Решение № 3346 от 26.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3346 гр. София, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КЛАУДИЯ Р. МИТОВА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело № 20211110125025 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В.П. С. - Р., ЕГН:**********, с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] и със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за осъждане на [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], Бизнес център [ ], ет.2, да заплати сумата 4 099,79 лева, представляваща принудително събрани суми по изп.дело № [номер] по описа на ЧСИ Н. М., като получени на отпаднало правно основание и по чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата от 456,49 лева, с която ответникът се е обогатил, спестявайки си разноски по същото изпълнително дело.

Претендира законна лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба (05.05.2021 г.) до окончателното плащане.

Ищецът поддържа, че изп.дело № [номер] по описа на ЧСИ Н. М. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 23.04.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 58581/2011 г. по описа на СРС, 59-ти състав в полза на [фирма] срещу нея за сумата от 1 577,01 лева главница, 282,66 лева възнаградителна лихва, 480,19 лева обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за забава за периода 13.03.2009 г. – 19.12.2011 г. и 146,80 разноски по делото. С молба от 27.07.2015 г. [фирма] е поискало конституиране като взискател по изпълнителното дело, представяйки договор за цесия. Твърди за вземанията да е приложим петгодишен давностен срок, погасяващ правото на принудително изпълнение, който е 1 прекъснат с молбата за образуване на изпълнително дело, но в периода 27.11.2012 г. – 27.11.2014 г. не са извършвани изпълнителни действия и на 27.11.2014 г. изпълнителното дело е прекратен на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. От датата на последното предприето валидно изпълнително действие от 27.11.2012 г. (изпратени запорни съобщения до банки) е започнал да тече погасителния давностен срок, който е изтекъл на 27.11.2017 г. Въпреки това през 2019 г. по прекратеното изпълнително дело е наложен запор върху вземания от трудово правоотношение, вследствие на което изпълнителното дело е постъпила сумата от 5 142,28 лева, от която 4 099,79 лева са преведени в полза на взискателя и 456,49 лева са задържани от съдебния изпълнител за такси и разноски. Твърди със сумата от 4 099,79 лева да се е обогатил на отпаднало основание, доколкото е събрана по прекратено изпълнително дело и след изтичане на давностния срок, погасяващ правото на принудително изпълнение, поради което подлежи на връщане. На връщане твърди да подлежи и сумата от 456,49 лева, с която дружеството се е обогатило, спестявайки си нейното заплащане под формата на такси и разноски по изпълнението, които е дължал, доколкото правото на принудително изпълнение на вземането по изпълнителния лист е било погасено по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответника е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер по подробно изложени съображения. Твърди след образуване на изпълнителното дело давност да не е текла до 26.06.2015 г. След тази дата твърди да са искани и извършвани изпълнителни действия, довели до прекъсване теченето на давностния срок, такъв не бил изтекъл към датата на удържане на сумите и същите не подлежали на връщане. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представя документи, претендира разноски, прави доказателствени искания.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема следното от фактическа страна:

Страните не спорят и по делото се установява от приетите писмени доказателства, че по ч.гр.д. № 58581/2011 г. по описа на СРС, 59-ти състав в полза на [фирма] срещу В.П. С. Р. на 23.04.2012 г. за сумата от 1 577,01 лева главница, 282,66 лева възнаградителна лихва, 480,19 лева обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за забава за периода 13.03.2009 г. – 19.12.2011 г. и 146,80 разноски по делото е издаден изпълнителен лист.

С оглед твърденията на страните с приетия без възражения доклад по делото на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело № [номер] по описа на ЧСИ Н. М.. Молбата за образуване на изпълнителното дело е депозирана на 19.05.2012 г. и с нея е възложено на съдебния изпълнител на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ определяне на изпълнителните способи за събиране на вземането. Същия ден съдебният изпълнител е разпоредил образуване на изпълнително дело и е насрочил опис на движими вещи на длъжника.

2

С разпореждане от 27.11.2012 г. е наложен запор върху вземания на С. – Р. по банкови сметки, разкрити при лицензирани в страната търговски банки.

С разпореждане от 20.06.2013 г. е насрочен нови опис на движими вещи, а на 15.07.2013 г. на длъжника е връчена призовка за принудително изпълнение. На 30.07.2013 г. ищецът в настоящото изразила становище, че ще прави погашения незабавно след започване на работа, желае да погаси задълженията си по кредита, но се намира във „фактически фалит“.

С разпореждане от 03.12.2014 г. е насрочен нови опис на движими вещи, а на 18.12.2014 г. на длъжника е връчена призовка за принудително изпълнение. На 26.01.2015 г. ищецът в настоящото изразила становище, че ще прави погашения незабавно след започване на работа.

С молба от 27.07.2015 г. [фирма] е поискало конституиране като взискател по изпълнителното дело и е възложило по реда на чл.18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да определи на изпълнителния способ за събиране на вземането. Дружеството се легитимирало като кредитор на вземанията по изпълнителния лист с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г. с продавач [фирма], издало потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД.

Видно от приложение № 1 към договора със същия е прехвърлено вземането срещу ищеца в настоящото, произтичащ от договор за кредит № [номер], възложени за събиране на ЧСИ М. по изп.д. № [номер] /л.81 от изпълнителното дело/.Видно от представеното пълномощно цедентът упълномощил цесионера от името на първия да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне /л.84 от изпълнителното дело/. Установява се, че уведомление до длъжника е изпратено от [фирма], но е върнато с отбелязване, че адресата отсъства до месец септември. С постановление от 28.09.2015г. дружеството е конституирано като взискател.

С молба от 25.11.2015 г. взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи.

Нова молба за предприемане на изпълнителни действия е депозирана на 22.02.2016 г., на 21.07.2017 г., на 01.08.2017 г. , на 29.09.2017 г., на 09.08.2018 г., Запорно съобщение за налагане на запор върху вземания по банкови сметки и вземания от трудово възнаграждение е изпратено на 20.04.2018 г.

На 14.08.2018 г. и на 02.04.2019 г. е насрочен опис на движими вещи.

На 22.11.2019 г. е разпоредено налагане на запор върху вземания от трудово правоотношение и върху вземания по банкови сметки на длъжника и са изпратени запорни съобщения.

Установява се от отбелязване на гърба на изпълнителния лист и справка изх.№ 027816/05.04.2021 г., че въз основа на наложения запор върху вземания от трудово възнаграждение, получавано от [фирма] по изпълнителното дело в периода 09.03.2020 г. – 08.01.2021 г. е постъпила сумата от общо 5 142,28 лева, от която 4 0999,79 лева са преведени 3 в полза на взискателя [фирма] и 456,49 лева са послужили за погасяване на такси по т.3, т.5, т.26 и т.31 от ТТРЗЧСИ.

С разпореждане от 08.01.2021 г. изпълнителното производство е приключено поради пълно погасяване на задължението към взискателя.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение – чл. 116, б. “в“ ЗЗД, а от прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност.

Не е спорно и се установява в производството въз основа на Приложение № 1 към договор за договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г. и отбелязване в издадения изпълнителен лист, че вземанията по последния са за главница по договор за кредит № [номер], за възнаградителна лихва, обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг и разноски по заповедното производство. Поради това за вземането за главница и разноски се погасява с изтичане на общия петгодишен давностен срок съгласно чл. 110 ГПК, а за лихвата /включително възнаградителната лихва по договор за кредит т.1 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС/ и обезщетението за забава приложение намира краткия тригодишен давностен срок по чл.111, б. „в“ ЗЗД. По отношението на вземането за съдебни разноски се урежда в процесуалния закон и не е допълнително вземане, което произтича от главното по смисъла на чл.119 ЗЗД. Теорията и съдебната практика са изяснили кои са произтичащите от главното вземане допълнителни вземания по чл.119 ЗЗД – за лихва, за неустойка, задатък и обезпечителните права: залог, ипотека и поръчителство.Задължението за разноски не попада и в изключенията по чл.111 ЗЗД, за които е предвидена кратка давност. Поради изложеното то се погасява с изтичане на петгодишна давност, съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД /Определение № 538 от 17.06.2016 г. по гр.д. № 2367/2016 г. III ГО на ВКС/

В настоящия случай вземанията на ответника са установени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК (видноот отбелязване в изпълнителния лист), срещу която няма данни да е подадено възражение по чл. 414 ГПК, съответно да е проведено исково производство по чл. 422 ГПК. Отсъствието на норма в процесуалния закон, която да приравнява влязлата в сила заповед за изпълнение на влязло в сила съдебно решение или препраща към уредбата на съдебните решения и конкретно придадената им с процесуалния закон сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 296 – чл. 299 ГПК норма, както и обстоятелството, че разпоредбите на закона касаещи силата на пресъдено нещо на съдебните решения са императивни и не могат да бъдат прилагани по аналогия или при условията на разширително тълкуване, в това число на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД /мотивите в ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т. 14, ОСГТК/. Следва да се посочи, че в заповедните производства се стига до издаване на изпълнителен лист без да се провежда 4 исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора, при липса на подадено възражение в срок заповедта влиза в сила, но няма установително действие за съществуване на вземането, тъй като се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо и правните последици на акта на съда не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес. Следва да се отбележи, че в случаите на чл.424 ГПК длъжникът може да оспори самото вземане, а когато е бил лишен от възможност да го оспори в срока по чл.414, ал.2 ГПК разполага със защита по реда на чл.423 ГПК. Изложеното налага извод, че в случая е приложим тригодишен давностен срок за лихвата, а срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането.

По делото не са ангажирани доказателства за падежа на задължението на кредитополучателя за връщане на кредита, но доколкото банката се е снабдил с изпълнителен лист на основание чл.416 ГПК въз основа на разпореждане от 23.04.2012 г. настоящият състав приема, че към датата на постановяване на разпореждането, респ. на издаване на изпълнителния лист вземането е било изискуемо. Съгласно мотивите на ТР№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС започването на производство, в което длъжникът не участва (каквото действие е подаването на заявление по чл. 410 ГПК), не може да прекъсне давността, а разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД е изключителна и не може да бъде тълкувана посредством аналогия на правото. Поради това подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, която е започнала да тече за съответното вземане съобразно общите правила, нито с влизането в сила на заповедта за изпълнение, респ. с издаването на изпълнителния лист.