Определение № 618 от 12.07.2019, Окръжен съд - Враца

ПРОТОКОЛ гр. Враца,

12.07.2019 г.

Врачанският окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание на 12.07.2019 год. в състав:

Председател:

РАДОСЛАВА СИМЕОНОВА при секретар: ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА разгледа търг. дело N`52 по описа на съда за 2019 год. докладвано от РАДОСЛАВА СИМЕОНОВА

На именното повикване в 9,30 часа се явиха:

ИЩЦИТЕ, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват.

ОТВЕТНИКЪТ ЗК

"ЛЕВ ИНС" АД се представлява от ю.к. В. Й..

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.П.В.

- налице.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р.А. - налице.

Ю.К. Й.: Ход на делото.

След спазване разпоредбата на чл. 142 ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

По делото е постъпила молба, вх. № 6238/11.07.2019 г., подадена от Е.И.М., чрез пълномощниците му Н.Н.Д. и Ж.В.Т., САК, с която уведомяват съда, че и последната част от определената сума за застрахователното обезщетение на Е. Л. е постъпила по неговата банкова сметка, ***ние и на него.

Постъпила е и молба № 6287/12.07.2019 г., с която се заявява отказ от иска и по отношение на Г.Л.М..

Ю.К. Й.: Не поддържам становището си в отговора на исковата молба. С ищците сключихме споразумение, което е изпълнено към настоящия момент и моля да прекратите настоящото производство поради извършените откази.

СЪДЪТ е изготвил проект на доклад, връчил го е на страните, не са постъпили възражения и съдът О

П Р Е Д Е Л И:

Проект на доклад

Поддържа се в исковата молба, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.11.2018г., около 12:00 часа по път 11-21 от гр. Мизия за гр. Оряхово при километър 107+200, движейки се с несъобразена скорост с пътните условия л.а. с марка “Форд”, модел “Мондео”, с peг.

№ ***, управляван от Е.С.Ц., с ЕГН: **********, навлиза в насрещната лента за движение, блъска движещия се л.а. с марка “Фолксваген”, модел “Поло”, с peг. № ***, управляван от А.П.Р., ЕГН: **********.

Твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП е настъпила смъртта на М.Е. И., с ЕГН:**********, явяващ се наследодател на ищците по настоящото гражданско производство, а именно техен син.

Позовава се на официалните свидетелстващи документи, с които е констатирано настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие, отговорността за последното е на водача на МПС с марка “Форд”, модел “Мондео”, с peг. № *** - Е.С.Ц., при когото на предната пасажерска седалка пътувал наследодателят на ищците.

Твърди, че видно от данните на нормативно уредения Информационен център към Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страница на фонда - към датата на ПТП 19.11.2018г. е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", учредено с полица № BG/22/118002019099, с начална дата на покритие 13.07.2018г., дата на прекратяване 13.07.2019 г., и предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ.

Застъпва становище, че настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца са безспорно доказани, а оттук и за доказано наличието на гражданска отговорност.

Ищците, в качествата им на увредени лица по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ, имат право, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да претендират пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния водач, изплащане на обезщетения за всички претърпени болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Твърди, че на 08.01.2019 г. ищците депозирали застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, ведно с проект на искова молба, пълномощни, препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, констативен протокол за ПТП, които доказателства удостоверяват настъпването на застрахователното събитие и при наличието им застрахователят следва да се произнесе по основателността на претенцията по аргумент от чл.496, ал.З от КЗ. След изтичане на 15 (петнадесет) работни дни, а дори и към настоящия момент липсва произнасяне по основателността на претенцията ни и определяне на застрахователно обезщетение.

Поради това счита, че това бездействие на застрахователя има характер на отказ и е от значение за допустимостта на настоящия предявен иск. Сочи, че допълнително представили молба до ответното дружество от 26.02.2019 г., съдържаща всички налични към настоящия момент материали от досъдебното производство, а именно протокол за оглед на ПТП, скица, протоколи от разпити на свидетели, СМЕ на Миладин И. и скица към АТЕ.

Излага съображения, че непредставянето на банкова сметка ***, който желае да получи застрахователно обезщетение и е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция, има за последица единствено забава на кредитора по отношение на плащането, ако бъде постановен основателен отказ, като застрахователят не дължи законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение /чл. 380, ал.3 КЗ вр. чл. 409 КЗ/, както и че такава лихва би се дължала, както е и в настоящата хипотеза, когато неоснователно е налице липса на произнасяне по застрахователна претенция, макар и да са се съобразили с нормата на чл.498, ал.3 от КЗ.

Счита, че непредставянето на банкова сметка ***ъзможността на застрахователя да разгледа претенцията да определи застрахователно обезщетение на увреденото лице, като законна лихва следва да се дължи от 29.01.2019г. - денят, следващ датата на изтичане на 15 (петнадесет) работни дни от представяне на застрахователната претенция, ведно с всички необходими документи.

Поддържа, че смъртта на 24-годишния М.Е. И. драстично е променил ищците, които до момента на въпросното ПТП са били активни хора, а след инцидента животът им се променил в отрицателна посока.Те в качеството си на увредени лица, са търпели и продължават да търпят болки и страдания от настъпилото ПТП, при което е настъпила смъртта на сина им.

Позовават се на последователната съдебна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увредените лица, закрепен в чл.51, ал.1 от ЗЗД и отчитайки, че справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението при всеки решаван от него спор.

Считат, че обезщетението, което се дължи от ответника - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********, за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, които ищците са търпели, търпят и ще продължават да търпят, са в размер на по 250 000,00 (двеста и петдесет хиляди) лева за всеки един от тях.

Сезират съда с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати:

- на Е.И.М., с ЕГН: **********, сумата от 250000,00 (двеста и петдесет хиляди) лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на неговия син М.Е. И. при процесното ПТП, ведно със законна лихва от 29.01.2019г. - денят, следващ датата на изтичане на 15 (петнадесет) работни дни от представяне на застрахователната претенция, ведно с доказателства към нея, до окончателното изплащане на главницата;

- на Г.Л.М., с ЕГН: **********, сумата от 250 000,00 (двеста и петдесет хиляди) лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на нейния син М.Е. И. при процесното ПТП,ведно със законна лихва от 29.01.2019 г. - денят, следващ датата на изтичане на 15 (петнадесет) работни дни от представяне на застрахователната претенция, ведно с доказателства към нея, до окончателното изплащане на главницата;

Моли при уважаване на исковете за присъждане на разноските направени в производството.

Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл.367 ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор вх.№3336 от 08.04.2019 г. и дата на п.к. 04.04.2019 г. от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт К. А..

Ответникът сезира съда с искане да остави без движение исковата молба на Е.И.М. и Г.Л.М., като нередовна, тъй като същата не отговаря на изискването на чл. 127, ал.4 от ГПК, обн. в бр. 86 от 27.10.2017 г., съгласно който при предявяване на осъдителен иск за парично вземане ищецът следва да посочи банкова сметка.

***

№215 от 08.04.2019 г.,съдът е констатирал и уведомил ответника, че по делото от ищците са представени 2 броя Удостоверения за банкови сметки разкрити в Уни Кредит Булбанк.

Становище по предявените обективно съединени искове:

Оспорва предявените искове за неимуществени вреди по основание и по размер, като счита същите за недължими и прекомерни.

Оспорва направеното с исковата молба твърдение, че на ищците следва да бъдат присъдени парични суми за репариране на неимуществени вреди. Законът не е въвел презумпция, по смисъла на която с факта на настъпване на летален изход за дадено лице да настъпват неимуществени вреди за други лица.

Оспорва твърдението, че между ищците и пострадалия са съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие, които да са били прекъснати единствено във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Оспорва твърдението за претърпени от ищците неимуществени вреди - болки и страдания.

Оспорва размера на исковите претенции като счита, че е прекомерен и некореспондиращ с изложените твърдения в исковата молба и приложените в копие доказателства към същата. Парична сума за обезвреда не се дължи единствено на основание обстоятелството, че за дадено лице е настъпил летален изход, както и че ищците са близки на починалото лице.

Оспорва твърдението за вина на водача Е.С.Ц. за настъпване на пътнотранспортното произшествие и за настъпване на летален изход при М.Е. И..

Алтернативно, в случай че бъде прието от съда, че е налице виновно поведение от страна на водача Е.С.Ц., въвежда възражение за съпричиняване на пътнотранспортното произшествие и на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № *** - А.П.Р., която в нарушение на чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП не е контролирала непрекъснато превозното средство, което е управлявала, при избиране на скоростта на движение не се е съобразила с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, не е намалила скоростта и не е спряла, когато е възникнала опасност за движението,както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М.Е. И., който, като пътник в лек автомобил „Форд Мондео“ с peг. № ***, е нарушил установеното му в чл. 137А, ал.1 от ЗДвП задължение да използва обезопасителните колани, с които моторното превозно средство е оборудвано.

Счита, че претенциите са предявени в завишен размер и не отговарят на принципа за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, както и на трайно установената съдебна практика и с обичайните размери на обезщетения, присъждани при аналогични случаи, с вида и характера на вредите- неимуществени вреди, които не могат да бъдат поправени и възстановени реално.

Вредите от смъртта на близък родственик са изключително тежки, но същите не могат да бъдат репарирани с парично обезщетение, т. е. не е възможно да бъде възстановено /поправено състоянието преди събитието.

Оспорва по основание и размер предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава, както и началната дата, от която същата се претендира.

Сочи, че допълнително представените от ищците документи: протокол за оглед на ПТП, протоколи за разпит на свидетели, съдебномедицинска експертиза, автотехническа експертиза и скица към автотехническата експертиза по преписката по щета № 0000-1000-01-19-7014, ведно с известие за доставяне от 27.02.2019г., са представени след дата 29.01.2019г., а именно на 27.02.2019г., поради което счита, че застрахователят не дължи лихва за забава от 29.01.2019г.

Сезира съда с искане на основание чл. 229 от ГПК да бъде спряно настоящото производство до приключване на образуваното във връзка с настъпилото събитие наказателно производство. Счита, че са налице предпоставките по алинея 4 на сочената разпоредба, тъй като от ищцовата страна не са представени доказателства, че образуваното наказателно производство е приключило с влязла в сила присъда.