Решение № 1611 от 18.12.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 4117/2024
- Вид
- Решение № 1611
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 18.12.2024
- Състав
- ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА
Други актове по делото
- Протокол № 2411 от 17.12.2024 · ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 330, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 50 · Семеен кодекс
- чл. 51 · Семеен кодекс
- чл. 51, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 6, т. 3 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1611 гр. Пазарджик, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245220104117 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, предявен от В. Т. П. от гр. Пазарджик, против С. И. П. от с. М., общ.
Пазарджик за прекратяване на сключения между страните граждански брак на 12.01.1986г., като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 12.01.1986г. в гр. Пазарджик, първи по ред и за двамата, за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 16 от същата дата от Длъжностно лице по гражданско съС.ие при Община Пазарджик и от брака имат две деца, които понастоящем са пълнолетни.
Сочи, че първоначално бракът им вървял добре и се разбирали, заедно отглеждали и възпитавали децата си. Постепенно обаче двамата се отчуждили един към друг и помежду им настъпило взаимно неразбирателство по въпроси за целите, които да следват и средствата за постигането им. По тази причина се разделили. През 1999 г. ищцата, заедно с двете деца напуснала семейното жилище в с. М., общ. Пазарджик и заживяла в наследствено жилище в гр.
Пазарджик, бул. „******* Оттогава сама отглеждала и възпитавала децата си, без подкрепа или участие на бащата.
От този момент страните били в трайна фактическа раздяла. Помежду им липсвала всякаква връзка физическа, духовна и икономическа.
Счита, че е бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и не е възможно да бъде заздравен, тъй като липсват необходимите взаимност любов и уважение между съпрузите. Същият съществувал само формално, поради 1 което в интерес на съпрузите и на обществото било да бъде прекратен.
Излага, че със съпруга й не са придобивали недвижимо имущество и моторни превозни средства в режим на съпружеска имуществена общност, а по отношение на придобитото по време на брака движимо имущество не предявява претенции.
Иска от съда да прекрати брака, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината.
Претендира семейното жилище, находящо се в с. М., общ. Пазарджик, представляващо къща, собственост на родителите на ответника да се предостави за ползване на него.
Настоява след развода да възстанови предбрачната си фамилия Д..
Не претендира издръжка от ответника.
Претендира разноски.
Предлага постигане на споразумение по чл. 49, ал. 4 СК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът С. И. П. не оспорва допустимостта и основателността на иска.
Не оспорва, че от 1999 год. страните са във фактическа раздяла, след като ищцата, заедно едно с двете им деца напуснала семейното жилище.
Не оспорва, че вече 25 години страните не живеят в едно домакинство и не поддържат близки отношения, което е довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. Не се противопоставя бракът да бъде прекратен, както и за постигане на споразумение по реда на чл. 49 ал. 4 от СК.
В проведеното на 13.12.2024г. открито съдебно заседание (протокол л.23 - 25 д.) ищцата и ответникът се явяват лично и заявяват, че са постигнали споразумение относно личните и имуществените последици от прекратяване на брака, въпросите за фамилното име на съпругата, издръжката между съпрузите, което искат да бъде вписано в съдебния протокол и съдът да утвърди. Искат да се премине към развод по взаимно съгласие.
Предвид горното, след като изслуша страните, на основание чл. 321, ал.
5, пр. 2 от във вр. чл. 49, ал. 1 СК и чл. 49, ал. 4 СК съдът премина към производство за развод по взаимно съгласие по чл. 50 от СК.
Съдът вписа в съдебния протокол постигнатото от страните споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, което подписаха лично и с което съпрузите уреждат всички имуществени и неимуществени отношения в следния смисъл:
В. Т. П., ЕГН: ********** и С. И. П., ЕГН: ********** се съгласяват сключеният между тях граждански брак на 12.01.1986г. в гр. Пазарджик, за което е съставен акт за граждански брак № 16 от 12.01.1986г. от длъжностното лице по гражданско съС.ие на Община Пазарджик, да бъде прекратен по взаимно съгласие.
В. Т. П., ЕГН: ********** и С. И. П., ЕГН: ********** не претендират 2 издръжка един към друг след прекратяване на брака.
В. Т. П. с ЕГН: ********** и С. И. П. с ЕГН: ********** се съгласяват семейното жилище, представляващо къща в с. М., общ. Пазарджик, ******* собственост на родителите на съпруга С. И. П., да се предостави за ползване на него.
В. Т. П. с ЕГН: ********** и С. И. П. с ЕГН: ********** заявяват, че през време на брака нямат закупени МПС и недвижими имоти, които да са предмет на разпределение, а по отношение надвижимите вещи нямат претенции един към друг.
В. Т. П. с ЕГН: ********** и С. И. П. с ЕГН: ********** се съгласяват,че след прекратяване на брака всеки от тях ще носи лична отговорност за възстановяване на сумите по сключените от негово име и за негова сметка по време на брака заеми, кредити, депозити и договори с трети лица.
След прекратяването на гражданския брак съпругата В. Т. П. с ЕГН:
********** ще възстанови предбрачната си фамилия – Д..
В. Т. П. с ЕГН: ********** и С. И. П. с ЕГН: ********** се съгласяват направените разноски по бракоразводното дело да се поемат от всеки от тях, така като са направени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Страните са сключили граждански брак на 12.01.1986г. в гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, за което е съставен Акт за граждански брак № 16 от същата дата от длъжностно лице по гражданско съС.ие към Община Пазарджик. От брака нямат родени деца. По време на брака съпрузите не са придобивали недвижими имоти и моторни превозни в режим на съпружеска имуществена общност.
В проведеното на 13.12.2024г. открито съдебно заседание (протокол -л.
23-25 д.) страните се явяват лично и излагат, че са постигнали споразумение по имуществените и неимуществените въпроси при прекратяване на брака, което поддържат и молят да бъде вписано в съдебния протокол и съдът да утвърди със съдебното решение. Искат бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие.
Съдът констатира, че съгласието на съпрузите за прекратяване на брака е сериозно и непоколебимо. При това мотивите за развода са без значение, съгласно чл. 50 СК, поради което не следва да ги издирва. Страните осъзнават, че брачната им връзка съществува само формално и желаят да я прекратят, наясно са, че съвместният им живот е несъвместим с настъпилото отчуждаване един от друг.
Постигнатото от тях споразумение по чл. 51 СК, вписано в съдебния протокол, не противоречи на закона и морала, урежда имуществените и неимуществени отношения между съпрузите и фамилното име на съпругата.
3
Доколкото съпрузите нямат родени от брака непълнолетни деца, липсата на уредба на въпросите относно ползването на семейното жилище и издръжката между съпрузите в настоящото споразумение, не е пречка за утвърждаването му.
Съдът, след като взе предвид, че: страните поддържат молбата си за развод, както и че съгласието им да бъде прекратен съществуващият между тях брак е сериозно и непоколебимо и не желаят съдът да се произнася по въпроса за вината, а и молят да се утвърди постигнатото между тях споразумение и като прецени, че същото съответства на изискванията на разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от СК, като е изчерпателно, не противоречи на закона, на добрите нрави, намира че брака следва да бъде прекратен, а споразумението да бъде утвърдено с настоящия съдебен акт.
Съдът определя окончателна държавна такса по чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 40.00 лв. /четиридесет лева/, платими поравно от двамата молители.
Така мотивиран и на основание 50 СК, във вр. чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, гражданския брак между В. Т. П. с ЕГН: ********** и С. И. П. с ЕГН: **********, сключен на 12.01.1986г. в гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, за което е съставен Акт за граждански брак № 16/12.01.1986г. от Длъжностното лице по гражданското съС.ие към Община Пазарджик.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, което да се счита неразделна част от настоящото решение, както следва: след прекратяване на брака В. Т. П., ЕГН: ********** и С. И. П., ЕГН:
********** не си дължат взаимно издръжка. през време на брака В. Т. П., ЕГН: ********** и С. И. П., ЕГН:
********** нямат закупени МПС и недвижими имоти, които да са предмет на разпределение, а по отношение недвижимите вещи нямат претенции един към друг; след прекратяване на брака всеки от съпрузите ще носи лична отговорност за възстановяване на сумите по сключените от негово име и за негова сметка по време на брака заеми, кредити, депозити и договори с трети лица; след прекратяване на брака семейното жилище, представляващо къща в с. М., общ. Пазарджик, ул.“ **** собственост на родителите на С. И. П., се предоставя за ползване на него; след прекратяване на брака В. Т. П., ЕГН: ********** ще възстанови предбрачната си фамилия – Д.;
4 разноските в производството по делото ще останат за страните така, както са направени.
ОСЪЖДА В. Т. П., ЕГН: ********** с адрес гр. Пазарджик, ул. „******, ******, да заплати по сметка на Районен съд Пазарджик, държавна такса в размер на 20,00 лв. /двадесет лева/, на осн. чл. 6, т. 3 ТДТССГПК;
ОСЪЖДА С. И. П., ЕГН: ********** с адрес с. М., ул. „******* общ.
Пазарджик, да заплати по сметка на Районен съд Пазарджик, държавна такса в размер на 20,00 лв. /двадесет лева/, на осн. чл. 6, т. 3 ТДТССГПК;
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5