Решение № 24 от 29.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9/2024
- Вид
- Решение № 24
- Подписан
- 29.01.2024
- В сила
- 29.01.2024
- Състав
- ГАЛЯ МАРИНОВА, Ирена Колева, МАЯ ПЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 434, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, точка 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 493, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 493, точка 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 494, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 495 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, точка 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, точка 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 137 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 78, ал. 1, точка 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 79, ал. 3 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 24 гр. Велико Търново, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
Ирена Колева като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500009 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал. 2, във връзка с 274, ал. 1, точка 2 и чл.
278 от ГПК.
С Решение № 331/5.10.2023 година по в. гр. д. № 566/2022 година на Окръжен съд Русе е оставена без уважение жалба на Г. Д. Г., представляван от адвокат С. Н., срещу Разпределение № 11266/29.08.2022 година, предявено на 5.09.2022 година, по изпълнително дело № 20198330400721 на частен съдебен изпълнител В. М., с рег. № 833 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие – Окръжен съд Русе, като неоснователна.
В законния срок е постъпила жалба от адвокат С. Н. – пълномощник на Г. Д. Г., против Решение № 331/5.10.2023 година по в. гр. д. № 566/2022 година на Окръжен съд Русе. В жалбата се излага, че заключението на вещото лице от 23.01.2023 година не е актуално предвид влязлото в сила Разпределение № 10967/19.08.2022 година по изпълнително дело № 20198330400721 на частен съдебен изпълнител В. М.. Не са ясни мотивите на съда, с които е прието, че „ЧСИ следва да съобрази всички постъпили суми по изп. дело“. Сочи се, че неправилно е определен размера на вземането на „Юробанк България“ АД – 125 405.22 лева, а в предходното разпределение е визиран дълг от 110 569.76 лева. При разпределение на сумите между взискателите и частния съдебен изпълнител В. М. не е спазен реда по чл. 136 и чл. 137 от Закона за задълженията и 1 договорите – сумите 7 882.30 лева + 1 061.20 лева са разпределени за такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители на частен съдебен изпълнител В. М.. Сумата 1 061.20 лева с данък върху добавената стойност не следва да се разпределя на частния съдебен изпълнител – не представлява разноски, сторени от взискател, ползващи се с привилегията по чл. 136, ал. 1, точка 1 от Закона за задълженията и договорите. Касае се за частно вземане, което не е сред вземанията по чл. 136, ал. 1, точка 1 от Закона за задълженията и договорите. Цитира се съдебна практика. Сумата 7 882.30 лева е за пропорционални такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители на основание чл. 78, ал. 1, точка 1 от Закона за частните съдебни изпълнители за извършени изпълнителни действия. За определените такси не е връчена сметка, поради което длъжникът е лишен от право на съдебна защита по реда на чл. 435, ал.
2, точка 7 от ГПК, не са му известни основанията за начисляване на таксите, за какви изпълнителни действия се отнасят. Сумата 7 882.30 лева не е заплатена от взискателя, съставлява частно вземане на съдебния изпълнител като възнаграждение за положения труд и съобразно чл. 79, ал. 2 от ГПК се дължи от длъжника, но не се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, точка 1 от Закона за задълженията и договорите. Това вземане подлежи на събиране по реда на чл. 79, ал. 3 от Закона за частните съдебни изпълнители. Спорят се размерите на дължимите такси (погрешно са изчислени задълженията към „АПС Бета България“ ООД, община Несебър) и на вземането на „Юробанк България“ АД към 19.08.2022 година (не са отчетени заплатените суми в банката, действителния размер на дълга към 19.08.2022 година).
Направено е искане да се отмени Решение № 331/5.10.2023 година по в. гр. д. № 566/2022 година на Окръжен съд Русе и делото да се върне на частен съдебен изпълнител В.
М. за извършване на ново разпределение при съобразяване на дадените от съда задължителни указания.
Депозиран е отговор на жалбата от адвокат Г. И. – пълномощник на „Юробанк България“ АД, с който я оспорва.
Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на представителя на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.
Производството по изпълнително дело № 20198330400721 на частен съдебен изпълнител В. М., с район на действие – Окръжен съд Русе, е образувано по молба на „Юробанк България“ АД и изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 3093/2019 година на Районен съд Русе, от който е видно, че „Ланд Електроник“ ЕООД и Г. Д. Г. са осъдени да заплатят солидарно суми на „Юробанк България“ АД.
2
С Протокол № 11266/29.08.2022 година по изпълнителното дело е разпределена сумата 60 710 лева, получена при публичната продан на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Частният съдебен изпълнител е посочил участниците в разпределението и размера на техните вземания. Сумата е разпределена по следния начин:
Вземания за разноски за принудителното изпълнение по чл. 136, ал. 1, точка 1 от Закона за задълженията и договорите: в полза на частния съдебен изпълнител – 1 241.80 лева; в полза на „Юробанк България“ АД – 192 лева;
Вземания за дължими данъци върху имуществото по чл. 136, ал. 1, точка 2 от Закона за задълженията и договорите: дължим данък върху недвижимите имоти в полза на община Русе – 233.17 лева (върху събраната сума се дължи такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители в размер на 27.98 лева с включен данък върху добавената стойност);
Вземания, обезпечени с ипотека по чл. 136, ал. 1, точка 3 от Закона за задълженията и договорите: вземане на „Юробанк България“ АД – 59 015.05 лева (върху събраната сума се дължи такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители в размер на 4 296.72 лева с включен данък върху добавената стойност).
Общо дължимите суми на частния разпределението са в размер на 5 566.50 лева. съдебен изпълнител съобразно
Съгласно чл. 460 от ГПК при условие, че събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение.
В чл. 435, ал. 2, точка 7 от ГПК в редакцията след изменението, обн., ДВ, бр.
86/2017 година, е посочено, че длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Съобразно точка 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 година на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 3/2015 година, ОСГТК на обжалване по реда на чл.
435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Използваният в чл. 435, ал. 2 от ГПК израз „постановление за разноски“ следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Съобразно чл. 434, ал. 2 от ГПК за всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, с който се произнася и за разноските във връзка със съответния изпълнителен способ. В случая в протокола за разпределение съдебният изпълнител е посочил дължимите такси във връзка с публичната продан на имота, от чиято продажба е постъпила сумата, предмет на разпределението.
3
Последното е обжалвано от Г. Д. Г.. С оглед на изложеното оплакването, че длъжникът е лишен от защита във връзка с дължимите такси на частния съдебен изпълнител е несъстоятелно.
При проверка на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/22.11.2022 година по тълкувателно дело № 2/2021 година, ОСГТК на Върховния касационен съд на Република България).
В обжалваното разпределение е включен присъединеният по право взискател община Русе за дължимите данъци върху недвижимия имот.
В жалбата се изтъкват доводи за неправилно определяне и недължимост на такси в размер на 1 052.20 лева и 7 882.30 лева по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. В разпределението, предмет на настоящото производство, не са визирани такси, респективно разноски в посочените размери. Такива са определени с Протокол за разпределение № 10967/19.08.2022 година, предмет на обжалване по в. гр. д. № 528/2022 година по описа на Окръжен съд Русе. По жалбата против Протокол за разпределение № 10967/19.08.2022 година е постановено Решение № 439/19.12.2022 година по в. гр. д. № 528/2022 година на Окръжен съд Русе, потвърдено с Решение № 104/12.06.2023 година по в. гр. д. № 199/2023 година на Апелативен съд Велико Търново, с които съдът се е произнесъл по оплакванията за дължимостта на сумите 1 052.20 лева и 7 882.30 лева. С разпределението, предмет на настоящото производство, не са определяни такси или разноски в размер на 1 052.20 лева и 7 882.30 лева.
Неоснователно е оплакването, че вземанията на частния съдебен изпълнител за такси не се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, точка 1 от Закона за задълженията и договорите. Вземанията на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, точка 1 от Закона за задълженията и договорите, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/22.11.2022 година по тълкувателно дело № 2/2021 година, ОСГТК на Върховния касационен съд на Република България). В чл. 136 от Закона за задълженията и договорите е регламентирано право на предпочтително удовлетворение на вземанията, а не на кредиторите. Пропорционалната такса по точка 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители не се дължи авансово, а се събира от длъжника като процент от събраната в изпълнителното производство по съответния изпълнителен способ сума. Пропорционалната такса също се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, точка 1 от Закона за задълженията и договорите – от значение е не вида на таксата, а дали същата е необходима за осъществяване на изпълнителния способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума, 4 ползваща всички взискатели, участващи в разпределението. В жалбата не са изложени оплаквания, че таксата, дължима на частния съдебен изпълнител, по Протокол за разпределение № 11266/29.08.2022 година, в размер на 1 241.80 лева (тази сума не е визирана в жалбата) не е необходима за осъществяване на изпълнителния способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. Останалите такси по Протокола за разпределение № 11266/29.08.2022 година (27.98 лева + 4 296.72 лева) са такива по точка 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители и са правилно изчислени върху събраните суми. Вземания на „АПС Бета България“ ООД и община Несебър не се удовлетворяват с разпределението по Протокол № 11266/29.08.2022 година, не са начислявани такси за събрани суми в тяхна полза по точка 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, поради което са без значение размерите на задълженията спрямо тези субекти.
Съобразно Протокол за разпределение № 10967/19.08.2022 година и Протокол за разпределение № 11266/29.08.2022 година задължението към „Юробанк България“ АД възлиза на 125 405.22 лева. Пред първостепенния съд са изслушани заключения, изготвени от експерта Р. М. Д., които съдът приема за законосъобразни и обосновани. От заключенията е видно, че сумите, постъпили по изпълнителното дело, са: 14 950 лева, разпределени на 2.12.2020 година; 60 710 лева, предмет на обжалваното разпределение. В констативно-съобразителната част на заключението, изготвено на 23.01.2023 година, е посочено, че плащанията, осъществени директно по сметка на „Юробанк България“ АД, са в размер на 5 000 лева, а тези, извършени вследствие на принудително изпълнение – 13 890.72 лева. Размерът на вземането на „Юробанк България“ АД към 5.09.2022 година (датата на предявяване на процесното разпределение) при отчитане на всички плащания е общо в размер на 119 289.13 лева (89 853.48 лева – главница; 528 лева – присъдени разноски;
Разпечатката съдържа 38 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c863d00d-d596-4087-969d-89cfdae9f226