Решение № 136 от 11.11.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. К., 10.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

М. К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от М. К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20245100500158 по описа за 2024 година

С решение № 149 от 23.05.2024 г., постановено по гр. д. № 75/2024 г., Районен съд – М. е: 1) признал за установено на основание чл.124 от ГПК, по отношение на Б. А. Ш., че Х. А. Ш., е собственик на 1/2 ид.части от НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в урбанизираната територия на гр.Д., общ.Д. с площ 1069 кв.м., ведно с югоизточната половина на два етажа със застроена площ на първия етаж - 50.93 кв.м и застроена площ на втория етаж - 79.30 кв.м., обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход, която югоизточна половина представлява част от двуетажна масивна жилищна сграда с обща застроена площ 161 кв.м, преустроена на две самостоятелни жилища със самостоятелни входове, при граници и съседи на имота: изток - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, запад НУПИ на насл. на А. О., север-земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, юг - НПИ на насл. на А. С. Х., на основание- покупка, извършено строителство и ремонт и давностно владение; 2) осъдил е на основание чл.108 от ЗС, Б. А. Ш. да отстъпи собствеността и да предаде владението на Х. А. Ш. на 1/2 ид.части от НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в урбанизираната територия на находящ се в урбанизираната територия на гр. Д., общ. Д. с площ 1069 кв.м., 1 ведно с югоизточната половина на два етажа със застроена площ на първия етаж - 50.93 кв.м и застроена площ на втория етаж - 79.30 кв.м., обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход, която югоизточна половина представлява част от двуетажна масивна жилищна сграда с обща застроена площ 161 кв.м, преустроена на две самостоятелни жилища със самостоятелни входове, при граници и съседи на имота: изток - земи по чл.

19от ЗСПЗЗ, запад НУПИ на насл. на А. О., север-земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, юг - НПИ на насл. на А. С. Х.; 3) отменил е, на основание чл. чл.537 ал.2 от ГПК, Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 96, том 1, дело № 96/2010г. описа на Нотариус № *** с район на действие РС- М.- Г. Г.ов, вписан в СВ при РС- М. под рег. №*/23.02.10г., акт №155, том 1, дело № 154/2010г. по описа на СВ при РС М. до размера на уважената част- така, както е описана по-горе; 4) осъдил е Б. А. Ш. да заплати на Х. А. Ш., сумата в размер на 6 483 лева, представляваща разноски по делото, както и по сметка на Районен съд М., сумата в размер на 50 лева, представляваща разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство и въззивникът в настоящата инстанция Б.

А. Ш., който чрез своя представител по пълномощие адв. Д. Ш. от АК - К., го обжалва изцяло като неправилно, а в частта, с която е отменен нотариалния акт за покупко - продажба на процесния имот - за недопустимо. Излага съображения за неоснователност на твърдението, че процесният имот бил закупен от ищеца и ответника, като двамата придобили собствеността върху него в равни части. От доказателствата по делото се установило по безспорен начин, че едноличен собственик на процесния имот бил въззивникът Б. А. Ш., който го закупил на свое име от продавачът на имота Б. Х.. В показанията си, като свидетел по делото, същия сочел, че продажната цена на имота била заплатена само от въззивника в Р Турция (където продавачът живеел постоянно). По силата на тази сделка, материализирана в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот с peг. № 189/2010 г. по описа на СВ при Pайонен съд – М., същият се легитимирал като собственик на имота, обстоятелство не оспорено от страните в съдебното производство.

Непосредствено след придобиването на имота въззивникът го декларирал на основание чл. 14 от ЗМДТ на свое име, разкрил партиди при дружествата за водоснабдяване и електроразпределение, заплащал редовно всички режийни налози за имота, за което били представени писмени доказателства.

2

Въззивникът твърди, че съдът неправилно приел, че процесният имот е собственост на двамата братя на основание покупка, постигната в резултат на взаимна уговорка помежду им. Видно от представения нотариален акт това не било така, а дори и да се приемело, че съществувала такава уговорка между страните, ищецът не можел с уговорка да придобие част от имота. Изводът на съда, че ищецът Х. А. Ш. придобил собствеността върху претендираната част от имота по силата на „извършено строителство и ремонт“ също не кореспондирала със събрания по делото доказателствен материал. С оглед липсата на годно правно основание за придобиване на собственост върху недвижимия имот, ищецът нямало как да построил собствена сграда или част от сграда върху чужд недвижим имот без надлежно учредено вещно право за това.

Въззивникът счита за необективно и твърдението на съда, че жилищната сграда била обособена в два самостоятелни обекта североизточна и югоизточна част от сградата. Към момента на придобиването й от ответника/въззивника, тя била на един етаж с обща площ 161 кв.м., като претендираната от ищеца югоизточна част се състояла от едно помещение с площ 50.93 кв.м., което се използвало за отглеждане на животни. През 2017 год. семейството на въззивника надстроило таванския етаж, изградило нов покрив, без наличието на строителни книжа (според вещото лице освен липса на строителни книжа, в случая липсвал и инвестиционен проект за надлежна реконструкция на сградата, необходима за обособяване на два самостоятелни жилищни обекта в съответствие с изискванията на ЗУТ).

Въззивникът твърди, че по делото не са събрани доказателства, че жилищната сграда била обособена в две самостоятелни жилища, годни да бъдат обект на отделно право на собственост. Между югоизточната част на сградата на първия и на втория етаж липсвала конструктивна връзка и директен подход и на практика те не се обособявали в един самостоятелен жилищен обект. Сочи се също, че първият етаж не отговарял по площ и разположение на втория етаж от югоизточната част на сградата. Същият бил разположен отчасти и над североизточната част, като тези части от двата етажа не били разделени от останалата част с обща преградна стена.

Въззивникът счита за необективен изводът, че въззиваемият придобил собствеността върху присъдената част от имота по силата на изтекло 3 давностно владение в негова полза. В производството по безспорен начин се установило, че собственикът на имота - въззивникът, го владял лично и чрез семейството си непрекъснато от момента на неговото придобиване, до настоящия момент. Същият демонстрирал по всякакъв начин субективното си отношение на собственик на имота в пълен обем. Не отговаряло на обективната истина, че той не проявявал собственически претенции към югоизточната половина на имота, ползвана от Х. А. Ш.. Твърди, че ищецът/въззиваемият не осъществил фактическа власт, не ползвал и не владял претендираната част, чрез реално ползване по предназначение, тъй като първия етаж от югоизточната част на жилищната сграда не била годна за обитаване, защото в нея се отглеждали животни, а втория етаж от тази част на сградата бил надстроен през 2017 г. (според вещото лице, втория етаж бил изпълнен на етап груб строеж и не бил годен за обитаване).

Въззивникът твърди, че брат му Х. А. Ш. идвал на гости в дома му по време на годишните си отпуски, не повече от 1-2 пъти годишно за 10 дни, поради което нямало как да се позовава на основание придобивна давност, тъй като от надстрояването на сградата до предявяване на исковата молба не бил изтекъл необходимия срок по чл. 79 от ЗС. Въззивникът не приема за обективен извода, че ограничил достъпа на ищеца до собствената му половина от сградата не за да демонстрира собственически права, а защото бил засегнат от поведението му, че подал жалба в РП- К.. С оглед събраните по делото доказателства счита, че предпоставките за предявяване на ревандикационният иск -ищецът да е собственик на вещта (обект на спорното материално право); вещта да се намира във владение или държане на ответника; ответникът да владее или държи вещта без основание, не били налице.

В частта, с която съдът е отменил Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот, peг. № 189/2010 г. по описа на СВ при Pайонен съд–М., решението се обжалва като недопустимо до размера на претендираната част от имота. Сочи се ТР № 3/2012 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Видно от съдържанието на отменения нотариален акт, той не съдържал данни и не се отнасял за втория /тавански/ 4 етаж на процесната жилищна сграда, т.е. липсвал предмет.

Моли съда да отмени като неправилно обжалваното решение в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС, а в частта, с която е отменен Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот, peг. № 189/2010 год. по описа на СВ при Pайонен съд - М., до размера на претендираната част от имота да бъде обезсилено, като недопустимо. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемият/ищец в първоинстанционното производство Х. А. Ш., чрез представителя му по пълномощие – адв. М. Ч., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи, че при постановяване на обжалваното решение съдът взел предвид, че при покупката на имота и изграждането на жилищната сграда са участвали и двете страни с взаимни средства и труд, без взаимно противопоставяне; че от момента на закупуването и преустройството на сградата с цел обособяване на две самостоятелни жилища за задоволяване на жилищните нужди на двете страни, както ищеца, така и ответника владеели и ползвали собствените си изградени, респ. преустроени от тях половини от жилищната сграда, като всяка една от страните притежавала ключове за своята обособена половина. За неоснователно се счита твърдението на въззивника, че титулът с който се легитимирал като собственик, (нотариалния акт за продажба) не бил оспорен.

Ищецът твърдял придобиване на имота на основание давностно владение, подкрепено с извършени фактически действия за заплащане на част от продажната цена, извършено строителство, преустройство и надстрояване, и обособяване на самостоятелни обекти. Твърди, че правото му собственост било придобито чрез добросъвестното владение. Моли съда да постанови решение, с което обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание, въззивникът Б. А. Ш., чрез своя представител по пълномощие, поддържа изцяло депозираната въззивна жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, въззиваемият Х. А. Ш., чрез своя представител по пълномощие, оспорва въззивната жалба по съображения, изложени в 5 писмения отговор.

Въззивният съд, като прецени данните по делото, намира следното:

Производството по делото е второ по ред, след като с Решение № 193 от 13.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 143/2023 г. по описа на Окръжен съд - К., е обезсилено Решение № 111 от 19.04.2023 г., постановено по гр.д. № 248/2022 г. по описа на Районен съд - М., и делото е върнато за ново разглеждане.

Първоначално образуваното пред РС - М. гр. д. № 248/2022 г. е по предявена от Х. А. Ш. искова молба срещу ответника Б. А. Ш. за установяване собствеността и предаване владението на идеална част от неурегулиран поземлен имот с площ 1 069 кв. м., ведно с идеална част от построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 161 кв. м. В исковата молба ищецът релевира, че е собственик на идеална част от посочените недвижими имоти на основание покупка, извършено строителство и ремонт и давностно владение.