Определение № 188 от 04.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 188 гр. София, 04.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600215 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.249 от НПК.

Образувано е по повод на постъпил частен протест от СОП против определение от 21.01.2026 год. по НОХД № 909/25 год. на Софийски окръжен съд,с което е прекратено съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и делото е върнато на прокурора.

Прокурорът не споделя становището на съда,че няма единство между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива и за недопустимост в диспозитива на обвинението да бъдат посочвани едновременно две нарушения-по чл.20,ал.1 от ЗДвП и по чл.20,ал.2,изр.1 от ЗДвП.

В тази насока поддържа,че това становище е неправилно и противоречи на закона и трайно установената съдебна практика,според която хипотезите на двете алинеи не се изключват взаимно,тъй като не е налице общ към специален състав.Посочените хипотези визират различни нарушения-първата свързана с невладеене на управлявания автомобил,а втората с режима на скоростта,като тяхната съвместимост се разглежда конкретно за всеки отделен случай.Подкрепя се с установеното от автотехническата експертиза,според която причините за настъпване на произшествието са именно тези две нарушения на закона и тяхното доказване е въпрос по същество.Продължава,че едновременното посочване на двете нарушения не води до неяснота на обвинението,с което да са ограничени правата на подсъдимия и това е така,защото в разпоредителното заседание подсъдимият и защитникът му ясно са заявили,че на досъдебното производство не са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

Намира за необосновано и изискването на съдебния състав да се посочи каква би била 1 съобразената скорост и този въпрос може да получи отговор и в хода на съдебното следствие.

Счита,че обвинителния акт отговаря на изискванията на НПК,като липсват неясноти,противоречия или непълноти,като прокурора няма задължението да гадае на какво се дължи неосъществения непрекъснат контрол на управление на МПС,след като приема за установено,че е налице липса на контрол от водача на автомобила.По отношение на скоростта счита,че ясно са посочени факторите,с които подсъдимият не е съобразил скоростта си на движение.

Прави искане за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество.

Съдът,като взе предвид изложените в частния протест доводи и материалите по делото намира следното:

Софийска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт в СОС срещу обв.К. Т. Г. за престъпление по чл.343,ал.3,б.“б“ във вр. с ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1 от НК,по който е образувано НОХД № 909/25 год. по описа на съда.

В обстоятелствената част на обвинителния акт е описано,че на посочената дата и място същият е управлявал автомобила по черен селскостопански път,когато около 19.40 ч. в един момент загубил управлението над автомобила,който излязъл вдясно от пътя и се преобърнал няколко пъти по склона на местността.Вследствие на преобръщането,десните врати се отворили и от автомобила изпаднала пострадалата Е. Г.,като същата била притисната от превозното средство по време на преобръщането му.

Цитирано е заключение на автотехническа експертиза,според която автомобилът е започнал обръщане наляво спрямо надлъжната си ос,като скоростта му преди преобръщането е била не по-висока от 32-33 км/ч вследствие на отклонението му вдясно от пътя,при което предна дясна гума контактува с изпъкнала част от терена,автомобила се накланя наляво и се преобръща наляво спрямо движението му.Изведено е,че технически правилните действия на водача в конкретната пътна ситуация е било единствено управление на МПС в границите на пътя.Като технически неправилни са определени действията му,при които е насочил автомобила вдясно от пътя.Прокурорът се е позовал на заключението на вещото лице и в частта,с която е отхвърлена възможността автомобилът ,без действия на водача,да е реализирал неконтролируемо ускорение,но дори и да е налице такова,то същото може да бъде преодоляно чрез натискане на спирачния педал.

Видно е ,че водача на автомобила е предаден на съд за нарушение на правилата за движение по пътищата-чл.20,ал.1 от ЗДвП,според което водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,които управляват и чл.20,ал.2,изр.1 от ЗДвП,по силата на което водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразят с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар….,за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,като не е контролирал непрекъснато превозното средство,което 2 управлявал и при избиране на скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие,вследствие на което изгубил управлението над управляваното от него МПС,което излязло от пътя и се преобърнало,с което по непредпазливост причинил смъртта на Е. Г.,като деянието е извършено в пияно състояние-с концентрация на етилов алкохол в кръвта 0.66 промила.

Посочено е,че водачът не е контролирал непрекъснато превозното средство чрез волана,за да остане в очертанията на пътя,както и натискане на спирачния педал на спирачната уредба,за да спре,като също не е съобразил скоростта с конкретната пътна обстановка.

В проведеното на 21.01.2026 год. разпоредително заседание, по кръга от въпроси по чл.248,ал.1 от НПК, прокурорът,защитникът и подсъдимия са изразили еднопосочни становища по т.1-8 от посочената разпоредба,като са заявили,че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,които да са ограничили правото на защита на предаденото на съд лице.Защитникът първоначално е заявил,че на досъдебното производство е допуснато нарушение,тъй като е направил искания за събиране на доказателства,на самият той е окачествил същото като несъществено,доколкото исканите доказателства могат да бъдат събрани и по време на съдебното следствие.Направил е искане производството по делото да се разгледа по реда на чл.371,т.1 от НПК.

В противовес на горното съдът е намерил,че на досъдебното производство е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила ,изразяващо се в липсата на конкретика в обвинителния акт и противоречие между обстоятелствената му част и диспозитива.

Съдът е приел,че не са изложени никакви обстоятелства по каква причина водачът е изгубил управлението на автомобила.Изтъкнал е,че класическият случай на загуба на управление е загуба на съзнание или заспиване на водача или неумело боравене с механизмите за управление и представлява самостоятелно основание,а не е в резултат на скоростта при управлението му.Подкрепил се е константната практика на ВКС,който при изследване на съотношението между разпоредбите на чл.20,ал.2 и чл.20,ал.1 от ЗДвП е приел ,че когато загубата на управление е в резултат на несъобразена или превишена скорост е налице самостоятелно нарушение за скоростта,т.е. не би могло да има едновременно обвинение по чл.20,ал.1 и чл.20,ал.2 от ЗДвП.

На следващо място е изтъкнал,че прокурорът не е посочил каква би била съобразената скорост,при която произшествие не би настъпило и в тази връзка изразява критика,че е преписан механично текста на чл.20,ал.2 от ЗДвП във всичките му хипотези,без в обстоятелствената част да има описание на конкретните обстоятелства,които влияят на сигурността на управлението и на избора на скорост,каквито биха могли да бъдат състоянието и умението на водача по чл.20,ал.1 от ЗДвП или състоянието на автомобила или на околната среда по чл.20,ал.2 от ЗДвП.

3

Пояснил е,че конкретните обстоятелства се изчерпват с посочването,че автомобилът е управляван по черен селскостопански път,но отсъстват характеристиките,влияещи върху безопасното управление на автомобила по този път.В съответствие с изброените хипотези по чл.20,ал.2 от ЗДвП липсва посочване и конкретизиране на атмосферните условия по време на извършване на деянието и по какъв начин те са се отразили на водача,какво е било състоянието на пътя и неговият релеф,какво е било техническото състояние на превозното средство,какъв е бил неговият товар и в този смисъл претоварване на осите и как именно е следвало да процедира при подбиране на скоростта.

Изтъкнал е също така,че не са изложени и категорично липсват данни да е имало препятствие на пътя,което да е създало внезапна опасност и с оглед на тази предвидима опасност да е била подбрана безопасна скорост в определени параметри,извлечени по експертен път,която скорост да е позволявала безопасно спиране.

С оглед на тези съображения съдът е обобщил,че правото на подсъдимия да научи обвинението,не е защитено ,поради което е прекратил съдебното производство и е върнал делото в предходната процесуална фаза.

Прочитът на обвинителния акт и материалите по делото от САС налага извода,че атакуваното определение е правилно и законосъобразно,респ.частния протест е неоснователен.

Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НК,тъй като макар и да са описани най-общо времето,мястото и начина на извършване на деянието,липсва конкретика за съществени обстоятелства,които да очертават нарушенията на правилата за движение по пътищата, вменени на водача като извършени.В този смисъл е инкриминирана загубата на контрол над управляваното от него пътно превозно средство по смисъла на чл.20,ал.1 от ЗДвП,без да са налице каквито и да е фактически твърдения за причината-субективна или от обективно естество,в резултат на която е станало това.Видно е от обстоятелствената част,че прокурорът се е позовал на заключението на експерта,че действията на водача са били технически неправилни,като е насочил автомобила вдясно от пътя,без обаче да става ясно вследствие на каква причина водачът е отклонил автомобила вдясно от границите на пътя.

Неяснотата се засилва и от посоченото в обвинителния акт,че вещото лице категорично е отхвърлило възможността управлявания от Г. автомобил самостоятелно и без действия от страна на водача да е реализирал неконтролируемо ускорение,тъй като при изследването не са открити технически неизправности или записани данни,които биха могли да са обвързани с внезапно натоварване на двигателя на автомобила и съответно неконтролируемо отклонение.Цитирано е заключението,според което дори и да е налице такова ускорение ,то може да бъде преодоляно чрез натискане на спирачния педал.Така цитирано експертното заключение води до неяснота към кое именно нарушение се съотнася-към чл.20,ал.1 от ЗДвП или към това по чл.20,ал.2 от с.з.,в която насока изцяло липсват фактически твърдения от страна на прокурора.

За извършването на второто нарушение е налице бланкетно насочване към хипотезата на 4 чл.20,ал.2 от ЗДвП,но липсва конкретика с кой именно от изброените фактори водачът на автомобила не се е съобразил.Правилно в този смисъл съдът е отбелязал,че от фактическото описание на обвинението липсва яснота за атмосферните условия,при които е станало произшествието,какъв е бил релефа на местността,състоянието на пътя и превозното средство,какъв е бил товара и какво е било отражението му при избора на скоростта на движение и не на последно място какво е било предвидимото препятствие на пътя и несъобразяването с кой точно от изброените фактори или на всички тях е довело до произшествието.В подкрепа на горното е изложеното от прокурора в частния протест,в който е изтъкнал досежно нарушението по чл.20,ал.2 от ЗДвП,че водачът не се е съобразил с релефа на местността,който бил пресечен и под наклон,движението се осъществявало по черен път,а не по асфалт и превозното средство било с товар от четири човека,което е налагало корекция на скоростта,каквито твърдения обаче не са намерили отражение във внесения за разглеждане обвинителен акт.