Решение № 26 от 14.08.2026, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Кула, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Административно наказателно дело № 20261330200027 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от В. И. И., ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр. *****, ул. ********************** срещу Наказателно постановление № 26-0291-000033 от 21.04.2026г. на началник РУ в ОДМВР – Видин, РУ Кула, с което му е наложено административно наказание по ЗДвП/Закона за движението по пътищата/, а именно: на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 50,13 евро за извършено нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, за което се излагат следните съображения:

АУАН е издаден в противоречие с чл.42 т.4 от ЗАНН, а НП в противоречие с разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т.5 от ЗАНН- липса на детайлно описание на нарушението и нарушителя, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Твърди се също, че жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан, а пътникът в колата е бил без поставен такъв. Излагат се възражения, че неправилно е определено тежестта на нарушението, както и че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Жалбоподателят се явява в едното открито съдебно заседание, а в заседанието, в което е даден ход по същество, не се явява и не изразява становище.

Въззиваемата страна – началникът на РУ към ОД на МВР – Видин, РУ Кула не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от упълномощен процесуален представител - юрисконсулт, с което се оспорва жалбата като неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва се, че нарушението е доказано, в АУАН и наказателното постановление са посочени точно времето, мястото, посоката на движение, превозното средство, конкретният начин на осъществяване на нарушението, нарушената разпоредба и приложимата 1 санкционна норма, поради което възражението за липса на подробно описание по чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е неоснователно. Посочва, че в случая не е налице изключението на чл. 137а, ал. 2, т. 4 ЗДвП, тъй като не е налице хипотезата за осъществяване на превоз на пътници в рамките на населено място, тъй като нарушението е установено на общински път между с. Бойница и с. Градец, при кръстовище с път III121. Също така закопчаването на колана зад гърба не представлява изпълнение на задължението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Посочва се също, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН, а наложената глоба е в абсолютния размер, предвиден в чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което намира същата за неоснователна, поради следното:

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

На 25.03.2026г. свидетелите З. К. З. и Л. С. К. – полицейски служители в РУ Кула осъществявали контрол на пътното движение в района на м. „Хайдук чешма“ на път общински VID 1020, на кръстовище с път III 121. Около 10,20 часа спрели за проверка лек автомобил марка „Шкода“ , модел „Фабия“ с рег.

№***********, жълт на цвят, с надпис "Такси", управляван от жалбоподателя, който се движел с посока от с. Бойница към с. Градец. При спиране на автомобила за проверка свидетелите установили, че водачът е поставил обезопасителния колан като само е прехвърлил пред тялото си горната лента от същия, а долната част е била зад гърба му. В автомобила, на задната седалка, пътувала свидетелката Н. И. М., която била наела жалбоподателя за изпълнение на курс с таксиметровия му автомобил за превоз от гр. Видин до с. Бойница и обратно. За констатираното нарушение по грешка свидетелят З. издал Фиш серия GT № 19569863 срещу жалбоподателя за нарушение по чл.

137А от ЗДвП – пътник в МПС от категория М1,М2,N1,N2,N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, който фиш му връчил, но в последствие същият е анулиран на 25.03.2026г. На 07.04.2026г. в присъствието на жалбоподателя, свидетелят З. съставил срещу жалбоподателя АУАН бл. 0604259 за това, че на 25.03.2026 г. в 10:21 часа, в община Бойница, на общински път VID1020, при движение от с. Бойница към с. Градец, на кръстовището с път III-121, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № **********, без да използва обезопасителния колан, с който автомобилът е оборудван, като коланът е бил закопчан зад гърба на водача, което квалифицирал като нарушения на чл.

137А, ал.1 от ЗДвП, който предявил на жалбоподателя и същият го подписал и получил препис от него. Административнонаказаващият орган e възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, както и правната квалификация на деянието и издал атакуваното наказателно постановление на 21.04.2026г., като на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП 2 наложил на жалбоподателя „Глоба“ в размер на 51,13 евро за извършено нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП, което наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 24.04.2026г.

Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства и гласни доказателствени средство, а именно: свидетелските показания на разпитаните от съда свидетели – З. К. З. и Л. С. К. – полицейски служители в РУ Кула, свидетелката Н. И. М., на които съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло. Показанията на свидетелите са непротиворечиви, конкретни и логични, които пресъздадоха възприятията си за случая с необходимата конкретика, още повече, че по делото не са установени обстоятелства, от които да следва, че свидетелите са заинтересовани от изхода на административното производство, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че НП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържание чл. 57 от ЗАНН– началник РУП към ОДМВР Видин, РУ Кула, с оглед Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – свидетелят З., който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по

ЗДвП.В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Налице е редовна процедура по връчването на НП.

Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на нарушенията, подробно са описани обстоятелствата при които са извършени същите, както и нарушените правни норми, които от своя страна са описани в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя за извършването за какви конкретно административни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност. С оглед на посоченото съдът намира за напълно неоснователни възраженията на жалбоподателя, че процесните АУАН и НП не съдържат детайлно описание на нарушението и нарушителя, както и на обстоятелствата, при които е извършено.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана и за извършено от него нарушение на чл. 137А, т.1 от ЗДвП, съгласно която норма водачите и пътниците в моторни превозни средства от категориите М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В случая от свидетелските показания на двамата свидетели полицейски служители безспорно се установи, че жалбоподателят, когато е спрян от тях за проверка, не е бил поставил правилно обезопасителния си 3 колан, а само е бил прехвърлил горната лента пред тялото си, а задната лента е била зад гърба му докато управлява процесния автомобил. В чл. 137А, ал. 2 от ЗДвП е предвидена възможност да не използват обезопасителни колани: лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди, водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място, инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел. По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателят да попада в някоя от тези групи. От свидетелските показания на свидетелката М. се установява, че когато жалбоподателят е спрян за проверка, същият я е превозвал като пътник с таксиметровия си автомобил, но мястото, където е управлявал таксиметровия автомобил, когато е спрян за проверка от полицейските служители и същите са установили, че той не е с поставен предпазен колан, е извън населено място, поради което не попада и в хипотезата на чл. 137А, ал.2, т.4 ЗДвП. Съдът не кредитира посоченото в АУАН, че при проверката на жалбоподателя в автомобила му не е имало пътник, тъй като както и полицейските служители заявиха в разпита си пред съда не са сигурни дали е имало пътник, а свидетелката М. свидетелства, че е била в автомобила, когато жалбоподателят е спрян за проверка. Съдът обаче не намира причина да не кредитира показанията на полицейските служители, че когато са спрели жалбоподателят, същият не е бил поставил обезопасителния си колан, а само е бил прехвърлили пред тялото си горната лента на колана. Свидетелката М. заявява пред съда, че е седяла на задната седалка на автомобила и не е обърнала внимание дали жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан. Нещо повече, като полицейски служители, които осъществяват контрол на пътното движение, какъвто са извършвали и на процесната дата, свидетелите полицейски служители имат задължение да следят и дали водачите са с поставени обезопасителни колани, което може да бъде прието и като изградена рутина. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

В случая жалбоподателят правилно е санкциониран, тъй като неправилното поставяне на обезопасителния колан, което е описано и в АУАН , и в атакуваното НП представлява нарушение на чл. 137А, ал.1 ЗДвП, тъй като задължението за „използване“ включва изискването за правилно фиксиране на тялото, тъй като в противен случай коланът губи защитните си свойства и дори може да причини допълнителни специфични травми.

В случая правилно е определен и размера на наложеното наказание „ Глоба“ от наказващия орган на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с глоба от 100 лева водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. В конкретния случай наложената глоба е в размер, фиксиран от законодателя и не може да бъде обект на преценка.