Решение № 793 от 17.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. Варна, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Деница Добрева

Ралица Каменова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20263100500521 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6310/26.01.2026 г. на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД срещу Решение № 38/05.01.2026 г., постановено по гр.д. № 6976/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на ЕТ „Сън Винтидж – Петьо Бошнаков“ на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер на 4866,24 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 05.07.2022 г., както и сума в размер от 2334,72 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 08.08.2022 г., и двете по време на действие на застрахователни договори, обективирани в застрахователна полица № 0110-090-2021-00023 със срок на покритие от 15.07.2021 г. до 14.07.2022 г. и застрахователна полица № 0110-090‐ 2022- 00024 със срок на покритие от 15.07.2022 г. до 14.07.2023 г., ведно със законната лихва от 06.07.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията.

Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е немотивирано и постановено в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал. Излага се, че не са разгледани релевираните от застрахователя възражения, включително за наличие на изключен от застрахователното покритие риск и допусната груба небрежност от застрахования. Сочи се, че няма никакви обективни данни в подкрепа на твърденията на ищеца, че на посочените дати са се осъществили подобни на 1 описаните от него нахлувания на кон в имота му. Поддържа се, че няма реално извършен ремонт, респ. сторени разходи, а представените проформа фактури имат характер на оферта. Описват се действията по уведомяване на застрахователя за застрахователните събития по двата застрахователни договора, образуването на застрахователни преписки, констатирането от застрахователя на повредите по сградата и уведомяването на ищеца за постановяването на откази по застрахователните му претенции. Анализирайки събраните по делото доказателства, въззивникът намира, че са налице твърде много противоречия около твърдения механизъм на причиняване на вредите, за да се приеме, че изложеното в исковата молба е доказано. Според въззивника неясно е от какво са причинени вредите – от кон или по друг начин, ако е кон – свободно придвижващ се или вързан на дърво, как е преминал заключената портална врата през нощта, по какъв начин е причинил вредите и чий е бил, тъй като свидетелските показания не кореспондират със заключението на СТЕ. Акцентира се върху обстоятелствата, че в близост до застрахованото недвижимо имущество няма стопанства с животни, както и че се е твърдяло, че има запис от монтирана охранителна камера, но не се сочат доказателства в тази насока. Излага се, че не са ангажирани доказателства, че щетите са в резултат от две отделни събития. Въззивникът поддържа изложените в отговора на исковата молба възражения за изключен застрахователен риск при втората щета, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1, 6 и 7 от Общите условия по застраховка „пожар и природни бедствия“, поради проявена от застрахованото лице груба небрежност, изразяваща се в бездействие, водещо до увеличаване на риска и вредите. По отношение на стойността на необходимия ремонт, който е установено, че не е извършен, въззивникът твърди, че доколкото липсват данни увредите по първото събитие да са отремонтирани преди настъпване на второто, не може да се направи реално разграничение между вредите, настъпили от всяко едно от твърдените застрахователни събития. Обръща се внимание на факта, че заключението на СТЕ определя за възстановителна стойност на пораженията сума в размер на 5518,56 лв., която не е коментирана в мотивите на решението.

Въззивникът счита, че размерът на обезщетението следва да се определи като се отчете и процента на амортизация на увредените панели от еталбонд, възлизаща на 3% според СТЕ. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна – ЕТ „ Сън Винтидж – Петьо Бошнаков“, депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като се споделят изводите на районния съд. Поддържа, че за заявените от него твърдения е проведено пълно и главно доказване, като събраните по делото доказателства кореспондират с тях. Намира за несъстоятелно възражението на въззивника за проявена груба небрежност, тъй като не е имало изискване от застрахователя за поставяне на ограждения с определени параметри за застрахования имот. Счита за ирелевантен доводът, че животното било вързано, тъй като застрахователното покритие обхваща увреждания, причинени от животни, без каквото и да е ограничение относно начина на придвижване или стопанисване на животни.

Поддържа, че правилно районният съд е кредитирал представените към исковата 2 молба оферти и проформа фактура, съставени от дружеството, осъществило първоначалните изработка, доставка и монтаж на увреденото имущество, тъй като вещото лице е дало приблизителна стойност на ремонта. Сочи, се не следва да се взима предвид амортизацията на увреденото имущество, като в подкрепа на това си становище цитира съдебна практика на ВКС. Навежда довод, че от представените уведомления до застрахователя и удостоверение от МВР се доказва наличието на две отделни застрахователни събития, което не е оспорено от застрахователя, а същият се е позовал на непокрит риск в противоречие на договора. Въззиваемият намира за неоснователно твърдението във въззивната жалба, че ищецът следвало да отстрани нанесените от първото застрахователно събитие щети, а след като не били отстранени не можело да се направи разграничение кои щети от кое застрахователно събитие са. В тази връзка посочва, че се касае за щети по металните панели на две различни места в сградния фонд, което се установява от заключението на СТЕ. Поддържа се, че дължимостта на застрахователното обезщетение не е обусловена от предварително извършен ремонт, като вредата възниква с увреждането на имуществото. По изложените съображения моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебни разноски.

Постъпила по делото е и частна жалба с вх. № 9868/06.02.2026 г., депозирана от „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД, срещу Определение № 1710/30.01.2026 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Определение № 4839/27.03.2026 г., постановени по гр.д. № 6976/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е изменено Решение № 38/05.01.2026 г. по гр.д. № 6976/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца, като ответникът е осъден да заплати допълнително сумата от още 715,81 евро (1400 лева), представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Излага се в жалбата, че ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ищеца, което е оставено без уважение от съда с мотив, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, който извод според жалбоподателя е несъстоятелен. Сочи се, че съгласно чл. 7, ал.

2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минималният адвокатски хонорар възлиза на 1020 лв., върху който съгласно §2а от ДР на Наредбата се начислява ДДС за регистрираните адвокати по ЗДДС. Поддържа се, че в настоящия случай не са изложени твърдения и не са представени доказателства за регистрация по ЗДДС на процесуалния представител на ищеца. Обръща се внимание на факта, че заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение е в размер на 1350 лв. с ДДС, като са представени удостоверение от НАП за регистрация по ЗДДС и фактура, от която е видно, че адвокатският хонорар възлиза на 1125 лв. без ДДС. В този смисъл моли за частична отмяна на обжалваното определение, като бъде оставено без уважение искането на ищеца за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за заплатено адвокатско възнаграждение над сумата от 521,52 евро (1020 лв.) до присъдения размер от 715,81 евро (1400 лв.).

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба – ЕТ „Сън Винтидж – Петьо Бошнаков“, е подал отговор, с който излага становище за 3 правилност и законосъобразност на атакуваното определение. Счита, че претендираното и присъденото му адвокатско възнаграждение не е прекомерно, доколкото математически изчислено не надвишава в пъти минимално определения размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. Излага, че неправилно и необосновано е въведено в частната жалба, че положеният труд само в едно о.с.з. не съответства на възнаграждението. Поддържа, че следва да бъдат съобразени принципните постановки за отговорността за разноски за адвокат, изложени в Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024 г. на ВКС.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателствени средства, както и заключението на назначената съдебнотехническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с Определение № 14063/15.10.2025 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 05.12.2025 г., проведено пред първоинстанционния съд, ч е между тях са съществували валидни облигационни правоотношения по застрахователна полица № 0110-090-2021-00023 от 14.07.2021 г., със срок на валидност от 15.07.2021 г. до 14.07.2022г. и застрахователна полица № 0110-090-2022-00024 от 12.07.2022 г., със срок на валидност от 15.07.2022 г. до 14.07.2023г. за имуществена застраховка, съгласно общите условия на застраховка „Пожар и природни бедствия“ - Секция I „Индустриален пожар “ и общите условия „Щети на имущество" - Секция I „Кражба чрез взлом, вандализъм, грабеж“, с която са застраховани сгради за складова дейност, РЗП 686 кв. м., съгласно приемо предавателен протокол от 27.05.2020 г. и машини и съоръжения, съгласно опис, находящи се в парцел № *** в с. Езерово. Не е спорно между страните, че покрит риск по двата застрахователни договора е „Б5 – удар от превозно средство или животно или авария с товарни и разтоварни машини при товарене и разтоварване“, както и че ищецът е собственик на застрахованата сграда. Не се спори между страните и че застрахователните премии по двата договора за имуществено застраховане са заплатени от ищеца.

Тези правнорелевантни факти се установяват и от представените по делото писмени доказателства – Застрахователна полица № 0110-090-2021-00023 със срок от 15.07.2021 г. до 14.07.2022 г., Опис на активите към пол.0110090202100023, Застрахователна полица № 0110-090-2022 00024 със срок от 15.07.2022 г. до 14.07.2023 г., Общи условия по застраховка „Пожар и природни бедствия“ и Нотариален акт за учредяване право на строеж по чл. 180 от ЗУТ № 147, том ІV, рег. № 10648, дело № 738 от 22.11.2016 г.

В чл. 3, ал. 1 от Общите условия по застраховка „Пожар и природни бедствия“ са предвидени общи изключения, при които застрахователят не покрива преки или косвени загуби, повреди и/или разноски по застраховано имущество, в 4 т.ч. в резултат на умишлени действи и/или груба небрежност на работници, служители или лица под контрола на застрахования; бездействие; неправилно или безстопанствено съхранение, използване по предназначение, различно от установеното, уговореното и/или обичайното, липса на подходяща квалификация (чл. 3, ал. 1, т. 1, 6 и 7 от ОУ).