Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 83 от 17.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 85/2025
Вид
Определение № 83
Подписан
17.02.2025
В сила
17.02.2025
Състав
Михаела Христова Буюклиева, Магдалина Стефанова Иванова, Велина Емануилова Антонова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600085 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 НПК.

Образувано е по жалба на лишения от свобода И. С. И., депозирана чрез защитника му адв. В. С., против определение № 69/23.01.2025 г., постановено по ЧНД № 56/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Прави се искане за неговата отмяна като вместо това бъде уважена молбата на осъдения за условното му предсрочно освобождаване.

За постъпилата жалба са били уведомени Окръжна прокуратура Пловдив и Началника на Затвора – *, като същите не са депозирали становище относно нейната основателност.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да се произнесе, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода И. С. И. за предсрочно условно освобождаване от остатъка в размер на 3 години 5 месеца и 8 дни към 31.01.2025 г. (датата на влизане в сила на атакуваното определение, ако не беше иницииран въззивен контрол) на наложеното му наказание лишаване от свобода.

Наказанието, което осъденият изтърпява, му е наложено с 1 присъда, постановена по НОХД № 465/2010 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3 НК и е в размер на 20 години лишаване от свобода. Фактически изтърпеният размер до посочената по - горе дата (31.01.2025 г.) е бил 16 години 6 месеца и 22 дни, от които ефективно изтърпеният е 14 години 9 месеца и 5 дни; от работа - 1 година 9 месеца и 17 дни.

Тези данни обуславят наличието на първата, визирана в закона предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 70 НК, а именно изтичането на предвидения по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК срок. Осъденият фактически е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.

Първостепенният съд е изложил ясни, убедителни и поради това напълно споделени от настоящия въззивен състав мотиви относно отсъствието на втората предпоставка на чл. 70, ал. 1 НК - поведение на осъденото лице, което да сочи на пълното му поправяне и в този смисъл постигнати цели на наказанието.

Отправените в жалбата критики са в противоречие със съдържанието на обжалваното определение. Изразеният от окръжния съд извод в тази насока е формиран въз основа на задълбочен анализ на информацията, която се съдържа в приложените към делото писмени доказателства - документите от затворническото досие, както и в изготвените от затворническата администрация становища за целите на настоящото съдебно производство, в съответствие с изискванията на чл. 437, ал. 2 и ал. 3 и чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 НПК.

Видно е от събраните по делото доказателства, че престоят в контролирана среда не е оказал необходимото поправително въздействие и поставените цели и задачи за трайно и мотивирано законосъобразно поведение в условията на свобода не са изпълнени.

В изпълнение на плана на присъдата се провежда индивидуална работа с лишения от свобода. Действително, налице са положителни промени в поведението му, отчетени в приложените становища на затворническата администрация. Макар и поведението му да е променливо, в последния период лишеният от свобода се стреми да се съобразява с изискванията спрямо него – не е отчетено проблемно поведение. Отношението към пенитенциарните служители е сравнително добро, търси съдействие при необходимост. Заема място в средните нива на затворническата йерархия, но има амбиции и желание за по-добър статус. Има трудови навици, поради което е назначаван в обособено производство в затвора - *, а в ЗООТ - * е назначен на работа като общ работник за цепене на дърва. Твърди се, че трудовата му ангажираност се оказва добър коректив за сваляне на напрежението. В миналото е участвал в мероприятия с художествена, както и с религиозна насоченост – църковен хор, конкурси за есе, викторини и др., за което е поощряван. Награждаван е. Няма действащи дисциплинарни наказания.

Първоначално постановеният режим е строг. Със заповед № Л1512 от 14 юни 2024 г. (в сила от 29 юни 2024 г.) е сменен на общ, като със Заповед № Л-1838 от 17 юли 2024 г. е прекатегоризиран в открит тип и 2 преведен в ЗООТ - *.

Като препятстващи фактори за постигане на заложените в плана на присъдата цели са констатирани: ригидност в мисленето му, наличие на вътрешни съпротиви, възрастта му, което допълнително затруднява корекционната работа. Често упорито поддържа самооправдателни позиции относно свои грешки.

Изложени са конкретни съображения защо се приема корекционно - превъзпитателният процес да не е завършен. Лишеният от свобода И. е все още некритичен към престъплението, за което е осъден – липсва разбиране за факторите и мотивите, както и разбиране за страданията на жертвата.

Към останалите лишени от свобода обикновено е добронамерен в контактите си, но при провокация може да реагира импулсивно и агресивно.

Склонен е и към физическа саморазправа. Не поддържа близки взаимоотношения с никого от семейството си.

Няма съществени промени в риска от агресивно поведение, който продължава да е умерен. Лишеният от свобода трудно приема ограничения и по-трудно установява балансирани взаимоотношения, макар в последния период да е повишил самоконтрола си. Макар и намаляващ през годините, рискът от рецидив все още се запазва в средни стойности: от 72 т. в началото до 68/57/59/53 т.

Изготвената оценка на правонарушителя определя и средно ниво на риска от вреди. Изказани са опасения и във връзка с контрола и нарушения на задълженията. Към момента се сочи позитивна промяна по отношение на рисковете за персонала в местата за лишаване от свобода, но по останалите категории рисковете се запазват.

Еднопосочно е виждането, изразено и от Началника на затвора, и в приложения по делото пробационен доклад, че на този етап корекционновъзпитателният процес спрямо лишения от свобода не е приключил.

Необходимо е корекционната работа да продължи в посока осъзнаване на собствения принос за възникналото закононарушение, формиране на толерантно отношение към семейство и други членове на обществото, формиране на по - отговорно и самокритично отношение спрямо собствените действия. Становището на Началника на Затвора – * е, че корекционният процес следва да продължи, изказал е отрицателно становище по молбата на осъдения. Идентично становище е застъпено в изготвения за целите на настоящото производство пробационен доклад, като в случай на уважаване на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване се предлага налагане на пробационна мярка.

Направените в частната жалба оплаквания срещу така приетото от окръжния съд са неоснователни. Положителна промяна у осъдения определено е налице, факторите, от които тя се извлича са конкретно отчетени от окръжния съд, тя е заявена и в приложените по делото становища на затворническата администрация. Този извод е непротивопоставим на безспорно установеното, че осъденият все още не е готов за законосъобразен 3 начин на живот на свобода. Необходимо е работата по плана на присъдата да продължи с акцент избягване на рискови ситуации.

В отговор на наведените в жалбата възражения, че планът на присъдата се изпълнява с активното съдействие на осъдения следва да се отбележи, че само съдействащото му поведение е недостатъчно за освобождаването му от изтърпяване на остатъка на наказанието лишаване от свобода. Необходимо е планът на присъдата да е изпълнен, а корекционнопревъзпитателният процес да е завършен. И двете обстоятелства не се установяват досежно лишения от свобода И..

Неоснователен е упрекът, че не е отчетено с дължимата му тежест обстоятелството, че молителят е в зряла възраст - на 66 години, от които повече от 15 години е прекарал в затвора. Възрастта на осъденото лице, както и продължителността на изолирането му в пенитенциарно заведение нито самостоятелно, нито в съвкупност обосновават освобождаването на осъдения от задължението да изтърпи остатъка от наложеното му наказание.

Не може да бъде споделено и изложеното в жалбата становище, че „вероятността целите и задачите на наказанието да имат по - голям ефект от постигнатите до момента е нищожна“. Отчетените до момента положителни промени, макар и недостатъчни, опровергават така изразената крайно песимистична прогноза.

И според настоящия въззивен състав остатъкът от наказанието следва да се изтърпи, за да се даде възможност на затворническата администрация да продължи корекционната дейност спрямо И.. Постижима само за осъден, който е доказал положителни данни и за когото може да се направи извод, че целите на наказанието са постигнати, при което продължаващият престой в пенитенциарно заведение не е необходим, е премията да не изтърпи изцяло наложеното му наказание лишаване от свобода. Такъв извод за И. не може да бъде направен.

Поради тези съображения въззивният състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва втората кумулативната предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр. 1 НК за условно предсрочно освобождаване на осъдения И. от изтърпяване на остатъка от наказанието.

С оглед на изложеното, частната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея определение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, поради което Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 69/23.01.2025 г., постановено по ЧНД № 56/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5