Решение № 566 от 24.09.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. София, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева при участието на секретаря Райна Г. Стоименова като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20248002100495 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Костадинов, против решение № 210 от 11 декември 2023 г., постановено по в.гр.д. № 364/2023 г. по описа на Апелативен съд Варна, с което се потвърждава решение № 532 от 27 април 2023 г., постановено по гр.д. № 852/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. М. В. сумата от 20000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена по в.н.о.х.д. № 281/2020 г. по описа на Апелативен съд - Варна, ведно със законната лихва от 13.05.2021 г. до окончателно изплащане на задължението (искът е отхвърлен за разликата до пълно предявения размер от 60000 лева и в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила). Въззивното решение не е обжалвано в останалата част, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на повдигнатото му обвинение.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 3683 от 14 юли 2024 г., постановено по настоящото дело, по въпроса относно приложението на критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за 1 неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

При отговора на въпроса следва да се има предвид трайно установеното разбиране в съдебната практика (т. II от ППВС № 4/1968 г., решение № 5 по гр.д. № 638/2012 г. на ВКС, IІІ г. о., цитираното от касатора решение № 376 по гр.д. № 514/2012 г. на ВКС, IV г. о., и др.) справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на конкретни и обективно настъпили обстоятелства, при съобразяване на факта, че осъждането на делинквента съдържа признание за противоправното му поведение и за увреждането на пострадалия и в този смисъл, само по себе си, също има ефект на репарация за неимуществените вреди. Съдът във всеки отделен случай отчита характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания, възрастта на увредения и други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ релевантни са и личността на увредения, данните за предишни осъждания, начинът му на живот и обичайната среда, продължителността на наказателното производство, характерът и тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, взетата мярка за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда, отражението върху личния, социалния, обществения и професионалния живот, разгласата и публичността, причиняването на здравословни увреждания.

Касационната жалба е частично основателна.

По делото се установява, че на 28.06.2019 г. е образувано досъдебно производство на основание чл. 212, ал. 2 НПК и в същия ден със заповед по реда на чл. 72, ал. 1 ЗМВР В. е задържан за срок до 24 часа. На 29.06.2019 г. той е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, преквалифицирано по чл. 354а, ал. 1, изр. 1-во, пр. 4-то, алт. 1 НК, и е задържан за срок от 72 часа, а впоследствие му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, заменена с „домашен арест“, а след това последователно с „парична гаранция“ и „подписка“. Делото е внесено в Окръжен съд - Варна на 08.01.2020 г. и е приключило с решение от 13.05.2021 г. на ВКС, с което се потвърждава оправдателната присъда на въззивния съд.

Общата продължителност на наказателното производство в двете му фази е около 1 година и 11 месеца, т.е. то се е развило в рамките на разумния срок, както правилно е преценил въззивният съд. Безспорно през това време ищецът е претърпял неимуществени вреди, тъй като незаконното наказателно преследване се е отразило върху неговия личен и обществен живот. От събраните по делото свидетелски показания се установяват типични за подложен на незаконно наказателно преследване индивид морални страдания - притеснения, нервно напрежение, изолираност, влошаване на отношенията с околните. След образуване на наказателното производство срещу ищеца той изглеждал видимо отслабнал, страхувал се, че ще загуби работата си, изпитвал и финансови затруднения.

2

При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е отчел, че повдигнатото обвинение е срещу лице с чисто съдебно минало и е за тежко умишлено престъпление от общ характер, което е особено укоримо от гледна точка на обществения морал – още повече, че обвинението е срещу лице, работещо в системата на МВР, към което изискванията на обществото за почтеност и съблюдаване на закона са завишени. Взети са предвид тежестта и продължителността на наложените мерки за неотклонение „задържане под стража“ за почти два месеца и за още пет месеца и половина „домашен арест“, които най-значително влияят на правото на свободно придвижване на лицето и възможността му само да определя режима си на живот. Отчетено е и шумното медийно разгласяване на случая. Основателни са оплакванията на Прокуратурата, че въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен, че търпените от ищеца вреди в неговия личен и обществен живот са в рамките на обичайните. Липсват данни наказателното производство да е довело до трайни и необратими негативни последици в здравословното състояние на лицето, в неговия семеен или приятелски кръг. Макар част от колегите на В. да са се отдръпнали от него, други са запазили контактите си с него, като освен това и са го подпомагали. Освен това В. не е загубил работата си и няма доказателства незаконното обвинение да е довело до ограничения или пречки за професионалното му развитие.

По изложените съображения, решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата над 15000 лева до 20000 лева следва да се отмени и по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК да се постанови ново, с което искът се отхвърли за 5000 лева като неоснователен.

С оглед изхода на спора касаторът дължи на насрещната страна съобразно уважената част от иска разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв в размер от 975 лева, с равностойност от 497,45 евро. На В. са присъдени 3047,30 лева за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и 2341,86 лева за въззивното производство, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в частта за разноските над сумата от 1757 лева, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за разноските над сумата от 762 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 210 от 11 декември 2023 г., постановено по в. гр. д. № 364/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна в частта му, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. М. В. сумата от 20000 лева обезщетение за 3 причинени неимуществени вреди вследствие на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена по в.н.о.х.д. № 281/2020 г. по описа на Апелативен съд - Варна, ведно със законната лихва от 13.05.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Т. М. В. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 15000 лева до присъдените 20000 лева, както и за законната лихва върху главницата над 15000 лева, считано от 13.05.2021 г. до окончателното изплащане.

ОТМЕНЯ решение № 210 от 11 декември 2023 г., постановено по в. гр. д. № 364/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. М. В. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство за сумата над 1757 лева до присъдения размер от 2341,86 лева, както и в частта му, с която е потвърдено решение № 532 от 27 април 2023 г., постановено по гр.д.

№ 852/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. М. В. разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство за сумата над 762 лева до присъдения размер от 3047,30 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 210 от 11 декември 2023 г., постановено по в. гр. д. № 364/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Т. М.

В . разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 497,45 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4