Решение № 1203 от 21.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1203 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично засеД.е на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110112298 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени два конститутивни иска, с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т. 1 КТ.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. З.

Т., ЕГН **********, срещу „ХЕПИНЕС“ ЕООД, ЕИК 103279218, с която се иска от съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразни Заповеди без номера, от *** и *** г. на управителя на „Хепинес“ ЕООД, с които на ищеца са наложени дисциплинарни наказания „Забележка“ за извършени от него на *** г. и *** г. нарушения на трудовата дисциплина. Претендира разноски.

В исковата молба ищецът навежда твърдения, че от *** г. се намира в трудово правоотношение / ТПО/ с ответника, като заема длъжността „***“ с място на работа „***“ и код по НКПД 5243-0003. Поддържа, че след инициирани от него проверки от ИА „Главна инспекция по труда“ за спазване на трудовото законодателство при ответника, последния драстично намалил поръчките, които възлагал на ищеца, като същите били в пъти по-малко отколкото на останалите разносвачи. Последното се отразявало негативно на размера на получаваната от ищеца заплата, тъй като от реализираните доставки зависело допълнителното трудово възнаграждение, което се начислявало ежемесечно, въз основа на броя на възложените му и изпълнени доставки.Отделно от горното, работодателя инициирал и няколко дисциплинарни производства срещу ищеца, като му вменил извършени нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа на конкретни дати и за конкретни смени/часове.

Ищецът счита, издадените две заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ от *** и *** г. за незаконосъобразни, поради неспазване на процедурата по налагане на наказанията - издадени били от лице, не притежаващо дисциплинарна власт, поисканите от работника обяснения по см. на чл.193, ал.1 от КТ били за нарушения на 1 трудовата дисциплина, които не били посочени ясно и конкретно и не ставало ясно какви точно нарушения се вменява, че е извършил ищеца. На следващо място, издадените две заповеди не били в достатъчна степен мотивирани, по см. на чл.195 от КТ, като нарушенията не били описани с всички обективни признаци - не съдържали описание на фактите, при които са извършени твърдените нарушения, нито времето и начина на извършване, вида на наказанието и правното основание, в какво се изразява санкционираното поведение на работника, кога, къде и как е извършено нарушението, за което е наложено наказанието, какво е отношението на работника към вменените му нарушения, както и не била извършена преценка за съответствие между тежестта на нарушението и наложеното по вид наказание.

На следващо място, ищеца оспорва законосъобразността на наложените му дисциплинарни наказания и по същество, като счита, че не е извършил нарушенията, които работодателят твърди, като посочва аргументите си за това.

Ищецът е представил писмени доказателства и е посочи допълнителни доказателствени искания, в т.ч. събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели при режим на довеждане за установяване на релевантните факти - отношението на работодателя към работника - ищец; продължителност на работния ден, на работната смяна, начина на делегиране на задачи/поръчки, изпълнение на задачите и тяхното отчитане, в т.ч. време и отчитане на престирания труд в полза на работодателя в дните *** и *** г., когато се твърди да са извършени нарушенията, за които са наложени оспорените наказания, които са допуснати и приети от съда.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ХЕПИНЕС“ ЕООД с Е ИК 103279218, е подал писмен отговор. Оспорва исковете като неоснователни. Възразява срещу въведените от ищеца в ИМ твърдения за незаконност на наложените две дисциплинарни наказания „забележка“. Счита, че същите са издадени от работодателя, в лицето на управителя на ответното дружество, в рамките на работодателската му власт, при спазване на изискуемите от КТ предпоставки – заповедите за налагане на дисциплинарните наказания били в достатъчна степен мотивирани, след поискани от работодателя, съответно дадени от работника, обяснения, при установяване на фактите и обстоятелствата около извършените нарушения и спазване на срокове по чл.194 от КТ за налагане на наказанието от откриване на нарушението. При налагане на наказанията, Работодателя е извършил преценка между тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя и отношението му към извършеното. В заключение ответника намира заповедите, с които са наложени оспорените дисциплинарни наказания на ищеца за законосъобразни и моли да бъдат потвърдени от съда. Представя писмени доказателства в подкрепа на изложените от него възражения и аргументи, които са допуснати и приети по делото. По искане на ответника съдът е допуснал и са събрани в хода на съдебното дирене също свидетелски показания, чрез разпит на един свидетел, във връзка с установяване на обстоятелствата около извършването на твърдените нарушения на трудовата дисциплина, поисканите обяснения от страна на ищеца за тях и законосъобразното осъществяване на проведената срещу ищеца дисциплинарна процедура, при която са му наложени и наказанията, чиято отмяна се иска в производството.

Съдът, като се запозна със становищата на страните, както и във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, при съвкупната преценка на събраните в производството доказателства, съобразно чл. 235 от ГПК намира за установено следното:

Страните по делото не спорят, а се установява и от приетите доказателства, че от *** г. и до настоящия момент, ищеца е служител на ответното дружество, по силата на сключен трудов договор, по който заема длъжността „***“, с място на работа „***“ и основно трудово възнаграждение от 720 лв.

Няма спор, че в периода от началото на 2024 г. и до настоящия момент, ищецът Д. Т., 2 изпълнява своите трудови функции пеш и посредством личен мобилен телефон, като не са му предоставени от работодателя служебни телефон и автомобил за разнос.

По делото не се спори още, че на мобилните телефони на работниците по доставките се инсталира приложение „***“, в което всеки доставчик има собствен профил, в който се отразява информация относно назначението му към определена зона за доставка, постигнатите от него резултати за всяка дневна смяна и за месеца, за брой възложени/изпълнени поръчки за доставка, за времето на логване и изход от системата, в т.ч. за изминати километри, отзиви от клиенти и др.

Ищецът твърди, макар от доказателствата по делото да не се установява, че работодателят прилага и е прилагал дискриминационни мерки спрямо него, основани на признаците „убеждения“ и „семейно положение“, които довели до драстично намаляване обема на възлаганите му за доставка поръчки. Тук следва да се отбележи обаче, че в нито един вътрешно нормативен акт, в т.ч. приложените по делото Правилник за вътрешния ред и длъжностни характеристики, не се съдържат задължения за работодателя да предоставя на служителите си служебни телефони и автомобили. Напротив, заложени са задължения за работниците, в случай, че им бъдат предоставени такива, същите да полагат грижи за тяхното опазване от повреди. Самият ищец признава, че от постъпването си на работа при ответника до настоящия момент ползва и работи с предоставено му от *** мобилно устройство /телефон, както и че до уволнението на *** /бивш вече служител на ответника/ е ползвал за разнос негов автомобил. След напускането на *** – св. Зл. Т., последния преустановил безвъзмездното ползване от страна на ответника на собствения му автомобил, което довело до ситуация ищеца да продължи да доставя или пеш, или да поиска да му се предостави служебен автомобил. Дали работодателят е имал или не свободно МПС, което да предостави на ищеца е изцяло в неговата дискреция и оперативна самостоятелност, като съдът не може да извършва преценка на решенията на работодателя в тази насока, за тяхната целесъобразност и законосъобразност. Както бе отбелязано по-горе, за работодателя не се съдържа изискване да осигурява на всички доставчици служебни автомобили, както и телефони. Напротив, от събраните по делото свидетелски показания, се установява, че всички служители, заемащи длъжност като на ищеца, работят с личните си телефони, на които доброволно изтеглят приложението „***“, за да могат да осъществяват дейността си.

Редно е да се спомене още, че ищеца повече от година е работил с личен мобилен телефон и автомобил /предоставени му от ***/ и тогава не е намирал това нито за дискриминационно, нито за възпрепятстващо го да изпълнява работата, за която е нает.

След като ищеца не е получил служебен автомобил, а *** – св. Зл. Т. си е взел обратно предоставения му такъв, ищеца лично е избрал и уведомил за това си решение работодателя, да продължи да работи, само че пеша. Последното пък мотивирало ответника, да възлага на ищеца единствено доставки, които са в непосредствена близост до зоната, на която е разпределен за съответната седмица. Последното се налагало поради утвърдените в „Хепи“ стандарти за времето на доставка и качеството на доставяната храна. Свидетелят И. К. съобщава на съда, че и до настоящия момент, Д. Т. продължава да работи при тях, като е единствения доставчик, който доставя храна пеша. Последното е и обективната причина за намалелия брой възлагани му доставки, тъй като следвало да се съобразява разстоянието, на което следва да ги достави.

Самият ищец в исковата си молба, писмените обяснения до работодателя /на л.15,16/и в депозираните становища във връзка с ОИМ, признава, че в периода, за който са му наложени наказанията, е имал проблеми с батерията на телефона си, което водело да чести изключвания и невъзможност за логване в приложението „***“ през продължителни периоди от време. Дори за датата *** г., когато е бил назначен в зона за доставки „***“, включваща обслужващи ресторанти на *** и ***, ищецът твърди, че към 17,03 ч. получил поръчка за доставка от ресторант „Бурата“ и тръгнал пеша натам като пристигнал в 17,30 ч.

3

След този час поради неизправност на телефона си, същия преустановил ползването на приложението „***“, което продължило до края на смяната му в 20,00 ч., но той бил останал да чака в зоната на ресторант „Бурата“, докато приключи смяната му. Тоест, дори самия ищец признава, че за периода от 17,30 ч. до 20,00 ч. същия не е бил на разположение на работодателя си за доставки, тъй като е бил „невидим“ за него, с оглед невъзможността си да се логне в приложението „***“. Твърдението му, потвърдено от св. Т. /негов *** и бивш служител на ответника, който е уволнен/, че се е намирал в зоната за изчакване на ресторант „Бурата“ не се подкрепя от други доказателства по делото, още повече, че организацията на работа в ответното предприятие е такава, че присъствието на работника на работното му място, където е разпределен, се отчита единствено през приложението „***“ и работодателят или служители на обслужващия ресторант, нямат задължение и ангажимент да „издирват“ доставчиците на храна извън ресторантите, за да им възложат поръчка.

Напротив, работника по доставката следва да е логнат в приложението, да следи реда на поръчките и да се явява своевременно в обслужващия ресторант, от който му е подадена поръчка за разнос.

По делото са приети като доказателства оспорените заповеди за налагане на дисциплинарно наказание от *** и *** г., извадки от електронната система „***“ за датите *** 2024 г. и *** г., за нарушения в които дни са наложени наказанията на ищеца, искане за писмени обяснения изх. № 90/*** г. /на л.14/ и писмени обяснения на ищеца Д. Т., адресирани до управителя на „Хепинес“ ЕООД – И.И. /на л.15/ от които се установява противно на твърденията на ищеца че е нарушена разп. на чл.193 от КТ, че за вменените му нарушения на трудовата дисциплина на датите *** и *** г., са му били поискани писмени обяснения и той е депозирал такива на *** г. Видно от дадените обяснения, ищеца е бил наясно за какви нарушения му се искат обяснения, от коя дата са те и в какво се изразяват.