Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 153562 от 23.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 57334/2024
Вид
Разпореждане № 153562
Подписан
23.10.2024
В сила
23.10.2024
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 - 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1, т. 4-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1, т. 4-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 - 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.3, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 11 · Правилник за вписванията
  • чл.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.23 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 153562 гр. София, 23.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: РАДОС. Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОС. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110157334 по описа за 2024 годИ. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес ревандикационен иск за собственост) Производството е образувано по искова молба с вх. № 304200/27.09.2023 г. от

1. Т. К. В., ЕГН **********, с адрес: *******,

2. В. И. Л., ЕГН **********, с адрес: *******,

3. Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес: *******,

4. Н. В. Б., роден на 26.08.1945 г. в ***** гражданин на Република **********с паспорт № *******/21.10.2020 г.,

5. и В. В. Л., ЕГН **********, с адрес: *******, всички чрез процесуален представител адв. Б. Г. М., САК, със съдебен адрес:

********** срещу

1. С. А. Н., ЕГН **********, с адрес: ********,

2. А. С.ЧЕВ Н., ЕГН **********, с адрес: *********

3. и И. Г. В., ЕГН **********, с адрес: *********, с която са предявени следните искове с правна квалификация:

1. ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с 1 идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. София, с искане да се признае за установено, че ищците са собственици на идеални части от процесния имот, както следва:

1.

1.

В. И. Л. и Р. В. Б. – на 8.11 % ид.ч.,

Т. К. В. – на 30.72 % ид.ч.,

Н. В. Б. – на 4.055 % ид.ч. и

В. В. Л. – на 4.055 % ид.ч., както и съда да осъди ответниците да предадат владението на ищците на посочените идеални части.

2. осъдителен иск с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС, с който ответниците да бъдат осъдени да заплатят обезщетение на ищците в размер а 680 евро на месец за всички ищци, при условие, че не предадат владението върху неправомерно ползваните от тях около 68 кв.м. ид. част от общото дворно място (под формата на външна градИ. на заведението) В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на идеални части от урегулиран поземлен имот (УПИ) с идентификатор ********, при квоти, както следва: ищците В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а са собственици в режим на СИО на 8.11 % ид. ч., ищецът Т. К. В. е собственик на 30.72 % ид. ч., ищецът Н. В. Б. на 4.055 % ид. ч. и ищецът В. В. Л. на 4.055 % ид. ч.

Твърди се, че ищците са учредили на ********** право на строеж за имота с нотариален акт № 100, том. V, peг. № 8111, дело № 714/21.04.2016 г. за самостоятелни обекти в новостроящата се сграда.

Твърди се, че впоследствие ищците установили, че посоченото дружество е прехвърлило на ответниците с нотариален акт № 114, том. VIII, peг. № 13 917, дело № 1123/19.06.2017 г., освен собствеността върху обектите: заведение за бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м., така и 2.87 % ид. ч. от терена и тераса с площ от 68.71 кв. м. Посочва се, че сградата била въведена в експлоатация на 05.12.2019 г.

Твърди се, че ответниците се опитват да обсебят дворното място, 2 твърдейки, че са го закупили от дружеството, построило сградата **********, въпреки че това дружество не е било собственик на дворното място и поради това за него не е налице право да продава посоченото дворно място.

Молят съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на идеални части от процесния имот, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху гореописания имот на ищците

С исковата молба канят ответниците да предадат владението върху неправомерното ползваните от тях 68 кв. м. (под форма на външна градИ. на заведението) идеални части от общото дворно място, като в противен случай претендират обезщетение, което оценяват на 680 евро месечно – общо за всички ищци.

Формулиран е и петитум, както следва „да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищците общо сумата от 1 лев, предявена като частичен иск, при пълна цена на иска от 1 360 лева, от момента на въвеждане на ИМ до окончателното й заплащане“.

Претендират разноски в производството.

Към исковата молба са представените следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Договор от 04.05.2000 г. с приложение; 2.

Заповед от 05.05.2015 г.; 3. Нотариален акт № 144 от 1930 г.; 4.

Нотариален акт № 98 от 1965 г.; 5. Нотариален акт № 92 от 1985 г.; 6.

Завещание от 05.06.1979 г.; 7. Удостоверение за наследници от 07.09.2016 г.;

8. Нотариален акт № 97 от 2016 г.; 9. Нотариален акт № 100 от 2016 г.; 10.

Нотариален акт № 114 от 2017 г.; 11. Разрешение за ползване; 12.

Кадастрална скица;13. Данъчна оценка.

Молят да се допусне назначаване на Съдебно-техническа експертиза (СТЕ), като вещото лице да отговори на следните въпроси: 1.Дали процесните площи представляват „тераса” на заведение или са дворното място на сградата, дали т. нар. „тераса” засяга незастроената площ от недвижимия имот и дали при нейното съществуване са изпълнени параметрите за озеленяване и изобщо дали обособяването на такава противоречи на закона и строителните разпоредби.

3

Молят да се допусне назначаване на Съдебно-оценителна експертиза (СТЕ), като вещото лице да отговори на следния въпрос: Да даде заключение за размера на пазарния наем на процесните 68 кв. м. от дворното място, които се ползват в момента от ответниците, към който наем се приравнява размерът на присъжданите обезщетения.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По процесуалното представителство

Ищците се представляват от адв. Б. Г. М., САК, със съдебен адрес:

**********, което пълномощно важи за всички инстанции (л. 4 от делото).

Ответниците на този етап не се представляват.

По държавната такса

По иска с правно основание по чл. 108 ЗС:

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

При иск, касаещ право на собственост върху идеални части от процесния имот, цената на иска се определя съобразно данъчната оценка на претендираните от ищците идеални части от имота. Съобразно приетото в Определение № 83/29.01.2009 г. на САС по ч. гр. д. № 137/2009 г., ГК, 1-ви състав, влязло в сила /определението не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 340/22.06.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2009 г./ и в Определение № 110 от 27.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1655/2014 г., II г. о., ГК.

Данъчната оценка на УПИ с идентификатор ******** е 53539.20 лева, съгласно Удостоверение по чл.3, ал.1 ЗМДТ с изх. № 7224034369/16.05.2024 г.

На този етап няма актуална данъчна оценка за прилежащата част към недвижим имот - заведение за бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м. – тераса с площ от 68.71 кв.м.

Липсват доказателства за плащането на дължимата държавна такса, която е която е 1 % от цената на иска, който се определя съобразно данъчната оценка на сбора на претендираните от ищците идеални части от ПИ с идентификатор ******** (в случай че претендират да са собственици на идеални части от ПИ с идентификатор ********), или съобразно данъчната 4 оценка на сбора на претендираните от ищците идеални части от прилежащата към недвижим имот – тераса с площ от 68.71 кв.м. (в случай че претендират да са собственици на прилежаща част към недвижим имот – тераса).

По иска за заплащане на обезщетение в размер на 680 евро месечно за периода от завеждане на исковата молба до предаване на владението.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В тази хипотеза, за всеки иск, който е под 1250 лева, се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 ГПК. Съгласно чл.72, ал.1 ГПК, за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците. Хипотезата е валидна, когато интересът е един - независимо дали го предявяваш към един или няколко ответниците - всеки един от тях отговаря за цялото задължение. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

По иска на всеки един от съсобствениците за претендираното обезщетение се защитава различен материален интерес в рамките на общо претендираната сума от 1 лев, предявен като частичен иск от сума в общ размер от 1360 лева. Следователно за всеки един от съсобствениците е различен иск. Защитава се различен материален интерес.

За всеки иск, който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Така определена таксата по чл.1 ТДТССГПК е в размер на 50.00 лева.

Следва да се дадат указания на ищците да внесат държавната такса в размер на 50.00 лева за всеки един от тях.

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.

Първо, съгласно чл.114 ЗС и чл. 11 ПВ задължително се вписват исковите молби, които имат за предмет вещни права и исковите молба за 5 делба. Представената искова молба не е вписана в Служба по вписванията.