Решение № 4426 от 15.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4426 гр. София, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20231100500254 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20226023 от 30.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 8581 по описа на СРС за 2021 г. е признато за установено, че Д. С. А. и Д. Д. А. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: Д. А. ¼ от сумите 594,18 лв. – стойност на топлинна енергия за периода от м.09.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2020 г. до датата на изплащане; сумата от 84,92 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 25.09.2020 г., сумата от 48,33 лв. – стойност на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2017 г. до м.04.2019 г., както и 9,93 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2017 г. до 25.09.2020 г., а Д. А.

¾ от сумите 594,18 лв. – стойност на топлинна енергия за периода от м.09.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2020 г. до датата на изплащане; сумата от 84,92 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г.; сумата от 48,33 лв. – стойност на услугата за дялово разпределение за периода от м.09.2017 г. до м.04.2019 г., както и 9,93 лв. мораторна лихва за периода от 31.10.2017 г. до 25.09.2020 г.

С решението Д. А. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски в размер на ¼ от сумите – 41,68 лв. по исковото производство и 62,50 лв. – по заповедното, а Д. А. е осъдена да заплати разноски в размер на ¾ от сумите – 41,68 лв. по исковото производство и 62,50 лв. по заповедното.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД.

С допълнително решение № 20226035 от 30.12.2021 г. съдът е постановил нарочен диспозитив за отхвърляне на предявените искове против Д. А. за ¼ и Д. А. за 1

¾ от сумите: 118,83 лв. – главница за доставена топлинна енергия, 16,99 лв. – мораторна лихва; 9,64 лв. – главница за дялово разпределение и 1,98 лв. от мораторната лихва върху тази главница.

С определение № 20037918 от 25.05.2022 г. са оставени без уважение 4 бр. молби на ответниците за допълване и изменение на решението в частта за разноските.

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивни жалби с идентично съдържание, подадени от Д. А. и Д. А. против решението в частта, в която са уважени исковите претенции.

Излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Сочат, че по делото не се доказала облигационна обвързаност между ищеца и ответниците, като останал неизяснен въпросът за кой точно имот ищецът претендира да е доставена топлинна енергия, доколкото в исковата молба не бил конкретизиран напълно адреса, тъй като не бил посочен вход от сградата, а впоследствие съдът без изрично уточнение дописал исковата молба и приел, че имотът е находящ в бл.208,вх.“Ж“. Молят решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции бъдат изцяло отхвърлени.

Подадени са и две частни жалби с идентично съдържание против Определение от 25.05.2022 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което са оставени без уважение молбите за допълване и изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва въззивните и частните жалби, като моли да бъдат оставени без уважение, а решението да бъде потвърдено.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от третото лицепомагач.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на решението в обжалваната част, съдът намира следното:

Ищецът претендира ответниците да му заплатят цената за топлинна енергия, както и за извършено дялово разпределение, ведно с лихва за забава, с твърдение, че такава е доставена в периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г. на имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******, ап.21, за който имот била открита партида с абонатен номер 66279. Съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, т.е. ищецът е този, който следва да установи както обстоятелството, че ответниците са клиенти на топлинна енергия, така и че енергия в соченото количество е доставена до посочения в исковата молба недвижим имот, която не е била заплатена.

От приложена по делото молба от ДСК за вписване на законна ипотека, както и от Договор за замяна на недвижим имот от 27.08.1980 г. се установява, че С.Д. А. и Д.

2

Д. А. са придобили собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр.София, ******* в замяна на притежавано от тях друго жилище. По делото е установено, че С.

А. е починал на 28.06.2009 г., като негови наследници са ответниците.

От удостоверение от 09.04.2013 г., издадено от „Географска информационна система – София“ ЕООД, се установява, че бл.*******, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И и К е със стар адрес бл.******* Б, В, Г и Д.

От справки, предоставени от Столична община, район „******* село“ се установява, че бл.208 в ж.к.“******* село“ има седем входа, като във всеки има апартамент № 21, като апартамент № 21, находящ се на 8-и етаж във вх.“******* е с настоящ административен адрес бл******* ап.21.

С оглед така събраните доказателства съдът намира, че е доказано по делото, че ответниците са собственици на недвижим имот – апартамент № 21, находящ се на 8-и етаж във вх.“*******, в ж.к.“******* село“ с настоящ Неоснователни са оплакванията на въззивниците, че не ставало ясно за кой точно имот ищецът претендирал да е доставена топлинна енергия. Вярно е, че в съдържанието на исковата молба не е изрично посочено, че апартамент № 21 е находящ се във вх.“*******, но конклудентно това твърдение на ищеца се извлича от представените към исковата молба доказателства за правото на собственост на ответниците - молби от ДСК за вписване на законната ипотека, в която е посочено, че имотът се намира във вх.“Д“.

Доказването на обстоятелството, че ответниците са собственици на имота, за който се претендира, че е доставена топлинна енергия, обаче само по себе си не е достатъчно, за да може съдът да приеме, че исковата претенция на ищеца е основателна.

Представени са договор № 1270 от 24.04.2002 г., както и протокол към него за избор на дружество, извършващо дялово разпределение за имоти, находящи се в гр.София, ж.к.“******* *******. Съдът правилно е изключил представените доказателства, доколкото не могат да бъдат свързани с процесния имот, доколкото от представените по делото справки е видно, че бл.208 в ж.к.“******* село“ има седем, а не десет входа.

Представени са две съобщения към фактури, които също са неотносими, доколкото не съдържат никакви данни до кого са адресирани, кой е процесният имот, за който е начислена дължима сума, липсва и посочен абонатен номер.

С изключение на тези документи, които са напълно неотносими за установяване на правнорелевантни обстоятелства по делото, не са представени никакви доказателства, от които да може да бъде направен извод, че сградата, в която се намира имотът, посочен в исковата молба, и притежаван от ответниците, е топлофицирана, както и че е доставено в процесния период посоченото от ищеца количество топлинна енергия, което следва да бъде заплатено от собствениците на имота.

При липса на проведено пълно и главно доказване от ищеца на фактите, от които произтичат претендираните вземания, съдът намира, че исковите претенции като недоказани следва да бъдат изцяло отхвърлени, поради което решението на първоинстанционния съд е неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено.

По отношение на подадените частни жалби:

С решението първоинстанционният съд е приел за основателно възражението на ищеца за прекомерност на претендираните от ответниците разноски за заплатени адвокатски възнаграждения в първоинстанционното производство – всяко за сума в 3 размер на 500 лв., като ги е намалил до сума в размер на 250 лв. за всеки един от тях.

Подадени са 4 бр. молби от ответниците за изменение на решението в частта за разноските.

С Определение № 20037918 от 25.05.2022 г. съдът е оставил без уважение подадените по реда на чл.248 от ГПК молби за изменение на решението в частта за разноските.

Въззивният съд намира частните жалби за неоснователни.

В първоинстанционното производство и двамата ответници са представлявани от един и същи процесуален представител, като са представени два броя договори за правна защита и съдействие, като във всеки един от договорите е отбелязано, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото ответниците в производството са представлявани от един и същи процесуален представител, осъществена е една и съща защита по делото, подадени са напълно идентични по съдържание отговори, правилно първоинстанционният съд е признал като разход адвокатско възнаграждение в полза на всеки един от ответниците в размер на 250 лв.

По отношение на разноските:

С оглед отхвърлянето на исковите претенции, решението в частта, в която са определени разноски в полза на ищеца за сума в размер на 187,51 лв., като след извършено прихващане с разноските на ответниците са му присъдени суми в общ размер на 104,19 лв. – 62,50 лв. за исковото производство и 41,68 лв. в заповедното производство, следва да бъде отменено.

В полза на ответниците, предвид определените им разноски от първоинстанционния съд, с които е извършено прихващане, а именно - за сума в размер на 41,66 лв. за всеки един от тях, с оглед изхода на делото следва да бъде доприсъдена разликата до всички сторени и признати на ответниците разноски за първа инстанция. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ответниците разликата над присъдената сума в размер на 41,66 лв. - разноски за първа инстанция до пълния дължим размер от 250 лв.

Във въззивното производство жалбоподателите претендират присъждането на разноски за заплатени държавни такси в полза на всеки един от тях в размер на 25 лв., като заплащането им се доказва от представените платежни нареждания, поради което тези разноски следва да им бъдат присъдени. По отношение на разноските за адвокатски възнаграждения, исканията на ответниците са идентични като в първоинстанционното производство, като с оглед изложените по-горе мотиви, които важат и за настоящото производство, следва да бъде присъдено едно адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. или за всеки от жалбоподателите в размер на 250 лв.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20226023 от 30.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 8581, по описа на СРС за 2021 г., в частта, в която е признато за установено, че Д. С. А. и Д. Д.

А. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: Д. А. ¼ от сумите 594,18 лв.

– стойност на топлинна енергия за периода от м.09.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2020 г. до датата на изплащане; сумата от 84,92 лв. – 4 мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 25.09.2020 г., сумата от 48,33 лв. – стойност на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2017 г. до м.04.2019 г., както и 9,93 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2017 г. до 25.09.2020 г., а Д. А.

¾ от сумите 594,18 лв. – стойност на топлинна енергия за периода от м.09.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2020 г. до датата на изплащане; сумата от 84,92 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г.; сумата от 48,33 лв. – стойност на услугата за дялово разпределение за периода от м.09.2017 г. до м.04.2019 г., както и 9,93 лв. мораторна лихва за периода от 31.10.2017 г. до 25.09.2020 г., както и в частта, в която в полза на „Топлофикация София“ ЕАД са определени разноски в размер на 187,51 лв., като след извършено прихващане с разноските на ответниците, същите са осъдени да му заплатят сума в размер на 104,19 лв. – 62,50 лв. за исковото производство и 41,68 лв. в заповедното производство, както следва: Д. А. ¼ част от сумите, а Д. А. - ¾ от тези суми, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :