Решение № 144 от 10.04.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Стара Загора, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20245530203585 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № ********** от 25.11.2024 г., издадено от началник група в ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция” - Стара Загора, с което на жалбоподателя И. С. С., е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че е нарушена процедурата по констатиране на нарушението и налагане на наказанието, процедурата по съхранение, транспортиране и изследване на предоставената от него кръвна проба, както и правото му на защита. Счита, че е наказан незаконосъобразно и моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят чрез упълномощения процесуален представител - адв. Г. Б. поддържа жалбата по изложените в нея аргументи. Счита, че поради съществените разминавания в отчетените резултати административнонаказващият орган е следвало да извърши разследване на спорните обстоятелства. Претендира разноски.

Въззиваемата страна началник група в ОД на МВР - Стара Загора, сектор 1

„Пътна полиция” - Стара Загора счита жалбата за неоснователна, тъй като не са допуснати нарушения на нормативната уредба и не са представени доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител юрк. Р., която моли за потвърждаване на процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена в срок от надлежна страна.

С обжалваното наказателно постановление № ********** от 25.11.2024 г. на началник група в ОД на МВР - Стара Загора, сектор „Пътна полиция” Стара Загора на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП на нарушителя И. С. С. са наложени следните наказания: глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за това, че като водач на МПС на 07.11.2024г. в 22:15 часа по АМ „Тракия“ на км. 228, Община Стара Загора, управлявал лек автомобил: **********, с рег. № ********** под въздействието на алкохол - установено с техническо средство Алкотест дрегер 7510, с фабричен № ARРМ-0707, като с проба № 00098, извършена на 07.11.2024г. в 22:20 часа, уредът отчел положителен резултат 0,90 ‰ алкохол.

На С. е връчен талон за изследване № 294429 със 7 бр. холограмни стикери.

Тъй като пожелал да даде кръвна проба за изследване, поради което в УМБАЛ ,,Проф. д-р Стоян Киркович“ АД в 00:45 часа на 08.11.2024 г. от медицински специалист е взета проба кръв за изследване от жалбоподателя С.. На 13.11.2024 г. с протокол № А 307 за химическа експертиза е установено наличие на етилов алкохол в изследваната кръвна проба от жалбоподателя с концентрация от 0,74 ‰. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН серия GА № 1382020/07.11.2024г., съставен от мл. автоконтрольор при ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ - Стара Загора. Актът е бил надлежно предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. В предвидения 2 от чл. 44 ЗАНН срок също не са депозирани възражения.

След връчването на наказателното постановление, с молба от 02.12.2024 г. и на основание чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, жалбоподателят С. е поискал повторно извършване на химически анализ на пробата кръв за своя сметка.

С Протокол № А 307 П от 09.12.2024 г. за повторна химическа експертиза в контролната кръвна проба на жалбоподателя е установено наличие на етилов алкохол с концентрация от 0,67 ‰.

Към административнонаказателната преписка са приложени издаденият на С. талон за медицинско изследване с № 294429/07.11.2024г; резултатите от техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен № ARРМ0707, проба № 98/07.11.2024г., направена в 22:20 часа; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, издадено от УМБАЛ ,,Проф. д-р Стоян Киркович“ АД на 08.11.2024.

От протокол № А 307 от 13.11.2024г. за химическа експертиза се изяснява, че обект на изследване е кръвна проба на жалбоподателя И. С., съдържаща се в 2 броя вакуумни епруветки по 4 ml. Доказва се, че изследването е извършено по метода на газова хроматография, като е извършено двукратно при два отделни и независими анализа и в резултат е установено наличие на етилов алкохол в кръвна проба в концентрация 0,74 ‰.

От Протокол № А 307 П от 09.12.2024г. за повторна химическа експертиза се установява, че обект на изследване е контролната кръвна проба на жалбоподателя С., съдържаща се в 2 броя вакуумни епруветки по 4 ml.

Доказва се, че изследването е извършено по газхроматографски метод, като е извършено двукратно при два отделни и независими анализа и в резултат е установено наличие на етилов алкохол в кръвна проба в концентрация 0,67 ‰.

Във връзка с личността на нарушителя е представена справка за нарушител/водач от 06.12.2024 г. от която се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № 284458615, издадено на 30.06.2020 г., валидно до 30.06.2025 г. и с налични 33 контролни точки.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е 3 представена заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

От показанията на разпитаните по делото свидетели К. П. П. актосъставител и Т. Г. Т. - свидетел по акта се установява фактическата обстановка, описана в АУАН и наказателното постановление, а именно, че на 07.11.2024г. в 22:15 часа по АМ Тракия на км. 228, в Община Стара Загора, жалбоподателят управлявал лек автомобил **********, с рег. № **********.

При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи движейки се по АМ „Тракия“ забелязали нередност по автомобила на жалбоподателя – едната светлина отпред не работела и го спрели за проверка.

Жалбоподателят бил изпробван с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, който отчел положителна проба, като свидетелят П. пояснява, че е отчетен положителен резултат 0,90 ‰.

Показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Не са представени и други доказателства, които да ги оборят.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание. Изпълнени са изискванията по чл. 42, ал. 1 ЗАНН относно задължителното съдържание на издадения АУАН. Той е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В законовия срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган.

Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното постановление.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в твърдяното от защитата „в Наказателното постановление са описани съществени обстоятелства, които са в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН“. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП може да бъде осъществено в две различни форми - управление на ППС при наличие на съставомерна концентрация на алкохол в кръвта на водача, както и управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Във фактическата обстановка е описано деяние по 4 управление на МПС след употреба на алкохол при концентрация в кръвта на водача в границите между 0,5 до 0,8 на хиляда. С оглед направеното описание на деянието както в обстоятелствената част на АУАН, така и в НП, в процесния случай административното обвинение е пределно ясно и непротиворечиво, а правото на жалбоподателя да узнае какво деяние се твърди да е извършил, кога точно и въз основа на какви доказателства, не е било накърнено. Правната квалификация на нарушението изцяло съответства на фактическото му описание както и на установените по делото факти.

Липсва допуснато процесуално нарушение и правото на защита на жалбоподателя не е ограничено, тъй като административно обвинение срещу което той може да се защитава, представлява единство от фактическото описание и правната квалификация на деянието. Извършвайки самостоятелна преценка за законосъобразност на наказателното постановление съдът приема, че липсват процесуални нарушения от категорията на съществените, а дадената от наказващия орган правна квалификация на административно нарушение е пълна и правилна.

Съдът счита, че от събраните и приети по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение. От обективна страна на 07.11.2024г. в 22:15 часа по АМ Тракия на км.228, Община Стара Загора, жалбоподателят С. е управлявал лек автомобил **********, с рег. № ********** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,67 на хиляда, установено с химическо лабораторно изследване с протокол № А 307 П от 09.12.2024 г. за повторна химическа експертиза. Авторството на деянието от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен и несъмнен начин по делото от свидетелските показания. Жалбоподателят е субект на административното нарушение, тъй като управлявайки процесния автомобил, той е притежавал качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява поведението на жалбоподателя по управление на лекия автомобил с рег. № ********** по АМ „Тракия“ – път, отворен за обществено ползване, в момент, когато концентрацията на алкохол в кръвта му е била над 0,5 на хиляда. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл – жалбоподателят е осъзнавал, че е употребил алкохол в съответното количество и е предприел за управление на лекия автомобил по АМ „Тракия“.

5

С оглед изложеното съдът намира, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя следва да бъде определена не въз основа на показанията на техническото средство, а съгласно резултата от химическото лабораторно изследване. Хипотезите, когато концентрацията на алкохол се установява от показанията на техническото средство са регламентирани в разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, но процесният случай не попада сред тях, тъй като жалбоподателят е получил и подписал талона за изследване, явил се е в определения срок в лечебното заведение, към което е насочен и е дал кръвна проба за изследване. Това му поведение се отнася към хипотезата на чл. 3а, ал.

2 от наредбата, а именно водачът не е приел показанията на техническото средство, което се доказва от действията му по даване на проба кръв за изследване. Несъгласието с резултата от проверката с техническото средство се установява и от показанията на свидетеля П., който посочва, че жалбоподателят е поискал да даде кръвна проба. В случаите по чл. 3а, т. 2, нормативната уредба определя, че резултатът от изследването с техническото средство губи правното си значение, като вместо него редът, по който следва да се установи концентрацията на алкохол в кръвта на водача е чрез медицинско и химическо лабораторно изследване.