Решение № 410 от 03.12.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. С., 03.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Г.ев при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Гражданско дело № 20211800100581 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по иск на Г. С. М. срещу Г. Р.

В.. Ищецът твърди, че около 20:16ч. на 09.06.2018 г. в с. Ч., в ресторант „И.“, ответникът безпричинно го ударил с лявата си ръка по главата като му причинил средна телесна повреда - контузия на мозъка, изразяваща се във вътрешномозъчен кръвоизлив в дясната голямомозъчна хемисфера. Ищецът бил лекуван в болнично заведение в продължение на 18 дни. Лечението му продължило още няколко месеца в домашни условия, като през цялото време бил в отпуск по болест. Претендира, че от уврежданията и през периода на възстановяване е претърпял болки и страдания, като и до момента не е напълно възстановен, както и че е променил начина си на живот и ограничил социалните си контакти. Сочи, че вината на ответника за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е установена по НОХД № 361/2020г. по описа на РС- К., приключило със споразумение, одобрено с протоколно определение от 12.11.2020г. Моли съда да осъди В. да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от причинената му телесна повреда в размер на 26000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане, а също и разноските по делото.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по размер, като счита, че претендираното обезщетение не съответства на степента и характера на нанесената травма и е в противоречие с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Счита, че, според съдебната практика, при сходни увреждания присъжданите обезщетения са в многократно по- ниски размери. Оспорва, че за ищеца са възникнали всички претендирани вреди, респ. тяхната продължителност и интензитет, както и причинно- следствената връзка на част от тях със събитията от 09.06.2018 г. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на травмата на ищеца, както и 1 продължителността на възстановителния период. Твърди, че ищецът не бил полагал адекватни и достатъчни грижи за здравословното си състояние както непосредствено след получената травма, така и след изписването си от болнично заведение. Намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат поради това, че ищецът не е положил дори елементарни грижи за здравето си, като не е потърсил своевременно медицинска помощ, а също и поради това, че е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат с поведението си по време на инцидента и непосредствено преди него. Според ответника, ищецът бил пиян, и след нанесения му удар паднал на пода, като именно в резултат от падането, а не от удара, е получил процесната травма.

Твърди, че, след изписването на ищеца от болницата, последният не е променил ежедневните си навици и не е полагал грижи за пълноценното си възстановяване. Излага вижданията си за начина, по който са се развили процесните събития на 09.06.2018 г. Не оспорва причинно- следствената връзка между собствените си действия и получената телесна повреда на ищеца, но счита, че основната причина за нейното настъпване е поведението на самия ищец, вкл. проявената от него агресия към ответника и семейството му, силното алкохолно опиянение, довело до падане на земята, ненавременната медицинска помощ, както и неспазване на лечението в домашни условия. Изтъква, че приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на обезщетението на основание чл. 51 от ЗЗД. Оспорва и акцесорната претенция, като подчертава, че не е дал повод за завеждане на делото, не е бил уведомен и не е отказвал да заплати обезщетение на ищеца доброволно. Счита, че началният момент на задължението за лихва следва да бъде датата на получаване на исковата молба, за каквато сочи 10.01.2022г.

Моли съда да отхвърли иска за разликата над 1000 лв. до пълния му предявен размер. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител адв. М., поддържа предявения иск и го намира за основателен.

С оглед наличието на осъдителна присъда, счита за безспорно установено противоправното деяние на ответника спрямо ищеца, вследствие на което последният е претъпял процесните телесни повреди, без да го е провокирал или да е съпричинил вредоносния резултат. Подчертава безпричинното агресивно поведение на ответника. Изразява становище за установеност на елементите на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД. Прави изводи за размера на обезщетението въз основа на вида и интензивността на претърпените от ищеца болки и страдания. Моли съда да уважите иска в пълния предявен обем от 26 000 лв. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Т., който поддържа представения отговор и счита, че искът е доказан по основание. Оспорва го по размер, като намира, че претендираният от ищеца такъв е силно завишен и недоказан. Моли съда да отхвърли иска за сумата над 1000 лв. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Представя писмена защита, с която изразява становище за недоказаност на голяма част от твърденията на ищеца. Поддържа, че последният не е имал продължителни и интензивни негативни психически и социални последици от получената травма, както и че не бил положил адекватни и достатъчни грижи за здравето си. Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради това, че е бил под влияние на алкохол към момента на инцидента, което силно е нарушило координацията и баланса му. Счита, че процесната травма е причинена не непосредствено от удара на ответника, а от 2 падането на ищеца и съприкосновението му с подовата настилка. Позовава се на изявленията на в.л. Н. в открито съдебно заседание на 04.11.2022г. Прави извод, че ищецът е допринесъл за претърпените от него вреди в особено висока степен. Изразява становище, че исковата претенция е завишена и не отговаря на съдебната практика по сходни случаи.

Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка.

Със споразумение, одобрено в открито съдебно заседание на 12.11.2020г. по НОХД № 361/2020г. на РС- гр. К. (л. 8 – 11 от делото), Г. Р. В. е бил признат за виновен в това, че на 09.06.2018г. в 20:16ч. в с. Ч. в ресторант „И.“ чрез нанесен удар с лявата ръка в областта на главата е причинил на Г. С. М. средна телесна повреда – контузия на мозъка, изразяваща се във вътремозъчен кръвоизлив в дясната голямомозъчна хемисфера, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота.

По силата на споразумението, на дееца е наложено наказание „пробация“.

Съгласно Епикриза № 5029/2018г. и Епикриза № 5245/2018г. издадени от „Втора МБАЛ – С.“ ЕАД и Г. М. е бил на лечение в болницата от 15.06.2018г. до 25.06.2018г. и от 25.06.2018г. до 02.07.2018г. с окончателна диагноза „Вътремозъчен кръвоизлив в дясна голямомозъчна хемисфера – фронтобазално; парализа на Бел в ляво“, респ. „Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури; парализа на Бел в ляво“. От епикризите се установява, че М. е бил лекуван медикаментозно и рехабилитационно, като е изписан с подобрение.

На л. 98-102 от делото се откриват пет болнични листа за временна неработоспособност поради горната травма, издадени от „Втора МБАЛ – С.“ ЕАД и „Медицински център Медика 14“ ЕООД на Г. М. с отбелязана месторабота „Т.Б.“ ООД, с които му е определен отпуск по болест от 15.06.2018г. до 22.11.2018г.

Разпитан е свидетелят В.Н., който заявява, че през м. юни 2018г. в ресторант „И.“ в с. Ч. имало инцидент между страните по делото, на който той не присъствал. Възпроизвежда сведения, предадени му от трети лица и от ищеца. Същата вечер лично възприел състоянието на последния като много лошо. Боляла го глава, бил дезориентиран и нямал спомени за случилото се.

Приел обезболяващи лекарства. На следващия ден бил на легло и си почивал.

Близките му не повикали линейка. В понеделник отишъл на работа, но го върнали. След това бил приет в болница по спешност, където престоял 15-20 дни. Свидетелят го посещавал в болницата и заявява, че първите дни бил много зле и не можел да говори. След това в продължение на 6 месеца си стоял вкъщи и ходил в болницата на прегледи, като имал постоянно главоболие и температура. Твърди, че и към настоящия момент ищецът заеква, притеснен е и страда от главоболие през около три дни. Променил се начинът му на живот. Не посещава заведението, в което настъпил инцидентът, и избягва контакт с ответника. Заявява, че непосредствено след инцидента ищецът бил притеснен и изплашен от ситуацията, но се надявал, че ще му мине за 2-3 дни. Свидетелят го съветвал да отиде на лекар, но първите 3-4 дни след инцидента ищецът не бил преглеждан от лекар.

От показанията на св. Л. М. се установява, че е пряк ръководител на ищеца по месторабота и отговаря за отдел „Логистика“, където ищецът работи и понастоящем. Не познава ответника. Заявява, че през 2018г. ищецът 3 дошъл на работа със силно неразположение и главоболие, като обяснил, че е бил бит и не се чувства добре. Видимо не изглеждал добре. Тогава не извикали линейка, но свидетелят, в качеството си на ръководител, го освободил от работа и му казал да се върне, когато състоянието му се подобри. Той се върнал на работа към края на седмицата, но имал много странно изражение на лицето (изкривяване), като пак казвал, че му е лошо.

Колега го закарал в спешното отделение в К., а след това бил приет в болница. Свидетелят ходил няколко пъти на свиждане и му носил храна. Там лицето му се пооправило. След това отсъствал дълго време от работа.

Споделя впечатление, че ищецът се е променил – станал свит, няма социален живот. След инцидента говори по-бавно. Не знае да е имал други инциденти.

Свидетелката Р., живееща на семейни начала с ответника, съобщава, че живее с децата им в С., а той - в с. Ч.. Заявява, че посещава често селото – през седмицата след работа, както и петък, събота и неделя. Лично присъствала на процесния инцидент и си го спомня. Твърди, че ищецът бил много пиян, не можел да си стои на краката. Бил в компания с приятелите си И., Б., дъщерята на Б. и нейния съпруг. Б. започнал да псува и обижда свидетелката и хората с нея. Тогава ответникът го извел от заведението на терасата, а в това време Г., залитайки, тръгнал към него в гръб. Ответникът, влизайки в кръчмата, го ударил с шамар. Ищецът паднал на земята и си ударил главата. Свидетелката му изсипала една чаша вода в лицето. Г. станал, след което седнали отвън, пили кафе със свидетелката, говорили си и после с колата и децата го закарала до тях. Предложила му да извика линейка, но той отказал лекарска помощ. От понеделник тръгнал на работа и продължил с ежедневното пиене и скандали в центъра на селото. Твърди, че в продължение на една седмица той продължил да ходи на работа, а към края на седмицата му е станало лошо и са викнали линейка. Не знае, Г. да е бил болен на легло. Твърди, че в срядата след инцидента бил мъртво пиян и не можел да си стои на краката, а в четвъртъка му е станало лошо на работа и са го приели в болница. Докато пребивавал в болницата, свидетелката лично говорила с него 3-4 пъти и му предлагала помощ. След изписването му от болницата, в началото не го виждала в центъра за около един месец, но след това той възобновил социалните си контакти и напълно се върнал към нормален ритъм на живот, вкл. като помагал на баща си да коси трева и да я прекарва. След това, обаче, свидетелката не го виждала да пие алкохол. Не знае да е ходил на рехабилитация. Сочи, че срещу ответника има и други дела, но не е бил под домашен арест, а сега го съдят за поредна разправия.

В открито съдебно заседание на 24.06.2022г. е извършен оглед на веществено доказателство – компакт-диск със запис от охранителните камери на ресторант „И.“, приобщен по ДП № 11/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – гр. С., приложено към НОХД № 361/2020 г. на РС- К.. С оглед изявленията на процесуалните представители на страните, констатираните на видеозаписа лица облечени с раирана фланела и с фланела с хоризонтален флуоресцентен надпис, са идентифицирани съответно като ответника Г. В. и приятеля на ищеца – Б.. Видно от записа, тези лица разговарят продължително и навлизат в личното си пространство, вкл. с осъществяване на физически контакт, като накрая В. изблъсква Б. вляво извън кадър, изглеждайки афектиран. Лице от мъжки пол, облечено с розова фланелка, става и се насочва към лявата част на кадъра, откъдето в кадър се появява В. и го удря с лявата си ръка, а то пада на земята. Впоследствие, в продължение на около 10 минути присъстващите правят опити да изправят 4 падналото лице, което сяда на мястото на В., а впоследствие бива изведено извън кадър. Ответникът и Б. се появяват отново в кадър и разговарят на разстояние един от друг.