Решение № 30 от 26.03.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. С., 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка Н.а

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова в присъствието на прокурора Д. М. Д. като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600438 по описа за 2023 година Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 313 НПК, образувано по протест от районна прокуратура – К. срещу присъдата № 16 от 28.09.2022 г., постановена по Н.О.Х.Д. № 20/2018 г. по описа Районен съд – Е. П..

С атакуваната присъда подсъдимият В. С. В. е оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 216, ал. 5 пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Недоволен от присъдата е останал прокурорът, който в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК е подал протест, с който се иска отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият В. С. В. да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения и да му се наложи наказание към средния размер за всяко едно от извършените престъпления. В протеста и в допълнителното писмено изложение се излагат доводи за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НК, довели до грешни фактически изводи, а оттам - и до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се неправилност на извода на съда, че деянието по чл. 215, ал. 2, т. 1 НК не е съставомерно, поради липса на субективната страна на престъплението. Доколкото обаче при отмяна на предходна присъда, делото веднъж вече е било връщано на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, прокурорът счита, че в случая са налице предпоставките по чл. 335, ал. 3 НПК и делото 1 следва да бъде разгледано по същество от въззивния съд.

Не са постъпили писмени възражения срещу протеста от останалите страни.

Представителят на С. окръжна прокуратура поддържа протеста и допълнителното писмено изложение към него с посочените в тях доводи и моли присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият В. С. В. да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата с доводите, изложени в нея.

Подсъдимият В. С. В. поддържа доводите на своя защитник и моли присъдата на РС – Е. П. да бъде потвърдена.

С. окръжен съд, втори въззивен състав, след като се запозна с оплакванията в протеста, с доказателствата по делото и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт, установи следното:

Въззивната проверка на обжалвания съдебен акт налага извод за неговата правилност и законосъобразност, поради което съобразно правомощията на въззивната инстанция, лимитирани в разпоредбата на чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, следва да бъде потвърден.

След собствена оценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средстава, въззивният съд установява фактическа обстановка, която съвпада с установената и изложена от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната присъда. Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първоинстанционния съд, които са доказателствено обосновани и убедително аргументирани.

При правилно установени по делото фактически положения, първоинстанционният съд обосновано е приел, че подсъдимият не е осъществил от субективна страна състава на престъпление по чл. 215, ал. 2, т.

1 вр. ал. 1 от НК и не е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 216, ал. 5 пр. 1, поради което и в съответствие със закона го е признал за невинен и го е оправдал по повдигнатите му с обвинителния акт обвинения.

От фактическа страна се установява следното:

Свидетелят А. Й. Н. притежавал недвижим имот – къща с дворно място, находящ се в с. Д. М., С. област. Същият бил служител на ОД МВР С., а последното му посещение в имота било през месец април 2013 година.

Свидетелят Н. предоставил ключ от имота на дъщеря си В. Й., тъй като имал намерение собствеността върху имота да й бъде прехвърлена.

Към 08.07.2013 г. подсъдимият В. С. В. работел в автосервиз „Аутокар 2 сервиз“, находящ се в с. Н. х. и имал познания в областта на авторемонтните дейности. Свидетелката Й. била в близки отношения с подсъдимия В. и му предоставила ключовете от имота на баща й. Подсъдимият ползвал имота за допълнителна, лична дейност – авторемонти и разкомплектоване на автомобили на авточасти с цел продажба. Във връзка с извършваната от него дейност през 2013 година подсъдимият се запознал с неустановено по делото лице, посочено от него с името С., което с автовоз му докарвал в центъра на с.

Д. М. дефектни автомобили, които не били в движение.

В тази връзка през месец юли 2013 г. подсъдимият се обадил на свидетеля Т. Т. и го помолил да дойде в имота в с. Д. М., за да му помогне за рязане на стари автомобили за скраб. Свидетелят Т. приел и се обадил на свидетеля С. Д. за съдействие при рязането. Около 15,00 ч. на 08.07.2013 г. двамата пристигнали в имота и започнали работата, която им била поръчана от подсъдимия В., като срязали част от купе на лек автомобил и парче от таван на автомобил. По това време на входната врата на имота се почукало и свидетелят Т., като отишъл да отвори, видял, че на врата има полицейски служители, който му заявили, че идват за да извършат проверка. Свидетелят Т. веднага се обадил на подсъдимия В. и му обяснил, че са дошли полицаи, които имали съмнение, че в имота има крадени коли. Подсъдимият казал, че тръгва веднага и че ще вземе папка с документи за колите, която да покаже на полицаите.

Мястото на произшествието било посетено от дежурна оперативна група, която започнала оглед на намиращите се в имота три автомобила и множество автомобилни части, като били установени следните моторни превозни средства : лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф 1,9 TDI“ с рег. № *****, с рама № WVWZZZ1JZ3******, лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № ******, с рама № WVWZZZ3ВZ3*****, лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № *****, с рама № WVWZZZ3ВZ3*****. При извършена справка е установено, че процесните леки автомобили били обявени за общодържавно издирване като противозаконно отнети.

По време на проверката служителите на МВР провели беседа с подсъдимия В., при която той им споделил, че съхранява и друг лек автомобил, който се намирал във вилна зона „******“. Полицейските служители посетили вилна зона „******“ и там установили лек автомобил марка „Фолксваген Бора“ “ с рег. № *****, с рама № WVWZZZ1JZY******, който също бил предмет на противозаконно отнемане и в тази връзка обявен за общодържавно издирване. В хода на разследването били извършени огледи на двете местопроизшествия и установените в имотите леки автомобили били иззети. От извършените справки е видно, че за всеки един от иззетите автомобили преди 08.07.2013 г. са образувани досъдебни производства по повод противозаконното им отнемане от собствениците им.

На 08.07.2013 г. около 19,00 ч.подсъдимият В. се обадил по телефона на свидетеля И. П. П. и го помолил да премести лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, намиращ се в имот в с. А., С. област, като му казал, че в с. Д.

М. се извършва проверка и полицаите заявили, че има крадени коли, поради 3 което е възможно колата да е крадена. Свидетелят П. запалил автомобила с отвертка и го преместил в недвижимия имот на дядо си – И. Д. П., който се намирал на ул. „****“ с. А..

На 09.07.2013 г. бил извършен оглед на местопроизшествие в горния недвижим имот и бил установен лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф 1,9 TDI“ с рег. № *****, който също бил противозаконно отнет.

Изготвените в хода на досъдебното производство експертизи от вещо лице С. К. – автотехническа и оценителна (т. 3, л. 81-144 от ДП) и допълнителната автотехническа и оценителна (т. 7, л. 15-20 ДП), не са приети по делото, тъй като в хода на производството вещото лице е починало и страните не са изразили съгласие по чл. 282, ал. 3 НПК да не се провежда разпит на вещото лице.

Във връзка с това хода на съдебното следствие е назаначена и приета по делото повторна съдебно-оценителна и автотехническа експертиза (л. 377416), изготвена от вещо лице К. Б.. Разпитано в съдебното заседание, вещото лице сочи че експертизата е изготвена изцяло въз основа на съдържащите се данни в първоначалните експертизи, изготвени от починалия му колега, тъй като при посещение на ОД МВР С. въпреки положените усилия не е могъл да установи веществените доказателства по делото. В ОД МВР С. имало стотици автомобили и части от автомобили, струпани един върху друг и никой не можел да каже и посочи кои точно автомобили са предмет на настоящото наказателно производство. С други думи вещото лице е дало заключение по поставената му задача без да е извършило оглед на автомобилите предмет на настоящото производство.

От заключението на трасологичната експертиза (т. 3, л. 110-121 от ДП) се установява, че няма изменение в първоначалното съдържание на рамата на иззетите леки автомобили, а купето на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф 1,9 TDI“ с рег. № ***** се състои от напречното съединяване на части от купета на два различни автомобила.

От заключението на изготвената одорологична експертиза (т. 3, л. 142146 ДП) се установява, че следа, иззета с протокол № 0034145/ 09.07.2013 г. за оглед на лек автомобил „Фолксваген Голф“ в с. А., от предна лява седалка не е идентична с мирисовия материал от лицето В. С. В.. Установява се още, че една от двете мирисови следи иззети от предна лява и предна дясна седалки с протокол № 0034144/ 09.07.2013 г. за изземване на веществени доказателства и одорологични следи от лек автомобил „Фолксваген Бора“ “ с рег. № *****, извършен на 09.07.2013 г. във вилна зона „******“ (т.1, л. 36 ДП), е идентична с с мирисовия материал от лицето В. С. В.. Поради това, че на етикетите карта за мирис Приложение 5 върху двата буркана с мирисови следи не е отбелязан номера на следата и откъде е иззета не може да се конкретизира дали следата от предна лява или тази от предна дясна седалка е идентична със сравнителния мирисов материал от лицето В. С. В..

В заключението на дактилоскопната експертиза (т. 3, л. 130-132 от ДП) се сочи, че представените за изследване дактилоскопни следи, иззети при огледа на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, намиращ се в имота в 4 с. А., са негодни за идентификационно изследване.

Първият съд е извършил пространен, изчерпателен и детайлен доказателствен анализ, който позволява извода, че вътрешното му убеждение е формирано въз основа на надлежно събрани доказателствени източници и при съблюдаване на разпоредбата на чл. 13 и 14 НПК.

Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото при стриктно съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата. Дал е правилна оценка на събраните гласни доказателствени източници, които е обсъдил в съответствие с действителното им съдържание, без да допуска извращаването им. Гласните доказателствени източници са били подложени на внимателен и прецизен анализ от първоинстанционния съд, обсъдени са поотделно, съпоставени са помежду им и с останалите доказателствени източници.

Първоинстанционният съд е констатирал наличието на противоречия в гласните доказателствени източници и е изложил съображения кои от тях и в кои части възприема и кои отхвърля и защо.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на глава XXVII – по чл. 371, т. 1 НПК. Правилно първоинстанционният съд е одобрил изразеното съгласие на страните да не се провежда разпит на вещите лица, изготвили трасологичната, одорологичната и дактилоскопната експертиза, а експертни заключения от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 283 НПК, да бъдат ползвани непосредствено при постановяване на присъдата, тъй като същите са извършени от компетентни в съответната материя вещи лица, при условията и реда на НПК.

Разпечатката съдържа 40 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c860a319-ddb9-45bf-b6e9-d914e15c5dfc