Решение № 2567 от 07.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2567 гр. Варна, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110113784 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Д. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В, ул.

..... № ...., ап. ...., срещу „Д. Л.“ АД, регистрирано във ***, чрез търговското му представителство в Република България, Булстат **********, с адрес: гр. С., ул. .... № ..., ..., сгр. ..., ет. ..., иск с правно основание чл. 75, вр. чл. 76 ЗГВ, вр. чл. 17, ал. 2, изр. 1-во, вр. чл. 22, ал. 2 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Конвенция от Монреал) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2428,25 лева, равняваща се на 1000 специални права на тираж, представляваща обезщетение за загубен багаж при последователен превоз с полети АС 838/31.05.2024 г., опериран от „Еър Канада“, и LH 1426/01.06.2024 г., опериран от „Д. Л.“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 29.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът Д. Д. излага, че е имал закупен самолетен билет ЕТКТ № 2207060332335 от „Д. Л.“ АД, с който е пътувал със следните полети: на 31.05.2024 г. от Ванкувър до Франкфурт, с полет № АС 838, който бил осъществен от „Еър Канада“, и на 01.06.2024 г. от Франкфурт до София, с полет № LH 1426, опериран от „Д. Л.“ АД. Твърди, че при кацането си на летище София установил, че един от куфарите му липсва на лентата за багажи, и разбрал, че същият не е пристигнал в София. Веднага се обърнал към служба „Рекламации и багажи“ и към самата авиокомпания на летището и подал жалба за багажа си, за което бил съставен доклад за нередности в собствеността № АС061301. След изтичането на 21 дни, ищецът установил, че багажът е изгубен, като въпреки многократните покани, до настоящия момент не е получил обезщетение.

Настоява за уважаване на предявената претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Д. Л.“ АД, регистрирано във ***, чрез търговско си представителство в Република България, Булстат **********, депозира отговор на 1 исковата молба, в който счита предявения иск за недопустим, евентуално неоснователен. Не оспорва, че ищецът е имал билет за полет № LH 1426/01.06.2024 г., изпълняван от „Д. Л.“ АД, както и билет за полет № АС 838/31.05.2024 г., изпълняван от „Еър Канада“. Счита, че ответникът не е отговорен за твърдяното загубване на процесния багаж. Оспорва ищецът да е попълнил приложения доклад за нередност във връзка с липсващия багаж веднага след като не го е получил. Оспорва същият да е подавал жалба до ответника в предвидените за това срокове. Твърди, че Д. не е подписвал констативен протокол, с който да бъде установена липсата на багажа му. Застъпва, че приложеният към исковата молба доклад за нередност не може да бъде приравнен на констативен протокол. Счита, че от представения доклад не може да се установи дата, както и неговото авторство. Отделно счита, че ищецът е пътувал с два различни полета на две различни авиокомпании и не става ясно кога точно е загубен багажът. Счита, че искът следва да е насочен към „Еър Канада“, тъй като това е превозвачът, приел багажа на ищеца.

Настоява за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът Д. В. Д. не се явява лично, представлява се от адв. М. Д. от АК - Варна. Поддържа исковата молба, оспорва депозирания писмен отговор на същата.

В съдебно заседание ответникът „Д. Л.“ АД, регистрирано във ***, чрез търговско си представителство в Република България, не се представлява. С молба вх. № 48069/30.05.2025 г. поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 75 от Закона за гражданското въздухоплаване, превозвачът отговаря за щетите, настъпили вследствие на повреда или липса на регистрирания багаж, ако щетата е настъпила през времето, когато багажът е бил под негов надзор. С чл. 76 от същия закон е регламентирано, че при превоз на багаж отговорността на превозвача е съгласно изискванията на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, изготвена в Монреал на 28 май 1999 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр.

67 от 2003 г.) (ДВ, бр. 6 от 2004 г.) и Регламент (ЕО) № 2027/97 от 9 октомври 1997 г. на Съвета относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия.

Според чл. 17, ал. 2, изр. 1-во от визираната в ЗГВ Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, превозвачът е отговорен за вреда, понесена в случай на унищожаване, загуба или повреда на регистриран багаж, само при условие, че събитието, което е причинило унищожаването, загубата или повредата, е възникнало на борда на въздухоплавателното средство или по време, когато превозвачът е бил отговорен за регистрирания багаж. С чл. 22, т. 2 при превоз на багаж отговорността на превозвача в случай на унищожаване, загуба, повреда или закъснение е ограничена до 1000 специални права на тираж за всеки пътник, освен ако пътникът е направил по време на предаване на регистрирания багаж на превозвача специална декларация за интерес от доставка в местоназначението и е заплатил допълнителна сума, ако случаят го изисква. Чл.

31 от Конвенцията поставя като условие за завеждане на иск за изгубен багаж своевременното подаване на жалба, като сроковете са определени в т. 2: в случай на вреди, лицето, което има право да получи доставката, трябва да отправи жалба до превозвача незабавно след откриване на вредите, но не по-късно от 7 дни от датата на получаване на регистриран багаж и 14 дни от датата на получаване на товара; в случай на закъснение жалбата трябва да бъде отправена не по-късно от 21 дни, считано от датата, на която багажът или товарът са били предоставени на негово или нейно разположение. С т. 1 на същия член е въведена презумпцията, че получаването на регистриран багаж или товар от лицето, което има право да ги получи, без да бъде отправена жалба, представлява доказателство до 2 доказване на противното, че багажът или товарът са били доставени в добро състояние и в съответствие с документа за превоз.

От горното следва, че за успешно провеждане на иска по чл. 75 от ЗГВ в случай на изгубен багаж в тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен договор за превоз на багажа с въздушния превозвач, както и подадена в срок жалба. Превозвачът от своя страна следва да установи, че е доставил багажа, ако твърди такова обстоятелство.

В конкретния казус между страните не е спорно, че ищецът е имал закупен самолетен билет ЕТКТ № 2207060332335 от „Д. Л.“ АД за следните полети: № АС 838/31.05.2024 г. по направление Ванкувър – Франкфурт на Майн, осъществен от „Еър Канада“, и № LH 1426/01.06.2024 г. по направление Франкфурт на Майн - София, осъществен от „Д. Л.“ АД.

Видно от багажна квитанция, издадена от „Еър Канада“, приет е за превоз багаж с № 0 014 АС 06301 за пътник Д. В. Д., полети АС838 на 31 май в 13:15 ч. и LH1426 на 01 юни в 10:05 ч. Видно от доклад за нередности в собствеността с референтен номер на файл SOFLH15275/01JU/№24/1111GMT, същият е подаден до Луфтханза германски авиолинии на 01 юни за 1 брой куфар с номер на етикет АС 06301, пътник Д., полет АС883/1 юни, LH 426/01 юни.

Съдът приема, че с подаването на доклад за нередности в собствеността на 01.06.2024 г. ищецът е уведомил превозвача за неполучения багаж в срока по чл. 31, т. 2 от Конвенцията – незабавно след откриване на вредите. Че превозвачът е бил уведомен за неполучаването на багажа се потвърждава и от изпратените от електронен адрес [email protected] до ищеца писма по електронна поща от дати 03.06.2024 г. и 06.06.2024 г., с които ответното дружество го информира, че продължава да предприема всички необходими действия за откриване на багажа, като е посочен и референтен номер SOFLH15275. Неоснователен е доводът на ответника, че жалба не е подадена, тъй като не е съставен предвиденият в чл.

123, буква „в“ от ЗГВ констативен протокол. Според разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ЗГВ, констативният протокол се съставя от превозвача или от упълномощено от него лице и се подписва от него и от пътника, изпращача или получателя на багажа или товара. Т.е. при подаване на уведомление за изгубен багаж, задължение на превозвача е да изготви такъв протокол и да го предостави за подпис на пътника. При положение че превозвачът не е изпълнил това си задължение, няма как да се ползва от собственото си неправомерно поведение и да извлече благоприятни за себе си последици от него.

Рекламация в предвидената с чл. 129, ал. 1 от ЗГВ писмена форма, с посочен предмет на рекламацията и размер на исканата сума и приложени доказателства е изпратена от пълномощника на ищеца до превозвача с електронно писмо от 09.07.2024 г., като ответникът не отрича получаването му. Видно от кореспонденцията между страните, изпратено е и поисканото пълномощно. Доводът, че писмото – респективно рекламацията, е изпратено след предвидените в закона срокове, е неоснователен, доколкото в чл. 128, б. „в“ от ЗГВ изрично е предвидено, че рекламация може да бъде подадена и след изтичане на сроковете по чл. 127, ако правоимащият докаже, че превозвачът е бил уведомен за възникналата щета.

В случая, видно от текста на писмото, още в предмета на същото е посочен референтният номер на доклада за нередности в собствеността, същият е изпратен и като прикачен файл т. е. на превозвача е представено доказателство за своевременното му уведомяване.

По делото не са налични доказателства багажът да е открит и доставен на ищеца; няма и наведени такива твърдения от ответника. Неоснователно е позоваването от страна на последния на презумпцията по чл. 31, т. 1 от Конвенцията, доколкото същата е приложима само ако превозвачът не е уведомен в срок – какъвто настоящият случай не е.

Не намира опора в закона и възражението на ответника, че тъй като ищецът е пътувал с два различни полета на две авиокомпании, в негова тежест е да докаже кой от въздушните превозвачи е изгубил багажа му, като следва да насочи иска си към него. Съгласно чл. 36, т.

3 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, при 3 последователен превоз, по отношение на багаж или товар, пътникът или изпращачът имат право да заведат дело срещу първия превозвач, а пътникът или получателят с право на приемане на доставката имат право да заведат дело срещу последния превозвач и, освен това, всеки от тях може да заведе дело срещу превозвача, извършил превоза, по време на който е възникнало унищожаването, загубата, повредата или закъснението; тези превозвачи са отговорни заедно и поотделно пред пътника или пред изпращача, или пред получателя.

Доколкото ищецът е пътник, той има право да заведе иска пред всеки от двата превозвача, по свой избор.

С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в предвидения с чл. 22, т. 2 от Конвенцията размер - 1000 специални права на тираж, равняващи се на 2428,25 лева.

Основателността на главния иск обуславя и основателност на акцесорния такъв за осъждане на ответника да заплати присъденото обезщетение ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход от спора разноски се следват на ищеца.

Същият със списък по чл. 80 ГПК претендира такива в размер на 625,57 лева, от които 82,57 лева – внесена държавна такса, и 543 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за заплащане на горните разноски.

Претендираната сума следва да бъде присъдена.

Воден от горното, съдът