Решение № 1362 от 06.04.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1362

Хасково, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Членове:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА канд № 20267260700187 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от Г. А. А., чрез адв. Г. М., против Решение № 180/17.12.2025 г., постановено по АНД № 518/2025 г. по описа на Районен съд – Харманли, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0271-000637 от 28.07.2025 г. на Началник група на ОД на МВР - Хасково, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е наложено наказание "Глоба" в размер на 200.00 лв.

Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, както и че не съответства на целта на закона. Твърди, че изводите на съда са неправилни, тъй като решението съдържало бланкетни мотиви. Оспорва изцяло фактическата обстановка, като счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения в производството по установяване на административното нарушение и в производството по налагане на административното наказание. Заявява, че не е извършил визираното нарушение, тъй като се движел правомерно в дясната част на пътното платно по посока на движението и със разрешена скорост за пътния участък до 50 км/ч. Посочва, че друг участник в ПТП – товарен автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], управляван от водача С. М. М., на кръстовището между [улица]и [улица]в [населено място], движейки се по [улица], не спрял на пътен знак „Б2“/„Стоп“, не пропуснал и отнел предимството на движещия се по път с предимство по [улица]мотоциклет [Марка] с рег. № ****, управляван от Г. А., вследствие на което последният изгубил контрол над управлението на мотоциклета и паднал на пътното платно. Поддържа, че същият с действията си не бил предизвикал настъпването на ПТП, като същото настъпило само и единствено поради действията и неправомерното поведение на другия участник в ПТП, който не спрял на пътен знак „Б2“/„Стоп“ и внезапно излязъл на пътното платно, вследствие на което жалбоподателят изгубил контрол след спасителна маневра с цел избягване на удар в него. Предвид изложеното, моли жалбата да бъде уважена и да бъде отменено обжалваното решение на Районен съд – Харманли, както и потвърденото с него наказателно постановление, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът - Началник група в ОД на МВР - Хасково, РУ – Харманли, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

В обжалваното съдебно решение Районен съд – Харманли е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заявил е, че констатираното нарушение се подкрепя от събраните по делото доказателства и че е налице виновно поведение на водача, управлявал моторното превозно средство. Описаната в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка се доказвала както от писмените доказателства, така и от показанията на разпитаните свидетели. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите С., Д. и К. като обективни, последователни, взаимно допълващи се и съответстващи на останалия доказателствен материал. Въз основа на това съдът е приел, че жалбоподателят А. е осъществил състава на административното нарушение по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, в редакцията му към момента на извършване на деянието, тъй като като водач на пътно превозно средство не е съобразил скоростта на движение с конкретните условия на пътя и не е бил в състояние да спре пред възникнала опасност за движението. Приел е, че в процесния случай пътнотранспортното произшествие е настъпило вследствие движение с несъобразена скорост и загуба на контрол над превозното средство, поради което правилно и законосъобразно административнонаказващият орган ангажирал отговорността на водача на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП и му наложил наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

Районният съд е приел за неоснователни възраженията, че водачът се е движел със скорост под 50 км/ч. и че е спазил ограничението за населено място, като в тази връзка е отбелязал, че това обстоятелство не освобождава водача от задължението да избере такава скорост, която да му позволи да не изгуби контрол над превозното средство и да предотврати настъпването на пътнотранспортно произшествие. Посочил още, че за ангажиране на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП не било необходимо установяването на точните показатели на скоростта на движение, достатъчно било поведението на водача да се прецени като съставомерно с оглед допуснатото ПТП.

По отношение на наказанието районният съд е приел, че същото е определено в предвидения от закона размер и е съответно на извършеното нарушение. Извършил е и преценка относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, като е приел, че не са налице предпоставки случаят да се приеме за маловажен. Посочил е, че нарушенията на правилата за движение по пътищата са свързани със защитата на особено значими обществени отношения – живота, здравето и имуществото на гражданите, както и че в конкретния случай е настъпило пътнотранспортно произшествие, поради което деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът е отчел установено наличие на алкохол в количество 0,12 на хиляда при жалбоподателя, видно от Констативния протокол за ПТП, макар същото да не било основание за самостоятелно санкциониране. Съдът е съобразил и обстоятелството, установено от видеозаписа от местопроизшествието, че между двете превозни средства не е имало съприкосновение, като е приел, че водачът е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието при движение с по-ниска скорост и в дясната част на пътното платно. Отбелязал е също, че кръстовището, на което е настъпило произшествието, е с повишена концентрация на пътнотранспортни произшествия, което обстоятелство било известно както на съда, така и на жалбоподателя като жител на града и дългогодишен водач на моторни превозни средства.

При извършената касационна проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните доказателства се установява по несъмнен начин извършено от наказаното лице нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в движение с несъобразена скорост, довело до загуба на контрол над управлявания мотоциклет и до реализиране на пътнотранспортно произшествие. Този извод не се споделя от касационната инстанция.

На първо място, в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непълно и неясно описание на нарушението, респективно на обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено, в противоречие с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и тези на чл. 42, т. 4 от ЗАНН.

От съдържанието на наказателното постановление се установява, че на касатора е вменено, че в [населено място], по [улица], на кръстовище, образувано с [улица], при управление на собствения си мотоциклет „Хонда СД 01“ с рег. № ****, „не избира скоростта на движение съобразно атмосферни условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението“, поради което губи контрол над мотоциклета, пада на пътното платно в посоката си на движение и става причина за ПТП с материални щети и пострадало лице. При така даденото описание на практика административнонаказващият орган е възпроизвел почти дословно текста на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, без да конкретизира с кои точно от изброените в нормата фактори водачът не е съобразил скоростта си и какво именно е било конкретното предвидимо препятствие или създадената опасност за движението. Нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП съдържа няколко различни хипотези. Тя изисква водачът да съобразява скоростта си с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, както и с конкретните условия на видимост, така че да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, а при възникване на опасност за движението да намали и при необходимост да спре. Именно поради това, когато се твърди нарушение на тази разпоредба, административнонаказващият орган е длъжен да посочи ясно и недвусмислено кои конкретни обстоятелства от пътната обстановка е следвало да бъдат отчетени от водача и с кои от тях избраната скорост не е била съобразена. Само по този начин се очертава изпълнителното деяние и се индивидуализира административното обвинение. В случая такава конкретизация липсва. В наказателното постановление не е посочено дали скоростта не е била съобразена с ограничена видимост на кръстовището, с релеф на пътя, със състоянието на настилката, с наличие на друг участник в движението, с особености на самото кръстовище, с интензивност на движението или с други конкретни фактори. Посочени са почти всички възможни елементи от хипотезата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, без да е индивидуализиран нито един от тях.

На следващо място, в наказателното постановление липсва и ясно описание на „предвидимото препятствие“ или на „създадената опасност за движението“, пред която водачът е следвало да спре. Не е посочено дали такова препятствие е бил товарният автомобил, движещ се по [улица], не е посочено дали опасността е възникнала от навлизането му в кръстовището, нито кога и по какъв начин според наказващия орган същата е станала предвидима за мотоциклетиста. Това е от съществено значение, тъй като при твърдяно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП именно връзката между конкретната пътна обстановка, възникналата опасност и избраната скорост обуславя съставомерността на деянието както от обективна, така и от субективна страна.

Отделно от това, по делото се съдържат данни, че на водача на товарния автомобил също е бил съставен акт, като самият актосъставител е посочил, че този водач не е спрял на пътен знак Б2 „Стоп“ и с поведението си е създал опасност за движението. При това положение е било безусловно необходимо наказващият орган ясно да формулира с какво не се е съобразил мотоциклетистът и по какъв начин избраната от него скорост е била несъобразена с конкретната обстановка.

Следва да се отбележи още, че даденото в наказателното постановление словесно описание на деянието сочи преди всичко на загуба на контрол над управляваното превозно средство. Подобно описание обаче е относимо по-скоро към хипотезата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, според която водачите са длъжни непрекъснато да контролират превозните средства, които управляват, отколкото към тази по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Несъответствието между словесното описание и възприетата правна квалификация задълбочава неяснотата на нарушението и допълнително накърнява правото на защита на наказаното лице.

Допуснатите пороци са съществени, тъй като засягат задължителни реквизити на АУАН и на наказателното постановление и не могат да бъдат санирани в съдебната фаза. Непосочването на конкретните фактори, свързани с деянието, е довело до неиндивидуализираност на нарушението и до невъзможност да бъде извършена надлежна преценка дали са налице обективните и субективните признаци на състава по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Това само по себе си е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да се обсъжда спорът по същество.