Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 472 от 07.02.2018, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 9082/2017
Вид
Определение № 472
Подписан
07.02.2018
В сила
27.04.2018
Състав
МАРИАНА КОСТАДИНОВА ТОДОРОВА ДОСЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 128 · Кодекс на труда
  • чл. 224 · Кодекс на труда
  • чл. 224 ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 242 · Кодекс на труда
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

Година 2018 Град ПЛЕВЕН

РАЙОНЕН СЪД десети граждански състав

На седми февруари две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

Секретар Марина Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ТОДОРОВА гр.д. № 9082 по описа за 2017 година.

На първо четене в 10:14 часа се явиха:

ИЩЕЦ С.Е.С. – редовно призован не се явява. За него АДВ. В.П. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИК П.Е.А. – редовно призовани се представлява от АДВ. С. И.с пълномощно от днес, преупълномощен от АДВ. Ц.П. с пълномощно по делото.

ВЕЩО ЛИЦЕ Т.Ц.И. – редовно призована се явява лично.

ПО

ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. В.П.:

Да се даде ход на делото.

АДВ. С. И.:

Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. В.П.: Г-жо съдия, аз ще имам искане по чл. 232 ГПК. От името на доверителят ми оттеглям исковата молба с оправно чл. 128 вр. чл. 242 чл. 224 ал. 1 КТ и чл. 86 от ЗЗД. Оттеглям изцяло ИМ, като оспорвам предявения насрещен иск от страна на ответника.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ

Т.Ц.И. – 43 г., не осъждана, без родство.

Съдът напомня на вещото лице отговорността, която носи по чл. 291 от НК и същото обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.

ВЛ И.: Поддържам представените заключения. Отговорила съм на поставените задачи. Съобразила съм всички представени РКО, както и разписки за плащане в системата Изипей и съм установите, че в счетоводството на ответника не се води задължение, като неплатено трудово възнаграждение към ищеца, и обезщетение по чл. 224 КТ в т.ч.

Съдът дава възможност за въпроси.

АДВ. В.П.:

Обезщетението по чл. 224 в първата графа, която сте посочила, в кой месец е отразено?

ВЛ И.: След прекратяването месец 11.2017 година. Така и в практиката, след прекратяване на трудовото правоотношение, месеца следващ прекратяването се начисляват дължимите обезщетения. В таблицата месец 11.2007 година 545,45 е брутната сума на това обезщетение. Има удържана сума за запор и данък, като чистата сума 367,90, но тя влиза в общия сбор на чистата сума за получаване в първа експертиза.

Аз съм работила с тази чиста сума, като съпоставям платените по чл. 224.

АДВ. В.П.:

Направила ли ви е впечатление, че реално на него са му изплатени, чрез касови ордер и по Изипей, суми за трудово възнаграждение в повече отколкото е по трудов договор.

ВЛ И.: Да, разбира се. Видно, че са изплащани по-големи суми. Аз съм се постарала да записа на всеки един документ какво основание е вписано в същия. Както съм посочила и в експертизата нямаме индивидуализация за кой месец и кой период. Само аванс, заплата и така. А за преводите в Изипей пък никакво основание няма.

АДВ. В.П.:

В т.4. на заключението, вие сте посочила удръжка, които са направени във връзка със задължение към съдебен изпълнител. Посочено е, че удръжки са начислени в размер на 1501, а сте отразили, че е преведено по-малко. Да разбирам ли, че е преведено по-малко на съдебния изпълнител?

ВЛ И.: Да, по-малко е преведено на ЧСИ Станчева. Сумата е 1040,93 лева.

АДВ. В.П.:

Реално са удържани от лицето?

ВЛ И.: Реално по ведомост са удържани 1501 лева т.е. се получава една разлика между реална и удържаната сума по запор от 1501 лева и това което е получило ЧСИ.

АДВ. В.П.:

Нямам повече въпроси.

АДВ. С. И.:

Нямам въпроси. Моля да приемете експертизата.

Съдът намира, че следва да приеме заключението на изслушаната СИЕ в нейното основно и допълнително такова на вл И.. На същото следва да се изплати възнаграждение от внесения депозит и се издаде ордер, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА заключението /основно и допълнително/ на вл И.. На същото да се изплати възнаграждение в размер на 220 лева от внесения депозит и се издаде ордер, като 100 лева от тях са от внесения депозит и 120 от бюджета.

ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

АДВ. С. И.:

Допустимо е оттеглянето по ГПК. Моля да ни присъдите разноски, за което представям списък по чл. 78 ал. 5 ГПК.

АДВ. В.П.:

Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Аз също представям списък за разноски. Относно възражението за прихващане, като моля да ни бъдат присъдени тези разноски.

АДВ. С. И.:

Считам, че разноски не се дължат по възражението за прихващане, тъй като това не е искова молба, не е предявен иск. Също така то не беше разгледано по желание на ищеца.

Съдът намира с оглед направеното оттегляне на всички предявени искови претенции с ИМ по гр. д. № 9082/2017 по описа на ПлРС, че следва производството по делото следва да бъде прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. № 9082/2017 по описа на ПлРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от днес пред ПлОС.

По направените искания за разноски съдът ще се произнесе в закрито съдебно заседание, за да може да бъде съобразено направените възражения за прекомерност.

Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:24 часа.