Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4417 от 26.09.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1270/2025
Вид
Определение № 4417
Подписан
26.09.2025
В сила
26.09.2025
Състав
Ирена Николова Петкова, мл.с. Цвета Боянова Борисова, Ивелина Владова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4417 гр. Варна, 26.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

ИвелИ. Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20253100501270 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба от Д. В. В., И. Т. П... – В.а и Б. Д. В. против Решение № 1201 от 07.04.2025г. по гр.дело № 3322/2023г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от Д. В. В., ЕГН **********, И. Т. П... – В.а, ЕГН ********** и Б. Д. В., ЕГН ********** срещу ОбщИ. Варна, Булстат ... отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ОбщИ. Варна, че площта от 268 кв. м, включена в имот №... по ПНИ, одобрен със Заповед №РД-07-7706-204/08.08.2007г. на Областен управител на област с административен център Варна, а по актуална скица с ид. № ...1, не е собственост на ОбщИ. Варна.

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице в първоинстанционното производство, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав я приема за допустима.

Според жалбоподателите изводите на районния съд са неправилни, тъй като са постановени при неизяснена и неправилно възприета фактическа обстановка, довели до съществено нарушение на процесуалните правила и до неправилно приложение на материалния закон. Имотът е попадал в зона за земеделско ползване, която е обявена за територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което е предмет на ПНИ. В границите на тази територия, се твърди, че е възможно освен имотите на ползватели или лица, претендиращи реституция, да се включват и имоти които са собственост на трети лица на самостоятелно придобивно основание, каквато е настоящата хипотеза. Сочи се, че в тези случаи е налице вече обособен обект на вещни права, който ПНИ следва да отрази в неговите граници, следващи от придобивното основание. Поддържа се, че неправилно съдът не е придал правно значение на заключението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза, която след съпоставка на всички действали за територията планове, е установила, че процесната реална 1 част от имот № 2481 по действащата кадастрална карта е част от имот ... по КК, действала към момента на извършване на нотариален акт № 131 от 31.03.2021 г. кадастрална карта. Навеждат се доводи, че планът на новообразуваните имоти за процесния имот не е одобрен със Заповед № РД*** от 08.08.2007г. на Областен управител на област с административен център Варна, в графичната част на който границите на имот ... са определени извън спорната част, а ПНИ за процесния имот е одобрен със Заповед № РД-12-7706-40 от 24.02.2012г. на Областен управител на област с административен център Варна. Твърди се, че не е изяснено соченото от ищците и коментираното в Решение № 1780 от 23.12.2022 г. на Административен съд – Варна по адм.дело № 834/2022 г. обстоятелство, че на място има осигурен достатъчен път, по който да премИ.ват транспортни средства до съседните имоти. Излагат се съображения, че при включването в ПНИ на имот, чиято собственост е придобита на самостоятелно правно основание и същият е обособен обект на вещни права, планът отразява съществуващите граници на имота, съобразно придобивното основание, а не ги установява. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ОбщИ. Варна.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10.2025г. от 09:30ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.

По направеното с въззивната жалба доказателствено искане, съдът намира, следното:

Жалбоподателите молят да бъде допусната СТЕ, която да даде отговор на следните въпроси:

1. Има ли съществуващ на място път (достъп) до имоти ..., 1284, 752, 749, 1301 и с какви размери е?

2. Същият достатъчен ли е за премИ.ване на автомобили?

3. Каква част от съществуващия път е част от бивш имот 2465 по КП от 1973 г., респективно от имот 11697 „а“ по КП от 1956 г., и в каква част се засяга имотът на ищците, съгласно предвиждането на ПНИ?

В случая искането се обосновава с допускане на съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в това, че съдът не е придал правно значение на определени факти и не ги е обсъдил в решаващите си изводи. Само по себе си това не представлява съществено нарушение на производствените правила, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 266, ал.1 ГПК, доказателственото искане се явява преклудирано. Същото не е било релевирано своевременно – в хода на първоинстанционното производство, като в допълнение е и неотносимо към настоящия спор. Ето защо искане на жалбоподателите за допускане на СТЕ с горецитираните задачи следва да бъде оставено без уважение.

Като взе предвид изложеното, съдът, на основание чл. 267 ГПК 2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателите Д. В. В., И. Т.

П... – В.а и Б. Д. В. за допускане на съдебно-техническа експертиза.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 22.10.2025г. от 09:30ч., за която дата и час да бъдат призовани страните.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3