Решение № 89 от 01.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Велико Търново, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

Христо Томов при участието на секретаря Атанаска Ст. И. в присъствието на прокурора Д. Янк. Л. като разгледа докладваното от КРАСЕН Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244000600041 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е въззивно по чл.313 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от адв.И. Т. от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Б. А. Б., против Присъда № 19 от 13.10.2023год., постановена по НОХД № 266/2022год. по описа на Ловешки окръжен съд.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд признал подсъдимия Б. А. Б. за виновен в това, че на 08.12.2018год. в с. Брестница, на ул. „В. Левски" около номер 179, при управление на МПС - лек автомобил „Рено Лагуна" с д.к. № ВТ 17****, негова собственост, нарушил правилата за движение - чл. 20 ал. 2 изр. 2-ро от ЗДвП - не намалил скоростта от 59,91 км/ч и в случай на необходимост не спрял, когато е възникнала опасност за движението - приближаването към и преминаването в неговата пътна лента за движение на пешеходката Й. Л. Т., ЕГН **********, и по непредпазливост 1 причинил смъртта на Й. Л. Т., ЕГН **********, от с. Брестница, поради което и на основание чл. 343 ал. 1 б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 предл. 3 от НК във връзка с чл. 20 ал. 2 изр. 2-ро от ЗДвП го осъдил на две години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието от две години лишаване от свобода, определено на подсъдимия Б.

А. Б., за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г от НК съдът наложил на подсъдимия Б. А. Б. наказание по чл. 37 ал.1 т. 7 от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.

С присъдата първоинстанционният съд осъдил подсъдимия Б. А. Б. да заплати по сметката на РУ МВР гр. Ябланица разноски по делото в размер на 6 576,73 лева /шест хиляди петстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/ за експертизи, както и да заплати по сметка на ОС - Ловеч разноски по делото в размер на 13 307,59 лева /тринадесет хиляди триста и седем лева и петдесет и девет стотинки/ и 10 лева за издаване на 2 бр. изпълнителни листи, както и на повереника адв. Р. М., адвокат при Адвокатска колегия С., с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № 1800586610, адвокатски хонорар за процесуално представителство на частните обвинители Л. Н. Н., М. Н. Н., Н. Н. Н., Я. Н. Н. и Г. Н. Н., в размер на 10 500 лева /десет хиляди и петстотин лева/, както и на частния обвинител М. Л. П., с ЕГН **********, сумата 500 лева /петстотин лева/, на частния обвинител С. Л. П., с ЕГН **********, сумата 300 лева /триста/ лева и на частния обвинител Х. Л. Г., с ЕГН **********, сумата 300 лева /триста лева/, представляващи разноски за упълномощаване на повереник адв. Б. Ц., адвокат при Адвокатска колегия - Ловеч, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № 1400015855.

С присъдата е постановено веществените доказателства по делото:

Лек автомобил „Рено", модел „Лагуна", черен на цвят с рег. № ВТ 17****, намиращ се в гр. Луковит, област Ловеч, ул. „Възраждане" № 1, и ключ за автомобил, който представлява черна пластмаса в черна кожа с изработена малка емблема на „Рено" върху кожата с 1 бр. сребриста халка и 1 бр. сребриста катарама с намираща се в долната и част на катарамата черна кожа, след влизане на присъдата в сила да се върнат на Б. А. Б., ЕГН **********.

2

С въззивната жалба, подадена от адв.И. Т., в качеството му на защитник на подсъдимия Б. А. Б., са заявени оплаквания, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна, тъй като е необоснована, постановена в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и при явна несправедливост на наложеното наказание.

Твърди се, че атакуваният съдебен акт, в процесуалните правила, е изграден върху предположения. нарушение на

Твърди се, че първоинстанционният съд не е отчел целия доказателствен материал и е постановил необоснован съдебен акт, като неправилно е приложил и материалния закон, като е осъдил подсъдимия за деяние, което подсъдимият не е извършил.

По изложените в жалбата доводи защитникът на подсъдимия счита, че налагането на каквото и да е наказание се явява явно несправедливо. Освен това се твърди, че първоинстанционният съд не е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.

Иска се въззивният съд да отмени обжалваната присъда на Ловешкия окръжен съд и да оправдае подсъдимия Б. А. Б..

Против подадената въззивна жалба от защитника на подсъдимия, е подадено писмено възражение от частните обвинители Л. Н. Н., М. Н. Н., Н.

Н. Н., Я. Н. Н. и Г. Н. Н., чрез повереника им адв.Р. М. от САК.

Адв.М. счита, че обжалваната присъда е обоснована и правилнасъобразена е с изискванията на материалния и процесуалния закон, а наложените с нея наказания са справедливи и пълноценно биха изпълнили целите по чл.36 от НК и изразява несъгласие с твърдението, че постановената присъда е незаконосъобразна. Намира че съставът на Окръжен съд - Ловеч правилно е приложил, както материалния, така и процесуалния закон.

Посочва се, че излагайки подробни мотиви, в които са обсъдени всички доказателствени материали по делото, първоинстанционният съд правилно е квалифицирал деянието на Б. Б. и запълнил бланкетната норма на чл. 343, ал.

1,6. ,в“ във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК с конкретно правило от Закона за движение по пътищата, което подсъдимият е нарушил.

Излага се, че за да достигне до извода си, че е доказан съставът на престъплението от обективна и субективна страна, първоинстанционният съдебен състав е обсъдил всички доказателствени материали поотделно и в 3 съвкупност, като съдът изключително подробно е анализирал изводите на всички изготвени експертни заключения, като ги е съпоставил едни с други и мотивирано е посочил кои следва да бъдат кредитирани и на кои не се дава вяра. Твърди се, че крайните изводи на съдебния състав почиват основно на изводите на повторната петорна комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, както и допълнителната повторна петорна комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П.

П., д-р Й. С.. Според адв.М. посочените експертизи, върху които се градят крайните изводи за доказаност на обвинението, са дали обоснован, категоричен и компетентен отговор на всеки от поставените към експертите въпроси, като вещите лица са базирали изводите си, анализирайки всички доказателства по делото и използвайки всички достижения на техническата наука в съответната научна област.

Според адв.М. първоинстанционният съд правилно е приел, че подсъдимият е могъл да възприеме пострадалата Й. Т. в обсега на осветеност от десния фар на не по-малко от 50 м. от мястото на удара, респективно в този момент за водачът на л.а. „Рено Лагуна“, с per. № ВТ 17**** е възникнала опасността за движението и в посоченият момент за водачът на Б. Б. е възникнало задължението да намали скоростта си на движение до безопасната такава и в случай на необходимост да спре. Посочва се, че съгласно т.6 от ТР № 28 от 28.11.1984 г. по н.д. № 10/1984, ОСНК на ВС - моментът на възникване на опасността за движението се определя по фактически, а не от формални критерии, като за начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът, когато пешеходецът, без да възприема наближаването на превозното средство, от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението си показва, че във всички случаи ще навлезе в него.

С оглед на изложеното адв.М. намира за правилен изводът на съда, че опасността за подсъдимия е възникнала в първия момент, в който пешеходката е била видима за него, а това е било на не по-малко от 50 метра от мястото на удара, когато тя била осветена от фаровете на л.а. „Рено Лагуна“, с per. № ВТ 17****, защото починалата преминала десния край на дом № 179, насочила се към пътната лента на подсъдимия, пресичайки целия десен тротоар по посоката на движение на Б. Б. и ясно и недвусмислено показвала намерението си да пресече ул. „Васил Левски“ в с. Брестница. В подкрепа на изложеното се 4 сочи и обстоятелството, че подсъдимият се движел в населено място, където появата на пешеходци, включително на необозначени места не е неочаквана, приближавайки кръстовище, а съгласно пар. 54, изр. 2 от ДР на ЗДвП - на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.

На следващо място адв.М. твърди, че съдебният състав правилно е приел, че сред причините за настъпването на произшествието е неправилното поведение на водача Б., който не намалил скоростта си на движение до технически безопасна такава при приближаване на кръстовище и продължението на тротоара, като в случай, че подсъдимият е бил реагирал със спиране при възникването на опасността на 50 метра, дори при изчислената му скорост на движение от 58 км/ч преди и в момента на удара, той би имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, защото опасната му зона за спиране /пълен спирачен път/ била около 45 метра. Излага се, че с още по-голяма сила важи посоченото, в случай, че подсъдимият е управлявал МПС със скорост от 50 км./ч. /разрешената скорост за населено място/. Тогава опасната му зона за спиране би била 37 метра и той би имал възможност да спре много преди мястото на удара, ако бил реагирал на опасността в първия момент, когато за него е възникнала опасността.

Според адв.М. първоинстанционният съд правилно е посочил, че доколкото в случая било възможно за подсъдимия да възприеме, че пешеходеца е възрастен човек, престарял, който носел със себе си дървена пръчка /“тояжка“/, то той е имал задължението от първия момент на възприемане на опасността да намали скоростта си на движение и да спре, което в случая Б. Б. не е изпълнил.

Твърди се, че анализирайки изводите на експертните заключения, изготвени от проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П.

П., д-р Й. С., първоинстанционният съд обосновано е приел, че произшествието е било предотвратимо при своевременни действия от страна на подсъдимия, защото опасността за него е възникнала в първия момент, когато той обективно е могъл да възприеме приближаващата платното за движение пешеходка и могъл е да проследи придвижването й, но въпреки това не е предприел действия за намаляване на скоростта или за спиране. Посочва се, че останалите доказателствени материали, анализирани от съдебния състав 5 в мотивите на обжалваната присъда, също водят до извода за допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, което е в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП, довело до смъртта на Й. Т..

Твърди се, че липсват и допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съдебен състав, като процесуалния закон е приложен правилно и по никакъв начин не са ограничени процесуалните права на някоя от страните. Твърди се, че не не са налице и нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Посочва се, че спазвайки принципа за разкриване на обективната истина и провеждайки всестранно, пълно и обективно съдебно следствие, съдът посредством множество на брой експертни заключения е изследвал всички причини за настъпването на произшествието, както и поведението на всеки от участниците в него. Твърди се, че в мотивите на обжалваната присъда обосновано съдебният състав е опровергал и възраженията на защитата, изложени в пледоарията, произнесена в хода на съдебните прения, като е анализирал доказателствените материали по делото и е дал отговор на всички твърдения за недоказаност на обвинението и липсата на виновно и противоправно поведение от страна на подсъдимия.