Решение № 19045 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19045 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110112947 по описа за 2022 година Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 1367,56 лв. – представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******, ведно със законната лихва от 26.04.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 206,26 лв., за периода от 15.09.2018 г. до 06.04.2021 г., сумата от 18,84 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г.

1 до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 26.04.2021 г., до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,26 лв., за периода от 01.05.2018 г. до 06.04.2021 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.06.2021г. издадена в производството по ч.гр.д. № 23558/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че ответникът потребител, с абонатен номер ******, на топлинна енергия за битови нужди, при което между него и ищеца били възникнали договорни правоотношения при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Потребителят не бил заплатил дължимата цена за продажба на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., дължимата цена за дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., върху които суми дължали и обезщетение за забава. Вземането било осчетоводено с извлечение от сметки и фактури.

Продажбата на топлинна енергия било извършвано съобразно приети от топлопреносното дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила след публикуването им в един централен и един местен ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово 2 разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с които оспорва предявените срещу него искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество, като излага съображения, че за имота, за който са начислени процесните суми, както и че няма ангажирани доказателства да е собственост на ответника. Твърди, че в имота не е доставяна топлоенергия в претендирания размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Позовава се на чл. 62 от ЗЗП като сочи, че не е поръчвал топлинна енергия, дори такава да е била доставена, поради което не дължи нейното заплащане.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът Б. Т. Л., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща 3 представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна 4 страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 23558/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и при дадени указания от съда за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.,т.2 от ГПК.

От приетото по делото удостоверение за наследници на СО, район Сердика се установява, че ответникът е законен наследник на Т.И. Л., който след смъртта на наследодателя си, по силата на универсално правоприемство наследява правата и задълженията по наследствената маса до размера на ½ идеална част от нея, така, както е заявено и вземането, до размера на ½ идеална част, съгласно издадената заповед за изпълнение. От приетия по делото Нотариален акт за собственост върху жилище по чл. 55 от ЗПИНМ № 96/27.05.1969г. се установява, че Е.К.Л. и И. Т. Л. са придобили процесния имот. От приетия по делото договор за доброволна делба от 11.04.1995г., се установява, че наследодателя на ответника е придобил в изключителен дял имот, находящ се в /АДРЕС/. От приетото по делото удостоверение от ГИС – София, се установява, че адрес в /АДРЕС/ е идентичен с настоящ адрес в /АДРЕС/.

От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от 14.11.2001г., се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата на /АДРЕС/, са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за целта са 5 упълномощени конкретни лица да подпишат договор с /ФИРМА/. Като необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти в СЕС, включително и техните правоприемници, какъвто е ответникът. От името на ЕС е сключен договор № 1657/19.11.2001г. с /ФИРМА/, като обстоятелството, че именно /ФИРМА/ извършва услугата „топлинно счетоводство“ се потвърждава и от изслушаната СТЕ.

Договора е сключен за срок от три години /чл. 2.5 от него/, с опция за удължаване на срока автоматично с една година, в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока на договора. По делото не са представени доказателства за отправено такова предизвестие.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е 6 необходимо изричното им приемане от потребителя.

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в град София според която „купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на горните разпоредби води до извода, че собственикът на 7 топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.

В конкретиката на случая, съдът приема, че ответника има качеството „потребител“ на топлинна енергия, доколкото е съсобственик на имота по силата на универсално правоприемство.

Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на останалия по делото доказателствен материал, установява, че третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение в имота след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода. По данни на ФДР експертизата е установила, че в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела, съответно топлоразпределители.

Установено е че поради липса на отчет на водомера за топла вода, разходът за топла вода се изчислява на два броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл. 69, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването. Вещото лице е посочило, че процесния имот има отопляем обем от 145 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в жилищната сграда от 16.10.1989г., като за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната 8 инсталация е изчислено по реда на чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № 16-334. Съгласно експертизата, общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство по смисъла на ЗИ, в рамките на процесния период.

Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършени плащания за дължимите за периода 01.05.2017г. до 30.04.2020г. суми. Вещото лице е установило, че дължимата главница за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г. след изравняване е в размер на 1367,57 лева, представляваща ½ част от общото задължение, като за периода от 31.03.2018г. до 30.04.2020г. на абоната са начислявани и такси за дялово разпределение в размер на 18,85 лева, сума представляваща ½ идеална част от общото задължение. Вещото лице е посочило, че мораторната лихва върху главницата от 1367,57 лева е в размер на 213,67 лева, за периода от 15.09.2018г. до 06.04.2021г., а върху главницата от 18,85 лева, в размер на 3,58 лева, за периода от 01.05.2018г. до 06.04.2021г.

Съдът приема, от заключението на вещото лице, което кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с така поставените задачи, че предмет на спора на практика са суми за сградна инсталация, отопление на имота.Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото 9 разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съдът намира, че от изслушаната СТЕ се установиха горепосочените обстоятелства, поради което намира, че сумите за сградна инсталация са правилно начислени. Съдът приема и че сумите за БГВ са правилно начислени, поради и което приема, че ищецът е доставял в имота топлинна енергия на претендираната стойност. Установи се по делото, че сумите за БГВ са начислявани служебно, поради неосигурен достъп. По делото са приети протоколи за неосигурен достъп /л.86-88 от досието по делото/, подписани от потребител. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от горепосочената наредба установявана задължение за всички потребители да осигуряват достъп на представители на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет на уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на потребителите, неосигурили достъп за 10 отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 – от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. По делото нито са релевирани твърдения, нито са ангажирани доказателства, че ответникът е осигурявал достъп до имота през процесния период, а доказателствената тежест е негова. По делото са приети Протоколи за неосигурен достъп, от които се установява, че в периода 2018г.-2019г. не е осигурен достъп до апартамента. Данните от индивидуалните топлоразпределители и показанията на водомера на топлата вода вещото лице получава от приетите по делото главни отчети. Последните съдържат данни за дяловите единици такива, каквито са отчетени от дружеството осъществяващо дяловото разпределение. В случая не е осигурен достъп. В тези протоколи е положен подпис, на който е даден вид да изхожда от потребител в СЕС. Те са частни свидетелстващи документи и са подписани от собственик на самостоятелни апартаменти в СЕС. При липса на доказателства за неавтентичността им, те обвързват съда с материална доказателства сила по отношение на установените в тях неизгодни за издателя им факти - чл. 180 от ГПК. Не се установяват данни за неавтентичност. Следва да се отбележи също така, че ответникът не твърди и не установява да е заявявал надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите до размера на притежаваната от него ½ идеална част, и следователно е обвързан от удостоверените в тях неизгодни 11 факти.