Решение № 72 от 03.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. С, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б.М. при участието на секретаря И.Т.Т. като разгледа докладваното от Б.М. Гражданско дело № 20231110116865 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД излага в исковата молба, че ответни цата в качеството си на собственик на топлоснабдения имот с адрес гр. С, п.к. 1336, обл. С, общ.

Л, ж.к. „Л“, бл. ****, вх. В, ет. 4, ап.18 е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Излага доводи за наличие на облигационно правоотношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в предвидения в общите условия срок. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че М. С. Д. ЕГН: ********** дължи на Т.С. ЕАД ЕИК: ******* следните суми: 1 888,13 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Л бл. ****, вх. В, ет. 4, 1 ап. 18, аб.№ *********, ведно със законна лихва от 10.11.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху цената на ТЕ от 15.09.2019г. до 28.10.2021 г. в размер на 391,27 лева, 15,47 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва от 10.11.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху таксата за ДР от 01.12.2018г. до 28.10.2021 г. в размер на 4,20 лева.

Претендира направените по делото разноски.

Ответницата М. С. Д., чрез особения предствител в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за погасяване на част от процесните вземания по давност. Излага твърдения, че липса облигационно правоотношение между страните, доколкото последната не е собственик на топлснабдения имот. Оспорва количеството и качеството на доставяната топлинна енергия, както и образуваната стойност на начислените суми. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Б“ ООД не изразява становище по исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6 от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за 2 топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

От договор за покупко –продажба, оформен в нот. акт №19/2019г. се установява, че до 03.04.2019г. ответницата е собственик на топлоснабдения имот. Поради изложеното се установява пасивната материално-правна легитимация на ответницата, която има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за периода от 01.05.2018г. до 03.04.2019г. Следователно за част от процесния период от 03.04.2019г. до 30.04.2019г. не се установява пасивната материално-правна легитимация на ответника.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през периода от 01.05.2018г. до 03.04.2019г. облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД на клиенти в град С, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата молба топлоснабден имот.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при спазване на изискванията на общите условия и съществуващата нормативна уредба до абонатната станция в етажната собственост, където се намира топлоснабдения имот, като е налице непрекъснато топлоснабдяване през процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общите топломери, дяловото разпределение е в съответствие с методиката и нормативната уредба.

Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид изравнителните сметки, които са в общ размер от 1775.99лева, като 3 дължимата сума за месец април 2019г. е в размер на 155,23лева. Направено е заключение, че размерът на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 10.11.2021г. общо и за отделните месеци е в размер на 591,27лева за ТЕ и 4,20лева лихва върху главницата за дялово разпределение.

Предвид изложеното се установява, че ответницата има задължение за плащане на доставената топлинна енергия за периода от от 01.05.2018г. до 03.04.2019г. в размер на 1620,76лева за топлинна енергия, 15,47лева главница за дялово разпределение, както и лихва за забава в претендирания размер от 391,27лева върху главницата за ТЕ и 4,20 лева върху главницата за дялово разпределение.

Искът за заплащане на главница за дялово разпределение е основателен до предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв търговец е избран, както и че са извършвани редовни отчети, а разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно нормативната уредба. Затова съдът намира, че за ответника е възникнало задължението за заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия. Поради това съдът приема искът за цената на услугата дялово разпределение за основателен, както и претенцията за лихва за забава върху претендираната сума поради акцесорният й характер.

Ответницата е направила възражение за погасяване на вземането по давност, което следва да бъде разгледано от съда. С решение № 168/22.12.2009г., постановено по т.дело № 408/2009г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл.290 ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД.

Посоченото решение представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 4

ГПК и т.1, ТР № 1/2009г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 10.11.2021г.

Съдът приема, че вземанията за топлинна енергия за месеците от май до август 2018г. са погасени с изтичане на тригодишен давностен срок към 10.11.2021г. Същите са в общ размер от 328,89лева, за които предявените искове следва да се отхвърлят. Следва да се отхвърли частично искът за присъждане на лихва за забава поради погасяване по давност на част от главните вземания, като съдът приема, че общият размер на погасените по давност задължения за лихва за забава са в размер на 38,65лева, за която сума искът следва да се отхвърли.

Предвид изложеното исковете за главница за топлинна енергия следва да се уважат за периода от м.09.2018г. до м. 03.2019г. в размер на сумата от 1291,87лева, 15,47лева главница за дялово разпределение, както и лихва за забава в размер на 352,62лева върху главницата за ТЕ и 4,20 лева върху главницата за дялово разпределение.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 1241,96лева за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и юрисконсулт, от които следва да се присъдят 827,97лева в исковото и заповедното производство или 2/3 от направените разноски.

5

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете, но не са представени доказателства в тази връзка.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******* срещу М. С. Д. ЕГН: ********** искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М. С. Д. ЕГН: ********** дължи на Т.С. ЕАД ЕИК: ******* следните суми:

1291,87лева лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.09.2018г. до 01.04.2019 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Л бл. ****, вх. В, ет. 4, ап. 18, аб.№ *********, ведно със законна лихва от 10.11.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху цената на ТЕ от 15.09.2019г. до 28.10.2021 г. в размер на 352,62лева върху главниците за топлинна енергия за периода от 01.09.2018г. до 01.04.2019г. , 15,47 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва от 10.11.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху таксата за ДР от 01.12.2018г. до 28.10.2021 г. в размер на 4,20 лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 01.09.2018г. в размер на

328,89лева поради погасяване по давност и за главница за доставена топлинна енергия за месец 04. 2019г. в размер на 155, 23лева поради недоказана пасивна материално- правна легитимация, както и за лихва за забава в размер на 38,65лева поради погасяването им по давност.