Разпореждане № 26433 от 11.02.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 26433 гр. София, 11.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно гражданско дело № 20251110106294 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от “А.Б. Б.” ЕООД ЕИК: .., срещу Е. Г. П. за следните суми: 904,26 лева (деветстотин и четири лева и 26 стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № .. от 12.10.2021 г., вземанията по който са прехвърлени в полза на А.Б. Б.

ЕООД от страна на С.К. АД, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., ведно със законна лихва за период от 03.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 15,61 лева (петнадесет лева и 61 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 12.10.2021 г. до 12.10.2022 г., сумата 324,97 лева (триста двадесет и четири лева и 97 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 12.10.2022 г. до 21.01.2025 г., 971,11лева (деветстотин седемдесет и един лева и 11 стотинки), представляваща неустойка съгласно раздел № viii неустойки, чл. 17 от договор за потребителски кредит ...

При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за претендираните вземания за сумата от ., 971,11лева (деветстотин седемдесет и един лева и 11 стотинки), представляваща неустойка съгласно раздел № viii неустойки, чл. 17 от договор за потребителски кредит .., доколкото са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.2 ГПК. В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон. В чл.6.2 от договора за кредит е уговорено, че заемателят дължи неустойка в размер на 678,44 лева, която се начислява автоматично с подписване на договора за заем.

Съдът намира, че претендираните суми за неустойка не следва да бъдат присъждани, доколкото се основават на постигната между страните уговорка, която е нищожна.

Следва да се посочи, че ролята, възложена на националния съд от правото на Европейския съюз, в областта на защита на потребителите, не се ограничава само до правото да се произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, а също включва задължението служебно да разгледа този въпрос, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства . В този смисъл е практиката на СЕС, формирана по преюдициални 1 запитвания по прилагането на Директива 93/13/ЕИО - така Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM Zrt.срещу Erzsébet Sustikné Győrfi, C-243/08. Тези изводи са още веднъж потвърдени с Решение от 18.02.2016 г. по дело Finanmadrid EFC SA срещу Jesús Vicente Albán Zambrano, María Josefa García Zapata, Jorge Luis Albán Zambrano, Miriam Elisabeth Caicedo Merin - C-49/14 на СЕС, с което категорично се посочва, че ефективна защита на произтичащите от тази директива права може да бъде гарантирана само при условие че системата на националното процесуално п р а в о позволява в рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор. В Решение от 21.02.2013 г. по дело Banif Plus Bank Zrt рещу Csaba Csipai, Viktória Csipai - C‑472/11, от друга страна се приема, че е необходимо националният съд, който е констатирал служебно неравноправния характер на дадена клауза, да може да изведе всички последици от тази констатация, без да чака потребителят, който е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. В случая в националното законодателство такава възможност е предвидена с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК, съгласно която съдът следва да даде указание на заявителя, че може да предяви осъдителен иск, като при условията на състезателно начало страните могат да обсъдят поставените въпроси от съда, свързани с евентуалната неравноправност на клаузи в договора с участието и на длъжника.

Нещо повече с изменението на процесуалния закон с ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г. и приемане на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК се установява служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като ако такава се установи или е налице обоснована вероятност за това, съдът следва отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Така изложеното на още по-голямо основание следва да се приеме за договорните клаузи, които са нищожни, поради противоречието им със закона или с добрите нрави, за което разпоредбата на чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК задължава съдът да следи служебно в производството по издаване на заповед за изпълнение. Нещо повече в този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т.

4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, в мотивите, на което изрично е застъпено становището, че за нищожността на неустойката съдът следи служебно.

Съдът намира, че заявеното вземане за неустойка се основава на нищожна клауза. Процесният договор за паричен заем е сключен през 2021 г., като породените от него отношения се регулират от специалните правила на ЗПК. Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури 2 обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна - виж т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д.

№ 1/2009 г., ОСТК, ВКС. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко не произтичат вреди.

Поради така изложените тези клаузи не пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. № ..г. от “А.Б. Б.” ЕООД ЕИК: .., срещу Е. Г. П. В ЧАСТТА за сумата от 971,11лева (деветстотин седемдесет и един лева и 11 стотинки), представляваща неустойка съгласно раздел № VII неустойки, чл. 17 от договор за потребителски кредит .. и за дърбавна такса за сумата над 25,00 лева

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3