Решение № 141 от 22.01.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Бургас, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20232120103716 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на “Лено” АД (с предходно наименование “Ленно” АД), ЕИК:203218465, със седалище и адрес на управление гр. София, район “Младост”, бул. “Цариградско шосе” № 96, ет.7, представлявано от изпълнителния директор А.Г. срещу ЕТ “Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ Авицена – д-р Д. К.”, ЕИК: 203248259, със седалище и адрес на управление гр. Б., и Д. Т. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Б. ап., с която иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищцовото дружество, следните суми: сумата от 9 753,08 евро (девет хиляди седемстотин петдесет и три евро и осем евроцента), представляваща дължима предсрочно изискуема главница по договор за заем за бизнес кредит с клиентски № ***, сключен на *** г., между заемополучателя ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ Авицена д-р Д. К.“, ЕИК 203248259 и кредитора, съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № *********** на нотариус В.Д., с рег.№ 491 по регистъра на НК, с ипотекарен длъжник Д. Т. К., ЕГН **********, както и сумата от 774,31 евро (седемстотин седемдесет и четири евро и тридесет и един евроцента), представляваща договорна лихва за периода от 24.06.2022 г. до 10.10.2022 г., по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1443/2023 г. на БРС. Ищецът твърди, че на ***г., между “Лено” АД, в качеството му на заемодател, от една страна и ЕТ “Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ Авицена – д-р Д. К.”, с ЕИК: 203248259 , в качеството му на заемополучател и Д. Т. К., ЕГН:

**********, в качеството му на солидарен длъжник и ипотекарен длъжник, от друга страна, бил сключен договор за заем бизнес кредит с клиентски номер № *** от ***г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 5426 при В.Д., нотариус с район на действие РС – Бургас, вписана в НК с рег. № 491. Като обезпечение на заемната сума, в полза на заемодателя била учредена договорна ипотека върху недвижим имот № 21, том 2, рег. № 5427, дело № 180 от 2019г. при В.Д., нотариус с район на действие РС – Бургас, вписана в НК с рег. № 491. По силата на така сключения договор за заем, била отпусната главница в размер на 10 000 евро, която се усвоявала на етапи както следва: съгласно първия етап, уреден в чл.2.1, б. “(b)”, т.

(i), при подписване на договора за заем и с цел финансово подпомагане на заемополучателя, преди учредяване на необходимите обезпечения, се отпускал част от уговорения заем в размер на 1150 лв., представляващи 588, 41 евро, като посочената сума се усвоявала целево 1 по следния начин съгласно чл.2.1. б. (b), т. (i) и представлява сбор от разходи, които са за сметка на заемополучателя, свързани със сключването на договора за заем и учредяване на предвиденото в него обезпечение, както следва: -1150.83 лв., представляващи 588, 41 евро се удържат при подписване на договора за погасяване на такса за юридическо и административно обслужване. Съгласно чл.2.1.б. (b), т. (ii) и чл.2.2. б. (а), т. (i) от договора за заем след предоставяне на сумите по описаните по-горе етапи и учредяване на първа по ред договорна ипотека, заемодателят отпускал и останалата сума от заема в размер на 9411.59 евро, представляваща 18 407.47 лева по посочена в договора за заем сметка на заемополучателя. Сочи се, че съгласно чл.2.2. (c) от договора за заем, за целите на договора било достатъчно в срока по чл 2.2. (а), сумата от заема да е наредена от заемодателя, дори и сметката по чл.2.2. (b) да не е заверена. Съгласно постигнатите договорки и погасителния план – Приложение 1 – неразделна част от договора за заем., заемателят дължал месечни погасителни вноски в размер на 229.18 евро, първата от които падежирала на 23.05.2019г., а всички следващи на 23-то число на всеки следващ календарен месец до края на погасителния план. Ищецът твърди, че с оглед настъпилата забава в плащанията и неизпълнение по чл.5.1. (i) и чл.5.1. (iv) , продължило 906 дни към 17.05.2022г. и на основание чл.5.2. от договора за заем, заемодателят упражнил правото си за обяви кредита за предсрочно изискуем като уведомил заемополучателя и солидарния и ипотекарен длъжник с покани за предсрочна изискуемост, връчени на 10.10.2022г. от ЧСИ С.Н., с район на действие РС – Бургас. Сочи се, че към 09.03.2023г. по сметка на ищеца не са извършвани погашения нито от страна на заемополучателя, нито от страна на солидарния и ипотекарен длъжник, поради което ищецът предприел действия за принудително събиране на дължимите суми подавайки заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.

Твърди се, че заявлението било уважено и ответниците били осъдени да заплатят процесните суми въз основа на заповед по чл.417 ГПК от 13.03.2023г., издадена по ч.гр.д. № 1443/2023г. на БРС, а въз основа на същата бил издаден и изпълнителен лист. С уточнителна молба от 07.07.2023г., ищецът твърди, че след сключване на договора, заемополучателят е погасил редовно вноски № 1 до № 6 и главница в размер на 26.53 евро.

Твърди се, че на 29.07.2022г. било депозирано в РС – Бургас заявление по чл.417 ГПК, с което е образувано ч.гр.д. № 4868/2022г., с което се претендирала падежиралата към онзи момент главница в размер на 220.39 евро, формирана от вноски № 7 до № 38, а след подававе на възражение срещу заповедта било образувано гр.д. № 7894/2022г. по описа на БРС. Ищецът уточнява, че в настоящото производство се претендира цялата остатъчна, предсрочно изискуема главница по заема извън редовно погасената в размер на 26.53 евро и претендираната по ч.гр.д. № 4868/2022г. и ч.гр.д. № 7894/2022г. по описа на БРС в размер на 220.39 евро, а именно 9753.08 евро, формираща вноски от № 39 до № 180 Предявените искове е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Т. К. е депозирал отговор на исковата молба, с който е признал допустимостта на производството, като е посочил, че аргументи против доводите на ищеца ще предяви в хода на съдебното заседание.

В съдебно заседание ответникът Д. К. заявява, че не оспорва иска по основание и размер, както и факта на настъпила предсрочна изискуемост. Заявява твърдение, че ищецът не е банкова институция и законът ясно сочи, когато кредитът следва да се самотерминира, а именно в 3-годишен срок, в случай, че не може да бъде събран. Излага доводи, че ищцовото дружество е намалило своята счетоводна печалба с размера на отпуснатия кредит.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК въз основа на документ № 710 от 13.03.2023г. по ч.гр.д. № 1443/2023г. по описа на БРС е разпоредено солидарното осъждане на ответниците за заплащане на паричните суми – предмет на установяване в настоящото производство. Поради наличието на предпоставките по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, заповедният съд е дал указания за предявяване на иск по чл.422 от ГПК, като същият е предявен в предвидения от закона едномесечен срок, при което съдът намира, че ищеца разполага с правен интерес от воденето на иска.

2

По делото не се спори, че страните са сключили процесния договор за заем бизнес кредит клиентски № *** на ***г., с който ищцовото дружество е предоставило на заемополучателя ЕТ “АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА

СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ АВИЦЕНА – Д-Р Д. К.”, в качеството му на физическо лице – търговец, като Д. К. е солидарен и ипотекарен длъжник, сумата от 10 000 евро. От своя страна заемополучателят е поел задължението да върне заема в срок до 180 месеца, ведно с натрупаната върху него лихва по реда, предвиден в чл.2.3. и чл.2.4 – фиксирана лихва в размер на 27 % на година върху усвоената и непогасена част от главницата. Същата, съобразно уговорките по договора се начислява ежемесечно върху неизплатената главница по заема за периода от деня, следващ датата на получаване на заема, до датата на пълното изплащане на главницата, и се изчислява на дневна база 1/360 част от годишния размер на ден и се дължи в пълен размер от започване на месеца, в който падежира. Съгласно чл.2.4. договорната лихва се дължи и изплаща по реда на предвиден в чл.2.4. и погасителен план, приложен към договора, който отразява начина на погасяване само в случай, че заемът е и до момента е бил редовно обслужван и всички задължения се изпълняват редовно, тъй като в противен случай се начисляват допълнително неустойка, такси и разноски.

Съгласно погасителния план, първата месечна вноска е с падеж на 23.05.2019г., а последната такава на 23.04.2034г. съгласно уговорките по чл.3 от договора, предоставения заем се усвоява целево по следния начин: първоначално плащане за учредяване на уговорените обезпечения и след това за оборотни средства, както и чл.4.2. изрично е посочено, че средствата следва да бъдат разходвани единствени и само за такива цели.

Съобразно погасителния план към договора и с оглед заявените претенции, падежиралата главница за вноски от № 39 до № 180 вкл. възлиза в размер на 9753, 08 евро, предвид данните за частични плащания по вноски № 1 до № 6, както и присъдената главница, включваща вноски № 7 до № 38, със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4868/2022г. Възнаградителната лихва, съгласно погасителния план за вноските от № 39 до № 180 вкл. възлиза в размер на 774, 31 евро.

По делото между страните няма спор, че последното плащане по договора от страна на длъжника датира от м.октоври 2019 г., след което плащанията са преустановени.

По делото не е спорно, а и се установява от представената по делото покана изх. № 1429/17.05.2022г. и разписка от 10.10.2022г. съставена на основание чл.18, ал.5 ЗЧСИ, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл.5.2. от процесния договор за кредит, предвид настъпилата забава в плащанията.

Видно е също така, че вземанията по процесния договор са обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот, съгласно представения нотариален акт от ***г.

Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото съдът намира от правна страна следното:

Предвид безспорната облигационна връзка между страните следва да се изследва дължимостта на процесните вземанията при установеното просрочие по кредита, по който последното плащане датира от 2019 г. В тази връзка и съобразно установените факти, съдът намира, че заявените претенции са основателни и доказани, тъй като длъжникът е преустановил плащанията по кредита и са дължими съответно търсените по погасителния план погасителни вноски от номер 39 до номер 180 включително – за главница и за възнаградителна лихва, чиято предсрочна изискуемост е настъпила, съобразно заявените от кредитора размери.

В допълнение следва да се посочи и че процесният договор няма характеристиките на договор за потребителски кредит и по отношение на него съответно не са приложими нормите на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. С оглед на така направеното заключение следва да се отбележи, че във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета е формирана практика на Съда на Европейския съюз, в която разпоредба е дефинирано понятието „потребител“, като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Според решение по дело С- 348/14 на СЕС, в определението за „потребител“ по член 2, б. „б“ от Директива 93/13 попада физическото 3 лице, което има положението на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът трябва да извърши преценка на всички обстоятелства по делото, включително на клаузите на договора, естеството на представляващата предмет на договора стока или услуга, за да се установи целта на придобиването или съответно на получаването й, с оглед установяване на качеството на „потребител“ на страната по него. В практиката на СЕС се приема, че физическото лице, което има тесни професионални връзки с дружество, като например управлението или мажоритарното участие в същото, не може да се счита за потребител когато гарантира лично или чрез своето имущество на задълженията, които това дружество има по договор, свързан с получаването на кредит.