки - срещу посоченото парично възнаграждение. Декларираните обстоятелства, безспорно сочещи елементи на трудово правоотношение са напълно потвърдени от разпитите на свидетелите, с които на 09,10,24 дружеството сключило и трудови договори.

Последното обстоятелство се отрича убедително от М., който твърди, че не е подписвал договор , но това е без значение при безспорно доказани и за него елементи на трудово правоотношение с оглед обстоятелствата, при които е полагал труда в полза на дружеството срещу заплащане от него.

Трудът е полаган с оглед длъжността , посочена и договорите: А. Д. - „шпакловчик", М. Д. - „шпакловчик", М. М. - „общ работник", Е. Д. - 3

„работник подови облицовки и настилки" , И. М. - „бояджия сгради", обектът на който е полаган труда е безспорно установен- сградата, в която се помещава ОУ в с. Калугерово, по отношение на която е извършван основен ремонт.

Съгласно чл. 52, ал.1 на ЗБЗУТ : „ Работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет“. При това ясно задължение, предвидено в нормативен акт,уреждащ отношенията работник – служител за гарантиране на безопасни и здравословни условия на полагане на труда, напълно лишени от основание и логика е защитната позиция, че „ сключването на задължителна застраховка не представлява осигуряване/задължение за безопасни и здравословни условия на труд.

Редът и условията за задължителното застраховане са уредени с НАРЕДБА за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука"( Наредбата), съгласно чл. 2, от която „на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Процесната дейност е извършване на СРД , определена по своя вид в договора и посочена в договорите и по –горе в настоящото изложение, за всеки от работниците /свидетели по делото.Във всеки договор е отразен и кодът за заемната от него длъжност по Националния класификатор на длъжностите .

Според чл. 52, ал.2 ЗБЗУТ : „При определяне на условията и реда по ал.

1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки“.

Класификацията на икономическите дейности (КИД 2008) е утвърдена със заповед на председателя на Националния статистически институт (Класификацията на икономическите дейности (КИД 2008). Заповедта и кодовете са общодостъпни в редица сайтове, вкл. на НСИ.

Код по КИД 2008 е представен и в данните за регистрация на дружеството: „ Строителство на жилищни и нежилищни сгради“ ( справка на л. 11, гръб и на сайта ТР).

Със Заповед РД-06-12/ 15.11.2023г. министърът на труда и социалната политика е определил коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2024г., който за извършваната от дружеството дейност, съгласно приложението към заповедта е по код по КИД - 41 - Строителство на сгради, за който е определен коефициент на трудов травматизъм - 1.38, т.е. над средния за страната коефициент- 0.63. заповедта е издадена на основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда и във връзка с §1 от ПМС24/06,02,06 и Наредбата за задължително застраховане на 4 работниците и служителите за риска „трудова злополука“ По делото не е представена писмена заповед на работодателя по чл. 4 от Наредбата, но липсата й не засяга изводите за обективна съставомерност на вмененото нарушение. Според тази норма: „Работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане за риска "трудова злополука", се определят с писмена заповед от работодателя след консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска“ . Вярно е, че разпоредбата ситуитивно е налична в Глава втора на Наредбата , именувана „Обхват на застраховането за риска "трудова злополука", но е невярно, че липсата на заповед по чл. 4 от Наредбата обосновава бездействието относно застраховането. Нормативното изискване заповедта по чл. 4 Наредбата да се издаде след консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска гарантира правилното определяне на работниците, подлежащи на такъв вид застраховка. Задължението за застраховането е ex lege, следва от посочените като нарушени норми в акта и в НП. То не се поражда от заповедта по чл. 4 от Наредбата, целта на която е да създаде максимални гаранции, че всеки работник, който подлежи на задължително застраховане, ще бъде застрахован. Тъкмо поради това разпоредбата задължава работодателя да изготви списък на подлежащите на задължително застраховане работници, за чието установяване е длъжен да ангажира службите, чиято основна дейност е ориентирана към защита на условията на труд на работниците: службата по трудова медицина, натоварена предимно с превантивни функции, реализирани чрез консултантско - съветническа помощ на работодателя; комитетите и групите по условия на труд по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Работодателят е длъжен при изготвяне на списъка да съобрази и оценката на риска, получена като резултат от: внимателно изследване на работата за установяване на факторите, възможни причинители на нараняване, заболяване или вреда, преценка относно превантива дейност за отстраняването им, намаляването и контролиране на риска от такъв вреден за работника резултат от работата му.