Определение № 276 от 22.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 276 гр. Кюстендил, 22.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500115 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 396, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 965/24.01.2025 г. от Ц. П. М. , ЕГН **********, и Е. К. , ЕГН ********** двете с постоянен адрес в гр. Дупница, ул. „Яне Сандански“ № 4, чрез пълномощника адв. Н.Н. от АК – Кюстендил, насочена срещу определение № 1505/18.12.2024г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 2784/2024 г. по описа на същия съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от В. М. Т. иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД чрез налагане запор на банковите сметки на Ц. П. М. и Е. К. за сумите до 1 000 лв. в изрично посочени банки при условие на внесена по сметка на ДнРС гаранция в размер 300 лв.

Частните жалбоподатели считат, че атакуваното определение е неправилно поради неговата незаконосъобразност, като твърдят, че липсват законовите предпоставки за допускане на обезпечението. В жалбата се излагат доводи, че издаването на обезпечителната заповед е в нарушение на чл. 393, ал. 2 ГПК, доколкото по банковите сметки, по които е наложен запор, ответниците получават парични вземания, които били несеквестируеми, респ. по отношение на тях не се допуска принудително изпълнение.

Поддържа се, че обезпечителната мярка е наложена при липса на обезпечителна нужда, тъй като ответниците не разполагали с други приходи, освен парични доходи от пенсия и трудово възнаграждение, което обезсмисляло целта на обезпечението. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и обезсилване на издадената обезпечителна заповед.

Към жалбата са приложени писмени доказателства: ЕР № 91900 от 238/09.12.24г. на Ц. П. М.; удостоверение за размер на получавана пенсия от Ц. М.; извлечение от банкова сметка на Ц. М.; трудов договор от 12.07.2023 г. на Е. К.; искова молба; постановление за привличане на обвиняем и постановление за отказ за образуване на досъдебно производство; нотариален акт за дарение на недвижим имот № 16/2008 г.; нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 107/2006 г.; нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 174/2024 г.

Препис от частната жалба е бил връчен на насрещната страна В. М. Т., която чрез процесуалния си представител адв. И.П. е депозирала отговор, с който се изразява 1 становище за неоснователност на депозираната жалба и се възразява срещу изложените в нея оплаквания.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателите, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Производството пред ДнРС е образувано по искова молба от 16.12.2024 г. на В. М. Т. чрез пълномощника адв. И.П. от САК, срещу Е. К. и Ц. П. М., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД с искане за осъждане на ответниците, при условия на разделност, да заплатят на ищцата, както следва – ответницата Е. К. да й заплати сумата 1000 лв., представляваща частично заведен иск от пълния размер на иска в общ размер 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, и ответницата Ц. П. М. да й заплати сумата 1000 лв., представляваща частично заведен иск от пълния размер на иска в общ размер 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на дълга.

С исковата молба са заявени доказателствени искания – за приемане на писмени доказателства; за допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане с показанията на които да се установяват извършените от ответниците вредоносни действия и изказани думи и характера и вида на претърпените от ищцата болки и страдания; за назначаване на съдебномедицинска психиатрична експертиза при условията на чл. 207, вр. чл. 195 ГПК с поставени въпроси.

С исковата молба е заявено и искане с правно основание чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение на предявените искови претенции чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на всяка от ответниците до размера на претендираната от всяка от тях сума – 1000 лв.

С определение № 1505/18.12.2024 г., постановено по гр.д. № 2784/2024 г., Дупнишкият районен съд е уважил молбата за допускане на обезпечение чрез налагане на запор на банковите сметки на двете ответници за сумите до 1 000 лв. в посочените търговски банки, при условие на внасяне на гаранция в размер на 300 лв. Издадена е обезпечителна заповед от 18.12.2024 г. в полза на ищцата.

Съобщението с наложената обезпечителна мярка е било връчено на ответниците на 17.01.2025г. На 24.01.2025 г. е депозирана частната жалба, по която е образувано настоящото производство.

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл. 396, ал. 1 от ГПК определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл.

397, ал. 1, т. 3. ГПК.

Жалбата в случая е подадена от легитимирано лице – страна в обезпечителното производство, с признат от закона правен интерес от обжалване, действащо чрез надлежен процесуален представител. Срокът за обжалване също е спазен.

С оглед на изложеното, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

За да бъде допуснато обезпечение на предявен иск е необходимо кумулативно наличие на материални и процесуални предпоставки, а именно: 1) обезпечаваният иск да е 2 допустим, 2) да е вероятно основателен - подкрепен с достатъчно доказателства и/или представена гаранция по чл.180 и чл.181 ЗЗД, 3) да е налице обезпечителна нужда и 4) исканата обезпечителна мярка да е подходяща, както и да липсват пречки по чл.393 ГПК.

При произнасяне по подадена молба по чл. 389 и сл. ГПК за допускане обезпечение на предявен иск преценката за нуждата от обезпечаване на иска е конкретна и обусловена от фактите по делото, като при липса на данни и на доказателства, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага и не следва да бъде отричана.

Целта на обезпечението е да се предотвратят действия на длъжника, които да осуетят осъществяването на правните последици на решението, а обезпечителната нужда е налице, когато без обезпечението осъществяването на правата по решението ще бъде невъзможно за ищеца или значително ще се затрудни.

В конкретния случай въз основа на посочените в исковата молба обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявения иск, преценени във връзка с обективирания петитум и приложените писмени доказателства и заявени доказателствени искания, съдът приема, че исковете са допустими.

На този етап от производството, относно вероятната основателност следва да се има предвид, че в производството по обезпечение не е необходимо провеждането на пълно и главно доказване. Съобразно целите на обезпечителното производство, за да се приеме, че искът е подкрепен с доказателства е достатъчно да са представени такива относно основните обстоятелства, от които ищецът извежда спорното право, без да е необходимо те да се отнасят към всички елементи на съответния фактически състав. Изискването за пълно доказване на правопораждащия фактически състав касае само исковото производство по разглеждане и решаване спора по същество, но не и обезпечителното, в което изискваната от закона степен на доказване е по-ниска. От представените по делото писмени доказателства и заявени доказателствени искания могат да се направят изводи за вероятното съществуване на твърдените отношения и за вероятната дължимост на претендираните суми.

Наличието на интерес за обезпечаване /т.е. на обезпечителна нужда/, при паричните искове се предполага при липса на данни, които да го опровергават – възможността ответника да се разпореди с имуществото си, така че то да не е достатъчно за удовлетворяването на ищеца, винаги съществува.

По отношение адекватността на допусната обезпечителня мярка настоящият съдебен състав намира, че налагането на запор върху вземанията на длъжниците по банковите им сметките в посочените търговски банки, отговаря на съществуващата към настоящия момент обезпечителна нужда и обезпечава в достатъчна степен спорното вземане с оглед неговия размер.

Обезпечителните мерки, вземани в рамките на обезпечително производство – чл.389 и сл.от ГПК имат за цел да гарантират бъдещото реализиране на материалното право, предмет на исковия процес като обезпечат съхранението на имуществото на длъжника.

Освен това обезпечителната мярка следва да бъде адекватна, т. е. същата да е допустима от гледна точка на възможността за принудително изпълнение. Затова те са само примерно посочени в закона и могат да бъдат най-различни в съответствие с вида на иска и търсената защита.

Запорът на вземания е предвиден като обезпечителна мярка в чл.397,ал.1,т.2 ГПК и е една от обичайните мерки, налагани в рамките на обезпечителното производство като в текста липсва ограничение във връзка с неговата секвестируемост. Длъжникът, който извлича благоприятни последици, следва да докаже предпоставките на чл.446 – чл.446а ГПК 3

, а именно, че доходът, получен по банкова сметка, не по-рано от един месец преди налагане на запора е с произход трудово възнаграждение или пенсия, чиито размери не надхвърлят минималната работна заплата за страната, но това следва да стане при предприемане на действия по принудителното изпълнение в рамките на изпълнителния процес, а не при допускане на обезпечението.

Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта не може да бъде определена, без банката да съобщи на съдебния изпълнител, че по сметката постъпва възнаграждение за труд или пенсия, както и техният размер и без съдебният изпълнител да осъществи връзка с работодателя /платеца на възнаграждението за труд/, който да подаде необходимата информация за определяне на несеквестируемата част или без работодателят да поеме ангажимент да изплаща в брой на длъжника несеквестируемата част от всяко възнаграждение, като превежда по банков път само секвестируемата част от него. Т. е. ако съдебният изпълнител не е получил необходимата информация от банката, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта. Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката /трето задължено лице/, било от длъжника.

Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от банката /за източника на постъпленията и техния размер/ и от платеца на възнаграждението за труд /за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски/ и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума.

В конкретния случай към частната жалба е представено извлечение от банкова сметка на едната жалбоподателка в „Юробанк България“ АД, но няма данни за уведомяване на съдебния изпълнител /СИ/ за произхода и размера на постъпленията по тази сметка нито от ответницата, нито от банката. Едва след уведомяване на СИ и при констатиране на несеквестируем доход, компетентен да вдигне запора до размера на несеквестируемия доход е именно СИ. Категорично е положението, че трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично секвестируеми, т. е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част.

Предвид изложеното, следва да се подчертае, че ограничението по чл.446 и чл.446а ГПК се проверява към момента на изпълнението, а не към момента на допускане на обезпечението на иска, към който момент имущественото състояние на ответника би могло да бъде различно. С оглед предназначението и характера на обезпечителното производство, съдът по обезпечението няма задължение при допускането му да проверява дали и по коя банкова сметка на ответника постъпва несеквестируем доход. Определянето на вида и размера на несеквестируемия доход е задължение на СИ при изпълняване на допуснатата обезпечителна мярка /чл.446а,ал.5 ГПК/.