Решение № 235 от 10.11.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. гр. Добрич, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20253200500458 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. рег. № 10506/02.06.2025 год. от К. И. Г. с ЕГН ********** от гр. Д., чрез адвокат Л. М. П. - С. от АК - гр. София, срещу решение № 334/29.04.2025 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 3370/2024 г., с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу СУ „Петко Рачов Славейков“, ЕИК 000841882, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Ангел Кънчев“ № 2, представлявано от директора В. К. В., обективно съединени искове за заплащане на следните суми: 3 762 лева, представляваща неизплатена част от обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, вр. с чл. 13, ал. 3, т. 2 от КТД от 19.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 527,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 3 762 лева за периода 13.10.2023 г. - 17.10.2024 г.; 2 052 лева, представляваща неизплатена част от брутно трудово възнаграждение по трудов договор, прекратен със заповед № РД-05 494/06.06.2023 г. на директора на СУ „Петко Рачов Славейков“ за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 87,57 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2 052 лева за периода 13.10.2023 г. - 17.10.2024 г; 295,28 лева, представляваща неизплатена част от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск към датата 1

30.06.2023 г. по чл. 224, ал. 1 от КТ по прекратен със заповед № РД-05494/06.06.2023 г. на директора на СУ „Петко Рачов Славейков“ трудов договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 41,39 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 295,28 лева за периода 13.10.2023 г. - 17.10.2024 г.

Въззивната жалба е депозирана в срок – на 02.06.2025 г., поради което срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчено на жалбоподателя на 21.05.2025 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл.

260, т. 6 от ГПК.

Според въззивника решението на районния съд е незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и норми. Оспорва се извода на съда изменението на КТД, извършено с анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с който са определени минималните работни заплати на педагогическите специалисти със задна дата, считано от 01.01.2023 г., както и Наредбата за ИД за Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, не се прилагат за всички лица, които на 01.01.2023 г. са били в трудово правоотношение. Въззивната страна не възприема изложените от районния съд съображения, според които увеличението на работните заплати на заетите в системата на образованието, считано от 01.01.2023 г., се отнася единствено за лицата, които към момента на влизане в сила на разпоредбата, работят в системата на образованието, т.е. изключени са лицата, чиито трудови правоотношения към този момент са били прекратени.

Изразено е несъгласие със заключението на ДРС за необходимостта от съществуващо трудово правоотношение, за да има възможност то да се измени със задна датата – за минал период. В тази връзка се настоява, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов начин – разпоредбата на §2 от НИД на Наредба № 4/2017 г. е императивна правна норма, поради което постановеното изменение на индивидуалното трудово правоотношение настъпва по силата на закона. За работодателя е възникнало задължение да заплати в полза на служителя разликата в трудовото възнаграждение, представляваща неговия увеличен размер въз основа на изменения КТД. В случая ищцата е заемала през процесния период в ответното училище длъжността „старши учител“ и е била присъединена към КТД, по който страна е и СУ „П.Р. Славейков“ гр. Добрич, т.е. имала е 2 качеството на служител, спрямо когото КТД намира приложение. Да се приеме противното означава увеличението на трудовите възнаграждения да има действие само за част от синдикалните членове и присъединилите се към КТД – тези, на които трудовите договори са действащи, а за останалите членове, чието трудово правоотношение е прекратено, да не намира приложение това изменение, което би довело до проява на дискриминационно отношение спрямо последната категория работници и служители.

След като работниците и служителите са икономически и финансово „по-слабата“ страна в трудовото правоотношение, то всяка една уговорка в КТД следва да се тълкува в полза на тази страна. Въззивната страна настоява, че обжалваното решение е неправилно, с оглед погрешното тълкуване на нормативните изисквания относно §2 от НИД на Наредба № 4/2017 г., с който минималният размер за договаряне на индивидуалната работна заплата на учителите е увеличен с 15%. Предвид изложеното трудово възнаграждение на ищцата, настояща въззивница, също следва да се счита увеличено и няма основание тя да бъде третирана по различен начин от другите учители, с които наравно полагала труд до прекратяване на трудовото й правоотношение. К. И.

Г. има право да получи предвиденото в Закона за държавния бюджет, Наредба № 4/20107 г. и Анекса към КТД от 10.08.2023 г. увеличение на трудовото й възнаграждение, така както имат право да получат това увеличение останалите педагогически специалисти, които са работили по трудово правоотношение с ответника към датата на сключване на посочения Анекс. В тази връзка се настоява решението на районния съд да бъде отменено и предявените претенции да се удовлетворят. Претендират се и разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Средно училище „Петко Рачов Славейков“, чрез упълномощения адвокат П. П. от АК – гр. София, според който подадената жалба е неоснователна, а постановеното решение на Районен съд Добрич, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Според ответната страна към дата 01.09.2023 година настоящата ищца няма качеството на лице участник в образователния процес, поради което и предвиденото изменение на приложение № 3 към чл. 16 ал. 1 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от2017 година за нормиране и заплащане на труда – обн. ДВ брой 75 от 01.09.2023 година в законна сила от 01.09.2023 година не е относимо по отношение на ответницата независимо, че в заключителни разпоредби в § 3 е посочено, че Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в „Държавен вестник“ с изключение на §2, който влиза в сила от 01.01.2023 година. Според обективираното по дадения писмен отговор обстоятелството, че трудовото правоотношение на ищцата с 3 ответника – работодателя е прекратено, считано от 01.07.2023 година дава основание да се приеме, че ищцата не е от кръгът на правоимащите лица и по смисъла на Анекс № Д01-192/10.08.2023 година към Колективния трудов договор на системата на предучилищното и училищното образование № Д01269 / 06.12.2022 година – тъй като към дата 10.08.2023 година ищцата е вече с прекратено трудово правоотношение с ответника, прекратено на основание чл.

327, ал. 1 т. 12 от КТ, поради придобиване на ищцата на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от К. И. Г. с ЕГН ********** от гр. Д., чрез адвокат Л. П. - С. от АК - гр. София, Средно училище „Петко Рачов Славейков“, ЕИК000841882, с административен адрес: гр. Добрич, ул. Ангел Кънчев“ № 2, представлявано от директора В. К. В., са предявени обективно съединени искове на основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл.

224, ал. 1 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на следните суми: 3 762 лева, представляваща неизплатена част от обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, вр. с чл.13, ал. 3, т. 2 от Колективния трудов договор (КТД) от 19.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 527,20 лева – обезщетение за забава върху сумата от 3 762 лева за периода 13.10.2023 г. - 17.10.2024 г.; 2 052 лева неизплатена част от брутно трудово възнаграждение по трудов договор, прекратен със заповед № РД-05-494/06.06.2023 г. на директора на СУ „Петко Рачов Славейков“ за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. ,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане;

287,57 лева -обезщетение за забава върху главницата от 2 052 лева за периода 13.10.2023 г. - 17.10.2024 г.; 295,28 лева - неизплатена част от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск към датата 30.06.2023 г.по чл.224, ал.1 КТ 4 по прекратен със заповед № РД-05-494/06.06.2023г. на директора на СУ „Петко Рачов Славейков“ трудов договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 41,39 лева – обезщетение за забава върху главницата от 295,28 лева за периода 13.10.2023 г.

- 17.10.2024 г. Претендират се и сторените по делото разноски.

Според изложените в исковата молба твърдения до 01.07.2023 г. страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което К. Г. е заемала длъжността „Старши учител“ при ответното училище. Със заповед № РД-05- 494/06.06.2023 г. трудовият договор на ищцата е прекратен на основание чл.327, ал.1, т. 12 от КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В полза на ищцата са изплатени посочените в заповедта обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 1 968,59 лв. и по чл.

222, ал. 3 от КТ в размер на 25 074,17 лв.

К. Г. е била присъединена страна към КТД, по който договор страна е и СУ „П.P. Славейков“ гр. Добрич. Със заявление вх. № АС09-96/13.10.2023 г., в качеството й на синдикален член, чиято членство е прекратено с прекратяването на трудовото правоотношение, ищцата е поискала от работодателя да й бъдат преизчислени и изплатени разликите между заплатените работните заплати за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г., както и обезщетенията в увеличените им размери с 15% въз основа на Анекс №Д01 192/10.08.2023 г. към КТД и Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ, бр.75 от 2023 г./.

Предвид на това, че ответникът е отказал заплащането им, за К. Г. възникнал правен интерес да предявени претенцията си по съдебен ред.

Според ищцата в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД не е било посочено, че увеличението на работните заплати се отнася само за заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти към 10.08.2023 г., като не са изключени работниците и служителите с прекратени трудови правоотношения към момента на определяне и договаряне на увеличените работни заплати. Цитира се разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от КТ, според която колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго, като в случая страните по колективното трудово договаряне изрично са посочили, че увеличението на работните заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти е считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса – 10.08.2023 г.